Коментари и анализи.

 

Георги ПетровСедмицата, преразказана от Георги Петров

Вчера

празнувахме Зарезан. По стар стил на 14 февруари. Всяка година така го правим. На принципа на лисицата от поговорката, която казвала, че гроздето е кисело, защото не може да го стигне, ние казваме, че Свети Валентин е католически празник и ние по тази причина не му обръщаме внимание. То ние сме православни, колкото и будисти,

водосвет на Трифон Зарезан в Устина

Водосвет на Трифон Зарезан в Устина

ама все се налага  някога някъде човек  да се представи като някакъв.

Един от компанията ни, пенсиониран моряк и шлосер, твърди, че е дъновист, защото, не толкова сега, колкото на младини, обичал да си изпива чашата до дъно.

Тя, нашата компания, от доста време  повече живее в минало време. При срещите и разговорите ни най-използваното словосъчетание е „Помниш ли?”, но

никога не забравяме Зарезан.

Защото никога не зазимяваме без домашно вино и  ракийка. Правим се на лозари и винари, макар, че между нас има само един  що  годе специалист, пенсиониран агроном, и той, преди политическите промени съвсем да обезличат професиите ни, беше зеленчукар. Другите са всякакви представители на някогашната градска фауна от крайните квартали, имаме дори инженер конструктор, завършил за киселото мляко. Израстнали сме заедно и заедно остаряхме. Между израстването и остаряването бяхме се пораздалечили, но май не случайно е казано , че старостта е  нещо като връщане в детството. Стана ми мъчно за компанията, когато понечих да  използвам думичката вдетеняване. Искам да кажа, че и сега се търсим един друг, както  го правихме в детството. И си говорим, преди всичко гупости, без да се стесняваме един от друг, също както го правехме в детството.

Празнуваме в южния край на града  в един от парцелите покрай пътя за Марково. Не ми е ясно дали тези парцели вече са в регулация или не са, но повечето са застроени и то с високи къщи. Лозенцето на нашия домакин сега е запушено от всякъде. Той почти всяка година ни домакинства на Зарезан и винаги, когато му гостуваме, се оплаква по един и същи начин. Казва, че много болести споходили лозето му миналата година и много пръскане паднало. Но пък за сметка но това, винцето му се получило превъзходно. Както се изразява един от героите на притчите , чрез които знаменитият Швейк  разкрива на събеседниците си  сложностите  на живота:

„Тази година още не съм се къпал в Малша, но пък за сметка на това реколтата от сливи ще бъде добра.” Момиче с вино от Брестовица

Нашето вино и децата го харесват

Виното му има  лек дъх на сяра. Защото постройките, обградили парцела, пречат  на проветрението, много необходимо за  здравето на лозята. Поради липсата на такова проветрение  лозите се нападат от разните там мани, брашнести мани и разни други гъбични заболявания. Препаратите, с които се лекуват тези заболявания, обикновено  съдържат сяра, а тя, мръсницата, прониква и във винцето.  Но ние си го пийваме с кеф и подчертано уважение към труда на производителя му. Защото, колкото и  да е сродено с Менделеевата таблица, е по-добро от виното, което се продава в супермаркетите в пласмасови бутилки  с форма на бъклица. По-добро е и от добре етикираното италианско и испанско вино, предлагано за по-малко от 2 лева литъра в красиви стъклени съдове от 3 и 5 литра. Това е второ или трето вино, както се изразяват старите винари. След като преври гроздето, виното се източва и  в джибрите се налива захарен разтвор, който пак започва да ферментира и след като преферментира, се получава т.нар. второ вино. Ако процедурата се изпълни още веднъж, се получава трето вино. Добър вариант за нашия пазар, защото по редица причини, повечето не зависещи от нас самите, ние предпочитаме евтинкото пред истинското.

Тези италианските и испанските боклуци не подминават и нас,

фукащите се с домашно винопроизводство. Ние налитаме заради амбалажа. Широко известно е , че ако искаш  да запазиш част от виното  си и за летните месеци, трябва да го държиш в стъклени съдове. Не че няма нови дамаджани по магазините, но са скъпи или не са по пенсионерския джоб. За това ни си купуваме от италианския бълвоч. Стискаме очи и го изпиваме, за да не се минем и дамаджанката ни остава като безплатен бонус. Оня, който първи е изрекъл поговорката „Сиромах човек – жив дявол”, сигурно не е и предполагл, че някога ще  попаднем в средите на богатата Европейска общност, но е бил сигурен, че винаги  ще успяваме да преживеем покрай богатите. Иди че обяснявай на такъв народ, хайде нека да не е целия, само тази част от него, която почита Зарезан в градските покрайнини,  че увеличаването на вътрешното потребление  е  един от важните фактори за развитие на икономиката.

Ако се върнем на нашия вчерашен празник, той, както обикновено, докато се изпие първото котле вино, беше Свети Трифон, след това си стана

езическият празник на  нетърпящата норми радост от запролетяването.

От онези, които хората са изживявали някога, преди да се  проявят християнските догми за въздържание. Виното отпуска душата на човека  и  тя  някак си съвсем естествено разкъсва  ризата на благоприличието. Дори и на стари години.

Изглежда, че това съм си го помислил  и в разгара на веселието, защото по едно време съм  решил да му намеря някакъв контрапункт. Започнах да им разказвам, че  във винарската изба на  един от замъците на знаковия английски крал Хенрих Осми, на една бъчва е написано:

”Който пие вино, спи добре. Който спи добре, не съгрешава. Който не съгрешава, отива в рая”.

Изгледаха ме с краткото недоумение на пийналите хора и Малкия, това е  прякорът му , защото е  най-малък от нас и защото е най-тактичен, ми каза :”Батьо, нали  се разбрахме да не се занимаваме с глупости…”

Но и в нашите  позакъснели, да не кажа старчески,  вакханалии винаги има  табута. Никой никога не си позволява да посочи недостатъци на виното на домакина. И този път не му казахме, че виното му има лек дъх. Не би го преживял или по-точно не би пропуснал да се разгневи и  поне да  се закани да се прекрати цял животното ни приятелство. Ако в подпийналата си поразпуснатост някой от нас би се изпуснал да посочи някакъв кусур на жена му, той би се усмихнал и  би отговорил – добре че твоята жена  няма този и този кусур. И в отрицателна  форма би изредил съществуващите в действителност недостатъци на съпругата на позволилия си  забележките. Но  обида към виното  му не би приел за нищо на света  и ние го разбираме, защото сме същите, от моето вино няма по-добро и толкоз! Той, Апостола, хубаво ни е  казал, че за да се оправим, трябва да се научим да си  казваме  един  на друг кривиците, „аз твоите и ти моите”. Но го е казал за нас хората, а не за виното ни. Добре, че тези си разсъждения  не  съм се изтървал да предоставя на вниманието на компанията.

А сега на понатежала глава се чудя за какво са си говорили някога предците ни, след като зарежат лозята и седнат на трапезата? Нали тогава не е имало телевизия,  вестници дори и да е имало, едва ли чак толкова са привличали вниманието на лозарите и винарите.  Докато нашите разговори, от началото, та до края си  надъхваха на телевизионна гнилоч.   

Един от нас  разказа, как  негов роднина, много окумуш момче,  сега се е хванал с Баречето и сигурно ще напредне в политиката. Защото, подчерта нашият човек, в тоя живот е много важно да уловиш момента. Той го научил това на стари години. Ако го знаел в младостта си, сега нямало да си другарува с оръфляци като нас, а щял  като англииските пенсионери да си  живее по луксозните туристически лайнери.

Друг подхвана темата  за връщането на задължителната казарма, на нея отделихме най-много време и  отново си преразказвахме казармените си  небивалици, можете да си представите в какъв захлас. После някой се сети за онова момче с чупения нос, Росен Петров, който също не спира да възхвалява казармата и да се фука, че бил офицер. И той

усетил от къде в следващите дни, месеци и години ще потече топлата помийка и се насочил към Бареков.

Родният флаг в Дома на техниката в ПловдивЗащото, каквото и да си говорят другите журналисти, големите пари са избрали Бареков за техен човек и той ще е важният. Защото на този свят нищо не става без пари и който държи парите, той държи и властта, и съдилищата, и медиите и  ако ще и курвите дори.

Всичко става с пари, много пари, повтаряше в захлас моят приятел от детството, който изкара живота си доста почтено, но в средно положение, нито много беден, нито много богат. Доядя ме и реших да го прекъсна.

“Ти децата си с пари ли ги направи”,

попитах го, в  според мен съвсем приемливо провокативен тон. Той се стресна за миг, но бързо дойде на себе си и  в същия тон нареди на най-малкия : „Сложи Батьо да си легне, взе да препива!”

Разбира се, че не си легнах. Разбира се, че след тази размяна на реплики никой не се засегна и обиди истински, защото цял живот в такъв стил  сме си говорили. Но приказката се обърна , както се казва, за моя сметка. Моите приятели си спомняха, че някога, много някога, като сме се събрали и пак  сме обсъждали дереджето си, аз съм казвал, че всички говорят, че журналистите са продажни.  Добре, добавял съм после, аз се продавам, но никой  не иска да ме купи. И както обикновено става в такива компании в такова настроение, се търсят най-пикантните аналогии. Когато на сиромах човек се разгони кравата, на селския бик инструментът се чупи, каза приятелят ми до преди малко превъзнасящ  ролата на парите. И дотъкми, че тъкмо е дошло времето по-мазничко да се купуват журналисти и мен са ме пенсионирали…

Тогава  Гласовитият запя,  той много хубаво пее родопски  и македонски песни,

и като запее, изпиваме почти още толкова.

Той е много добър машинен конструктор и за това най-жив от всички нас, още работи, паралелно с пенсията  си. Но е завършил някогашния Институт по хранително-вкусова промишленост, което в нашата компания се нарича завършил за киселото мляко. Ако някой, който няма да пренебрегне тези редове още в самото начало, си помисли, че за попресоленото и поразкрасеното от мен някой от моите приятел може да ми се обиди, да бъде спокоен. Те няма да ги прочетат, за тях  от край време е глупаво да четеш нещо, написано от човек, с когото можеш да си говориш на живо. Освен това в тази ни компания, още от младите ни години за мен съвсем открито се говори  така:” Абе, не е лош човек, ама кой знае защо си  е избрал  професията на развалена жена.”

Още от автора: Разказвайте за някогашното живо село

 С надеждата да запазим частица себеуважение

Шум в системата или система от шумове

Сбогом, прощавай хубава властчице, мандат си нямам да те прегърна

Мъка е да се живее в мъгла и мерзост

До празника, след който ще се събудим с дебела заплата …. (всички)

 

 

Източник: Агро новини:Зарезан с лек дъх на краен квартал

Agro-CONSULTANT.net