Обикновено хората си взимат домашни любимци, за да компенсират някакви свои дефицити и особено - проблеми в общуването си с другите хора (понякога самите те не осъзнават това). Домашният питомец се превръща във форма на “терапия”, своеобразен “мост” между човека и обкръжаващия го социум.
Отдавна се смята, че животните приличат на своите собственици. Работата не е във външното сходство – особеностите на вида и характера на домашния любимец могат много да разкажат за характера - и проблемите - на неговия стопанин.
Ето и няколко категории стопани и защо те предпочитат определени видове домашни любимци.
Суетните личности при избора си на домашен любимец се ръководят от принципа “как изглежда”. Огромен ярък папагал, забавна маймунка, плешива или обратното: твърде пухкава котка – ето това ще ги привлече. Суетният стопанин би си взел и крокодил, ако е убеден, че за това ще пишат във вестниците. Но като правило, животното получава рядко храна - главно в присъствието на гости. В съзнанието на стопанина животното е някаква луксозна вещ. Домашният любимец трябва да бъде с родословно дърво и задължително да членува в клуб. В избора си на домашен любимец хората , които са от т.нар. “земен тип”, изхождат от утилитарната практика. Ако такъв човек си е взел котка, бъдете убедени, че в дома му има мишки. Но ако е по-евтино да се отърве от мишките с отрова или по някакъв друг начин, той няма да си вземе котка. Ако си вземе куче, то е преди всичко за охрана. Във всеки случай животното трябва да му носи явна и конкретна облага. Животните се възпитават от тези стопани в строги рамки – те добре “си знаят мястото”. Но получават добри грижи. Стопаните няма да забравят да ги нахранят или изведат на разходка.
Неуверените хора търсят животно, което може да бъде разбиращ ги и търпелив приятел. Главната част в техните съмнения е до каква степен те са добри и ценни за обществото. Тези хора се нуждаят от постоянно одобрение. По своята натура те са изследователи и затова те не просто държат в дома си животно: те изучават неговите навици, наблюдават го, четат специализирана литература за него – изобщо, отнасят се към съжителството с него толкова сериозно, колкото и към своята работа. Ако те започнат да се възприемат като лидер по отношение на своя домашен любимец, те са не само силни, но и справедливи.
Хората – естети, могат да приютят в дома си всяка една животинка: от малко кученце до скорпион (да не говорим за обичайните костенурки, рибки, гущер). Те разбират общуването по доста своеобразен начин. Животното не трябва да им досажда, стопаните ще общуват с него, само когато имат желание за това. Хората с подобни възгледи имат малко приятели сред хората. Кучетата и котките трудно приемат такъв подход.
При общуването си по телефона “нестандартният” човек може само да диша в слушалката. Същото е и със животното. Той ще се приближи до него, ще поседи и ще помълчи. Ето че си пообщуваха! Това му е напълно достатъчно. А на паяка му е все едно… С поведението си непосредствените личности напомнят подрастващите или децата: каквото искам - дай ми го веднага. Най-често те си взимат за домашен любимец куче, тъй като именно този партньор е най-mодходящ за шумни игри. Но понякога животното става мишена на тяхната агресия. То не оцелява и стопанинът трябва да си търси нов любимец.
Точно тези хора често имат невъзпитани и несдържани животни, тъй като те просто не са състояние да ги възпитат. Те не спазват общоприетите правила и разхождат например кучето си без каишка и без да мислят за безопасността на другите хора. А често именно техните животни са склонни да нападат хората.
Представителите на действения тип си вземат домашен любимец, само за да “утолят” жаждата си за дейност. Ако животното е куче, то е малко и палаво. Ако е котка, тя е игрива. Често те си взимат и птички – с тях също има достатъчно грижи. Наличието на домашен любимец у такъв човек е благо за другите хора. Той кипи от енергия и не оставя никого на спокойствие. Когато се разтовари малко със своя любимец, той се чувства по-добре. По-спокойни са и хората, около него.