Мероприятия в овощната градина.Особености при отглеждане на касис. Подходящи условия у нас за отглеждането на касис има в планинските и полупланинските райони. Развива се и плододава добре върху

по–дълбоки, пропускливи, богати на органично вещество, неутрални до слабо кисели почви. При засаждане на по-бедни почви, мястото задължително трябва да е наторено обилно с оборски тор и с минерални торове.

Силните горещини, съпроводени от засушаване през вегетацията, се отразяват неблагоприятно върху развитието на касиса. Касисът е влаголюбиво растение, а към светлината не е много взискателен.

Кореновата му система е силно разклонена, туфеста, като основната част е разположена на 10–50 см дълбочина. От младите стъбла – до 4 – 6 годишна възраст се получават най-много и най-качествени добиви.Новите леторасти израстват ежегодно от приземната или от подземната част на стъблата. Техният брой и размер зависи от резитбата.

На втората година след засаждането касисът започва да плододава и при правилно отглеждане продължава до 15 – 20 години. Сортовете на касиса са самоопрашващи, но по-добри резултати се получават, когато се засаждат съвместно няколко сорта.Около 60 – 70 дни след цъфтежа започва узряването на плодовете , което в повечето случаи е към края на юни до средата на юли.

Размножаването на касиса е най-лесно чрез зрели резници, които се получават от добре развити, едногодишни леторасти, от маточни или от производствени насаждения.Най-добре е касисът да се засажда през есента или рано напролет, като над почвата се оставят една-две пъпки. Разстоянията на засаждане на растенията зависят от растежната сила на сортовете, плодородието на почвата.Вкоренените резници се засаждат със 3 до 6 см по-дълбоко, отколкото са били във вкоренилището.

Грижите за касиса се изразяват в напояване и обработка на почвата на не повече от 10-15 сантиметра дълбочината.