Мероприятия в овощната градина.Осем мита за студоустойчивостта на растенията.

Много силния студ убива растенията

На практика страдание на растенията причинява не толкова студа, колкото образуващите се в резултат на ниските температури ледени кристали в тъканите, които могат да павредят тъкъните на растението. Тук значение има също така и размръзяването. Ако растенията се охлаждат при условия, при които не се образува бързо лед ( няма резки замръзвания), а след това много бавно става затоплянето, то те биха могли да издържат големи студове. В продължение на много години учените са успели при лабораторни условия да замразят успешно ягодоплодни храсти до -235°С, а след това претърпелите такива замръзвания растения се възстановяват и развиват абсолютно нормално и благополучно цъфтят. Успеха се състои в това, че тези сортове дори не са били студоустойчиви.

Студоустойчивоста - това са температури в градуси, които дадено растение е способно да издържи без загуби

Например в определена овощна градина веднъж през зимата при температури до -25°С ябълките растящи в тази градина не са пострадали от ниските температури - това значи, че този сорт е със студоустоичивост -25°С.

Студоустойчивостта – това не е просто възможността на растението да издържа на ниски температури. Понятието студоустойчивост в случая включва още други определения – растението понася още много неудобства поднесени му от зимата. Това са например резко спадане на температурите, рязко затопляне, разко преминаване от топло в студено и др.

Цялото растение или издържа на ниски температури или не издържа – всички части на растението са еднакво студоустойчиви

При едно и също растение раличните части реагират различно на студа. При плодните дръвчета най-слабото звено са корените: в зависимост от културата и подложката те обикновенно издържат до -9°С, - 10°С. Плодните пъпки са по-нежни от листните, а дървесината често измръзва след кората.

Студоустойчивоста зависи само от растението

Макар че способността на растенията да преодоляват зимните несгоди е заложена в гените на всяко дърво или храст, то много зависи и от състоянието на растението в момента. Какво е здравното състояние на растението - нападение от болести и неприятели, водена ли е борба с тях навреме и успешно, достатъчно и навреме ли са постъпвали хранителни вещества, влагозапасеност и др. Добре гледаните растения през годините естествено проявяват максимална студоустойчивост.

Ако растението е отслабено в резултат на нападение от болести, прекалено много плод, лощо хранене, или други усложнения, то студоустойчивостта на растенията значително се намалява.

Студоустойчивостта на всяко дърво или храст всяка зима е една и съща

През есента всяко растение преминава така наречената закалка, по време на която студоустойчивостта на растението се увеличава. Когато дървото или храста преминава в дълбок покой, то неговата студоустойчивост продължава да расте. Пика се достига при пълен покой, обикновенно това е края на декември. След това студоустойчивостта започва да пада - постепенно и независимо от времето, а още по рязко се губи при всяко затопляне. Колкото затоплянето е по-силно и по-топло, толкова повече спада студоустойчивостта. Този процес е частично обратим и устойчивостта може да се усили отново, но само в случаите, когото затоплянето и захлаждането стават постепенно, а не рязко. Това е причината, поради която една и съща ябълка може да издържи на студ до -25°С в началото на декември, но след това може да измръзне при 25°С в началото на март. А в края на април например при разпукване на пъпките, листата могат да измръзнат при -6°С.

Ниските части на ствола на дърветата най-често измръзват. След преминаване на зимата именно по тези участъци има мъртва кора

Причината обикновено за отмиране на кората не е студът, а резките колебания на температурата. През деня слънцето нагрява даден участък от кората, а там локално се губи устойчивоста към студа и започват функции, като през пролетта. Но през ноща температурите рязко спадат и частите от ствола могат да бъдат повредени. С тези особености са свързани непонятните за много хора препоръки за боядисване на стъблата на дърветата в бяло в края на зимата, а не напролет.

От приключване на листопада до началото на разпукване на пъпките растенията спят

През това време не се променя нищо, но ако пренесеш клонки на топло, те ше се „събудят” и пъпките ще се разпукнат.

Веднага след листопада растенията преминават в състояние на дълбок покой. Той им е необходим и докато не завърши , никаква топлина не може да ги пробуди от съня. След това растенията преминават в принудителен покой. Това е начина по който те преживяват продължаващия студ. При този стадий пъпките могат да започнат да се разпукват в даден момент, само да има затопляне. Външното състояние на дълбок и принудителен покои е съвършенно еднакво. Растенията в стъдий покой само изглеждат „неживи”, но всъщност те незабележимо продължават да се развиват (в пъпките например продължават да се развиват бъдещите цветове и т.н.).

По време на пролетните студове измръзват бутоните. Завързите са устойчиви

Студоустойчивостта на дръвчетата започва да пада по средата на зимата и продължава да се губи до пролетта. Затова завързите са с по-ниска студоустойчивост от цветовете, а цветовете се повреждат повече от късните студове, отколкото бутоните. По същата причина разтворените листа са по-чувствителни към студа от неразтворените листни пъпки.