Нар Punika granatum

Нарът (Punika granatum) e едно от най-старите културни растения. Принадлежи към семейство Punicaceae. За родина на нара се счита Югозападна Азия. Тази култура е широко разпространена в азиатските, африканските и средиземноморските страни. За римляните и гърците плодовете на нара са били символ на плодовитостта и дълголетието, за евреите – на изобилието и богатството.

У нас дървета от нар се срещат в крайните южните райони, обикновено в градините на любителите овощари. Лечебни качества на нара са били известни на хората от дълбока древност. Плодовете съдържат изключително много витамини, те са богати на макро и микроелементи. По съдържание на антиоксиданти сокът от нар превъзхожда много овощни култури. В народната медицина нар се препоръчва за укрепване на имунната система, за стимулиране на обмяната на веществата, при сърдечно-съдови заболявания, стомашно-чревни разстройства. От цветовете на нара се приготвя ароматен чай, а от корите на плода – отвара, която е с доказано, ефикасно, средство срещу чревни патогени и паразити (глисти).

Плодовете на нара се ценят високо. Сокът им садържа захари (до 21%), чиста лимонена киселина, пектин, борна киселина, витамин С и др. Плодовата кора на нара съдържа много дъбилни вещества, които се използват за обработка на ценни кожи. Поради ценните си десертни и диетични качества сокът се препоръчва като лечебно и отморяващо средство, за лекуване на хемофилията, скорбута, атеросклерозата и др. От него се приготвят вкусни, ароматични, освежаващи сокове и напитки с название „гренадини”, както и слаби алкохолни напитки.

Нарът е ценно декоративно растение поради красивите си цветове, продължителен и обилен цъфтеж (около 70 дни). Познати са и декоративни форми с едри кичести  цветове. 

Биологични особености

Нарът е листопадно дръвче или храст с височина 3-5 метра. От зоната на кореновата шийка се развиват многобройни издънки, което позволява формирането му и като храст.

Плодът е едър, с кръгла форма и има 6-12 гнезда, изпълнени със зърна – това са семената.

Дръвчетата встъпват в редовно плододаване към третата – четвъртата година и при добри грижи от едно растение могат да се получат до 60 кг плодове. Нарът живее до 70 години, но нормалната му продуктивност е до 30 – 40 годишна възраст.

 Изисквания към климат и почва

 Нарът е топлолюбиво растение. Понася студове до  минус 12 – минус 13°С, а при кратковременно застудяване и до минус 15-17°С. Не страда от пролетните застудявания, тъй като цъфти късно – края на май-началото на юни.

Той е влаголюбиво и топлолюбиво растение. Добре понася ниската атмосферна влажност, но не понася почвеното засушаване.

Към почвата не е много взискателен, но не се развива добре на кисели и заблатени почви. Най-добре се развива на леки, дълбоки, богати на хумус почви, неутрални до слабо варовити.

 Размножаване на нар

 Нар се размножава чрез семена, чрез коренови издънки, чрез присаждане или чрез вкореняване на резници. У нас най-широко се използва размножаването чрез коренови издънки. За целта храстите слабо се загърлят, до есента издънките се вкореняват много добре и са готови за засаждане на постоянно място. При семенното размножаване получените семенни растения до голяма степен запазват качествата на майчиното растение. Сеитбата се извършва през март със стратифицирани или нестратифицирани семена в добре подготвени лехи. След това се покриват с тънък слой добре разложен оборски тор. При редовно поливане до есента повечето растения са готови за засаждане.

За бързо размножаване и за запазване качествата на различните сортове нар се практикува и размножаване на зрели резници. Резниците се събират през есента и се съхраняват зарити в пясък до пролетта, а в райони с по-топли зими е най-добре да се събират през март. Зареждат се в добре подготвено вкоренилище през април и при редовно поливане и едно подхранване с азот през юни до края на октомври са готови за изваждане и засаждане на постоянно място, което може да се извърши през есента. Може и рано напролет, но дотогава трябва да се съхраняват добре, за да не изсъхнат или измръзнат корените.

Грижи за насажденията

Когато се създава по-голямо насаждение, разстоянията на засаждане са 3 на 3 или 4 на 4 метра. В любителските градини, когато ще се отглежда повече от едно растение , разстоянията не бива да са по-малки.

Грижите при отглеждане на нара се свеждат до обработка на почвата, торене и напояване и не се различават от грижите при останалите овощни видове. През сухите и топли месеци, които са характерни за районите на неговото отглеждане, особено благоприятно влияние оказват поливките.

Резитбата е от съществено значение. При храстовидно отглеждане се оставят 3-5 стъбла, а при едностъблено – 4-5 скелетни клони. Най-много и най-качествени плодове се получават върху клонките с едногодишна до тригодишна дървесина. Плодовете на леторастите на новия прираст са малко и некачествени, поради което 50% от тях трябва да се премахват още като филизи в началото на развитието им. Редовно се извършват и резитби за просветляване на короната, като се премахват излишните силни леторасти, повредените, сухите и болните клонки.

В райони, където има опасност от измръзване дърветата трябва да се обвиват добре с подходящи сухи материали – царевични стъбла, въжета от сено или слама, стиропор и др. Във всички случаи отгоре се покриват с полиетиленово платно.

Плодовете на нара не узряват едновременно, затова се берат на няколко пъти. С беритбата не трябва да се бърза, защото колкото по-дълго остават плодовете на дървото, толкова по-вкусен става сокът им. Съхранявани при температура 1-2°С и относителна влажност на въздуха 80-85% наровите плодове могат да се запазват до 4-5 месеца.

Нарът може да се отглежда, като дърво и като храст

Той е листопадна, сухоустойчива, топлолюбива и свтлолюбива култура. Този изключителен красив дървесен (храстовиден) вид достига височина над 4-6 метра. При нашите климатични условия вегетацията му започва по-късно през пролетта. Цъфти през май, след преминаване на опасността от късни пролетни слани. Той е кръстосано опрашващо се растение. Цветовете му са двуполови. Нормално развитите цветове са едри, с формата на делва, с добре развит плодник. Недоразвитите цветове са по-дребни, с продължителен цъфтеж и обикновено не формират завръзи.

Като субтропична култура нарът се развива добре при по-високи температури (25-27°С). Отрицателни температури от порядъка на минус -14-15 °С, при по-продължително задържане, са критични за цветните пъпки на нара, а под тези стойности измръзват и леторастите. В местата, където не се изключва вероятността за по-ниски отрицателни температури се препоръчва отглеждането на храстовидната форма.

Нарът се отличава с голяма регенеративна способност. Той може да се размножава вегетативно (чрез издънки, вкоренени резници, чрез присаждане) и чрез семена. Вирее на различни типове почви, с изключение на тези с кисела реакция. Той се развива добре на леките, пропускливи, богати на органични вещества почви, с неутрална реакция.

Нар може да се засажда през есента и рано през пролетта

При създаване на градини от нар се препоръчва отглеждане на няколко сорта, подходящи опрашители (нарът е кръстосано опрашващо се растение). Фиданките нар се засаждат в редове. Разстоянието между редовете и между растенията в реда трябва да бъде най-малко 4-5м. Преди засаждане на фиданките, в предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40), се внасят минерални торове (NРK), а при наличност – и оборски тор. След засаждане растенията се поливат.

Нарът започва да плододава след 3-4 години. Периодът на плододаване е над 25-30 години, а се срещат и плододаващи дървета на възраст 60-70 години. Грижите при отглеждане на нар включват: почвообработки, торене, резитби (фитосанитарни, просветляващи, подмладяващи). За получаване на високи добиви през периода на наедряване на плодовете (юли, август) се изисква прилагане на подходящ поливен режим. Един месец преди да започне узряването на плодовете поливките трябва да се прекратят, за да не се допусне напукване кората на нара.

Плодовете на нара се прибират в консумативна зрелост, през есента (октомври). При прилагане на добра агротехника добивите от едно дърво (храст) могат да надвишат 60-70 кг. При подходящи условия на съхранение те са годни за консумация в продължение на няколко месеца.

В България, освен азиатски сортове нар (азърбайджански, ирански), се отглеждат и местни форми; № 5-Петричка, № 22 Сандански и др.

От нар се приготвят коктейли, витаминозни сокове, сиропи и вина. При храстовидните формировки нарът образува много издънки и това го прави подходящ за декоративни цели, за създаване на огради от жив плет с красиви цветове (червени, розови). Нискорастящите видове нар могат да се отглеждат и при стайни условия.