Бодливо (цариградско) гроздеПолезна информация за овощните култури. Бодливото грозде ражда първите плодове още на втората година.

Бодливото грозде е известно още като цариградско и северно. Първите

сведения за него се намират във френски книги от XIII век. В немската литература за бодливото грозде като за растение, което има значение за медицината, се съобщава през XVI век, а в края на XVIII век вече се появяват много немски и английски сортове. Според някои автори този овощен вид най-рано са започнали да го отглеждат като култура в Англия. Има данни, че в Русия през XI век в градините на манастирите сред другите растения се е срещало и бодливото грозде.

Сортовете бодливо грозде са многогодишни храсти с височина около 1-1,5 м, формирани от издънки с различна възраст, които израстват от пъпки по подземното стъбло. Кореновата система се развива обикновено на дълбочина 40 см, но отделни корени достигат и до повече от 2 м. Листата са сърцевидни, широко или дълбоко нарязани, плътни, тъмно- или светлозелени. Съцветието е грозд с 1-3 цвята. Те са двуполови. Повечето сортове са самоопрашващи се. Плодът е лъжлива ягода със заоблена, заобленояйцевидна или крушовидна форма. Той е различно оцветен - бял, зеленикав, жълт, розово-червен, тъмночервен или почти черен. При някои сортове плодовете са покрити с власинки. Бодливото грозде се размножава чрез хоризонтални положници, чрез вертикално загърляне и чрез разделяне на храстите.

Химичният състав на пресните плодове е различен при отделните сортове. Той се влияе и от климатичните условия. Съдържанието на захари е 12,6%, на органични киселини - 1-2%, на пектинови вещества 0,29-1,42%, а на минерални - 0,2-0,55%. Голямо е количеството на витамини и особено на витамин С - около 30-40 мг%, а при наши условия и до 60 мг%. Плодовете са богати и на лесноусвоими соли на фосфора, желязото и калция, които са крайно необходими за правилния растеж и развитие на човешкия организъм. Особено ценно тяхно качество е, че съдържат много Р-активни вещества (около 300 мг%). Бодливото грозде се употребява не само в пресен, но и в преработен вид. От него може да се приготвят компот, сок, сироп, желе, сладко, мармалад. Освен хранителна стойност плодовете и продуктите от тях имат и лечебно действие.

Бодливото грозде е скороплоден овощен вид. Още на втората година след засаждането ражда първите плодове, а на 5-6 годишна възраст встъпва в пълно плододаване. Продължителността му на живот и добивът зависят от избора на подходящо място и от грижите при отглеждането. Растенията могат да плододават до 20 години, а понякога и повече. От един храст се получават от 3-4 до 6 кг плодове.

За отглеждане на бодливо грозде трябва да се избират места с умерена атмосферна влажност и добре защитени от ветровете. Котловините не са подходящи, защото растенията цъфтят (наскоро след касиса) тогава, когато там опасността от слани все още съществува. Желателно в почвите да бъдат с по-лек или среден механичен състав, сравнително богати на хранителни вещества и проветриви. Избраните участъци не трябва да са заплевелели с многогодишни и коренищни плевели.

Предпосадъчната подготовка на почвата включва дълбока оран , няколко допълнителни обработки за подравняване на площта и изкопаване на дупки. Най-благоприятният срок за засаждане е есента (началото на ноември). В случай че се налага то да се отложи за пролетта, трябва да се извършва възможно най-рано, преди пъпките да са се разпукнали. В дворното и във вилното място храстите обикновено се разполагат в един ред на разстояние 1,2-1,5 м. Подходящо място за тях е покрай оградите.

Посадъчните дупки е най-добре да бъдат с дълбочина 40-50 см и с диаметър 50-60 см. На дъното им се насипва рохкава пръст. Към нея е желателно да се добавят органични и минерални торове, когато почвата е бедна на хранителни вещества и не е наторена предварително. Използват се висококачествени стандартни растения с дължина на кореновата система 20-25 см и с 1-2 издънки, които са с височина не по-малка от 30- 35 см. Преди засаждане кореновата система се почиства от счупени и сухи части, а раните на останалите коренчета само се опресняват. Растенията се засаждат 5-6 см по-дълбоко от кореновата шийка. Почвата около кореновата система се притъпква добре и се полива.

Непосредствено след засаждането се извършва резитба. Когато надземната част се състои от повече издънки, по-слабите се изрязват до основата, а две-три по-добре развити се съкращават на 3-4 пъпки над повърхността на почвата. Не трябва да се оставят много пъпки, тъй като кореновата система не може да им осигури достатъчно хранителни вещества. При правилна резитба на бодливото грозде от оставените неголям брой пъпки израстват силни издънки, които ще формират бъдещия храст. Особено е важно да се осигурят добри грижи за младите растения до началото на плододаването - обработка на почвата, торене, поливане, резитба.