Полезна информация за овощните култури.Резитба на праскова - особености.


Прасковата е овощен вид, който се отличава със силен растеж в млада възраст и образуване на много предивременни клончета, ранно встъпване в плододаване, залагане на много повече плодни пъпки и натоварване с плодове, отколкото може нормално да изхрани. Това налага ежегодна резитба на праскова, както за формиране на короните, така и за регулиране на растежа и плододаването. Дърветата отглеждани без резитба се претоварват с плодове, растежът им бързо отслабва и загиват по-рано.

Прасковата е силно светлолюбива култура и качествени плодове се получават при добро огряваме във вътрешността на короната. По тази причина са се наложили някои основни принципи при резитба на прасковата, а именно:

формиране на рехави корони с подходящ наклон на скелетните клони и разклоненията; ежегодна резитба за просветляване на короните (изрязване на преплитащи се и растящи навътре клони), изрязване на клони и клончета с вертикален растеж, пререждане и обновяване на плододаващата дървесина.

При прасковата най-често прилаганата система за формиране на дърветата е чашовидната, която осигурява оптимален светлинен режим. За по-гъсти прасковени насаждения, за които по-подходяща е свободнорастящата корона. Освен, че позволява по-уплътнено засаждане на дърветата, предимството се изразява и в по-опростеното формиране и по-слабите резитби през първите години. Това е корона с добре развит централен клон (водач) и няколко странични клони, като разположените в основната част на короната са най-добре развити и играят ролята на скелетни клони. Размерът на следващите клони намалява с отиването им към върха и короната придобива пресечено пирамидална форма. Както е известно на повечето плодопроизводители, чашовидната корона е без водач, формирана чрез три и по-рядко четири скелетни клони, които носят по 2-3 скелетни разклонения и плододваща дървесина. Тъй като формирането на ясно доминиращи скелетни разклонения е доста трудно, скелетните клони в повечето случаи се гарантират с 5-7 по-силни полускелетни разклонения, израстващи от странични или външни пъпки на клона. По принцип скелетните разклонения трябва да бъдат с наклон 30-35° спрямо хоризонталата, а скелетните клони да израстват раздалечено - на 10-15 см едно от друго, за да се осигури здраво срастване. Кои са по-важните особености при резитбата за формиране и резитбата за плододаване на прасковата?

Резитба на праскови за формиране

Първата резитба на праскова след засаждане на дърветата е много важна за правилно формиране на желаната корона. Прасковените дръвчета идват от разсадника с много предивременни разклонения. При формиране на чашовидна корона те се съкращават на чеп (4-5 см) над последното предивременно клонче или близката до отреза пъпка.

Съкращаването се извършва на около 15-20 см над определената височина за стъбло, която при тази корона е обикновено 50-60 см. Предивременните клончета в зоната на стъблената част се премахват до основи, а тези във връхната (15-20) см част се съкращават на 1-2 пъпки. Когато дръвчетата са по-слабо развити и нямат предивременни разклонения, се съкращават на 5 до 6 пъпки над височината на стъблото.

През първата вегетация и при двата случаи се извършва филизене, след като леторастите достигнат дължина 15-20 см. Тогава се оставят 3-4 филизи за скелетни клони, израстващи под по-голям ъгъл (45 до 60°) и правилно разположени около стъблото.

При втората зимна резитба на прасковата се премахват чепчето на водача и предивременните клончета във връхната 15-20 см част и тези от вътрешната страна на избраните клонки за скелетни клони. Последните не се съкращават, а през следващите години не се съкращават и техните продължители. До окончателно оформяне на короната всяка година се избира по един подходящ продължител на скелетните клони и подходящи клонки за скелетни разклонения. Премахват се също предивременните клонки във връхната част на продължителите, както и клонките, израсли от вътрешната страна. Изрязват се до основата изправено растящите силни дървесни клонки, конкурентите на продължителите и разположените от вътрешната страна на по-старата дървесина вътрешната страна на по- старата дървесина клонки. След окончателно оформяне на короната се прилага ограничаваща резитба на скелетните клони и по-силните скелетни разклонения. Съкращава се на стара дървесина, като в близост до отрезите се оставят по няколко добре развити смесени клончета.

Резитбата за формиране на свободнорастяща корона се изразява в следното: Новозасадените дръвчета не се съкращават, премахват се предивременните клонки по стъблената част до 50-60 см от почвената повърхност или до 80-100 см (при механизирана беритба), а тези по останалата част се съкращават на 2-3 пъпки. Изрязват се до основата само тънки и увиснали предивременни клонки.

Втората зимна резитба на прасковите е слаба, като се премахват само единични силни конкуренти на водача и изправено растящи или под остър ъгъл клончета , ако има такива. Основните операции за формиране на короната се извършват през пролетта на третата година след засаждането. Тогава се прореждат страничните разклонения, оставят се само 5-6 правилно разположени около водача разклонения, които израстват под широк ъгъл. Изрязват се много тънките, слаби и увиснали клонки. Съкращаване на водача и на основните рамена (скелетни клони) до двегодишна дървесина се прилага през четвъртата зимна резитба. В близост до отрезите се оставят по няколко добре развити смесени клонки, с цел да не се образуват много нови и силни прирасти. В случай, че дърветата имат слаб прираст ограничаващата резитба може да се извърши на следващата година.

Резитба на праскова за плододаване

Резитбата за плододаване започва още с встъпването на дърветата в плододаване, което при прасковата е след втората зимна резитба. До окончателно оформяне на короната резитбата за плододаване се извършва едновременно с тази за формиране и се състои в прореждане на смесените клонки, и в премахване на двегодишни плододавали клонки, ако близо до тях има добре развити смесени клонки. Това предполага добро познаване на видовете клонки и пъпки при прасковата. По-силно пререждане на плододаващата дървесина се налага след третата - четвъртата година. Броят на оставените смесени клонки се определя от възрастта, растежната сила и естествената родовитост на сортовете. За плододаване се избират равномерно разположени в короната и с добре узряла дървесина смесени клончета. Най-добре е те да са с дължина 40- 60 см и да са израснали непосредствено от скелетните и полускелетните части, а когато липсват такива, се оставят и клонките, израсли в основата на двегодишните плододавали клонки. Последните се отстраняват изцяло или съкращават на 1-2 смесени клонки. Съкращаване на оставените за плододаване смесени клонки се прилага само в случи, че са много силно развити или претоварени с плодни пъпки. По-слабите клонки (майски букетчета и цветни) се използват за обновяване на обрастващата дървесина в краен случай и тогава се съкращават на една до две пъпки.

Тъй като прасковата плододава предимно на едногодишна дървесина, много важно е чрез резитбата да се осигурява развитие на силни едногодишни клончета, както и да се регулира плододаването и качеството на плодовете. Летните резитби на прасковата за пререждане и просветляване на короните не бива да се подценяват, ако се цели получаване на качествени плодове и високи доходи.