Полезна информация за овощните култури.Как да разпознаваме различните клончета на овощните дървета?.


През пролетта от растежните пъпки на овощните растения се развиват нови прирасти. Докато са още зелени и крехки, те се наричат филизи, когато нарастването им на дължина спре поради образуване на връхна пъпка, се наричат леторасти, а когато вдървесинеят, те се превръщат в клончета. Клончетата са едногодишната дървесина на дървото. От следващия вегетационен период, когато от пъпките на клончетата покарат нови прирасти, те стават клонки.

Според функциите си клончетата и клонките са плодни и растежни.

Плодни клончета при семковите овощни видове

Къси клончета

Късите клончета са с дължина 5-6 см. Имат по една добре развита пъпка на върха, която може да бъде листна или плодна. Ако пъпката е листна, напролет от нея се получават малък прираст и листа. След листопада върху клончетата остават пръстеновидни набръчквания и те се превръщат в пръстеновидни клонки.

Торбести клонки

Торбестите клонки са къси, дебели клонки с формата на торбичка. Образуват се от къси клончета и пръстеновидни клонки с плодна пъпка на върха. Преди да се развие плодната пъпка, тя образува торбичка, върху която се захващат дръжките на плодовете. След образуването на плода нарастването на клонката на дължина спира и отстрани на торбичката израстват 1-2 нови клончета , които най-често са къси и слаби и по-рядко може да са дървесни. След една-две години разклоненията на торбичката, след като са плододали, също се превръщат в торбички. Така се получава сложна (разклонена) торбеста клонка. При благоприятни условия торбестите клонки живеят 12-15 години, но са най-продуктивни докъм 6-ата - 8-ата година.

Слаби клончета

Тези клончета са дълги от 10 до 15 см. Те са много тънки и лесно се огъват. Страничните пъпки са листни, а връхната е листна или плодна. От страничните листни пъпки се развиват къси клончета.

Плодни клончета при костилковите овощни видове

Букетни клонки (майски букетчета)

Това са къси клончета, с дължина до 10 см. Връхната пъпка е листна, а страничните пъпки са плодни и са гъсто разположени. Имат най-голямо значение при черешата и вишнята. При черешата достигат най-голяма дължина и живеят най-дълго (над 8 до 10 години).

Цветни клончета

Цветните клончета са слаби клончета, дълги от 10 до 12 см. На върха завършват с листна пъпка, а всички странични пъпки са плодни (цветни) и са разположени поединично. Имат малка жизненост.

Смесени клончета

Дълги са от 25 до 60 см, а в отделни случаи и до 90 см. В основата си имат по 2-3 листни пъпки, а към върха се редуват смесено листни и плодни (цветни) пъпки. Обикновено се групират по 2 - 3 на възел, при което най-често двете странични са плодни (цветни). Връхната пъпка е винаги листна. При прасковата смесените клончета са най-желани, тъй като от тях се получават висококачествени плодове и силен прираст.

Растежни клончета при овощните растения

Дървесни клончета

Тези клончета са силни, с дължина от 20 до 50-60 см, а понякога и над 1 м. Израстват под остър ъгъл. Връхната и страничните пъпки са листни. Понякога към върха имат плодни пъпки. Върху по-силните дървесни клончета, особено при прасковата, израстват предивременни клончета.

Лакомци

Лакомците обикновено израстват от спящи пъпки, които са разположени в основата на скелетните клони и разклонения. Те са много силни и растат вертикално. Имат дълги междувъзлия, големи листа и достигат на дължина над 1 м. Пъпките им са само листни, но твърде слабо развити. При прасковата върху по-силните лакомци израстват множество предивременни клончета.

Предивременни клончета

Предивременните клончета израстват от пазвените листни пъпки на по-силните леторасти още през годината на образуването им вместо през следващата пролет. Тези клончета се срещат по-често при костилковите овощни видове.

При създаване на интензивно ябълково насаждение, в което дърветата ще се формират по системата вретено, предпочита се посадъчният материал да бъде с предивременни клончета.