Полезна информация за овощните култури.На какво се дължи стерилността на овощните видове?.


Стерилността може да се дължи главно на две причини: едни от генетично естество - свойствени на растенията, други - присъщи на външната среда.

Генетичните причини за стерилността спадат към три основни групи: морфологични, цитологични, несъвместимост, или същинска стерилност.

Морфологичната стерилност се дължи на липса или уродливост в различна степен на тичинките или яйчника.

При някои овощни видове се срещат андростерилни (с липса на прашец) сортове. При прасковата сортът Хале и др. имат тичинки и прашници, но не образуват нормален прашец. Подобни сортове има и при сливата.

Мъжко-стерилните сортове след подходящо чуждо опрашване показват задоволителна стопанска продуктивност. Морфологичната стерилност поради уродливост на женския полов апарат отнема стопанската стойност на растителните форми. Те могат да се използват само за декоративни цели.

Цитологичната стерилност се дължи на клетъчни аномалии, които се изразяват в ограничена или никаква кълняемост на прашеца или в дегенериране на яйцеклетката или зародиша. Прашецът на триплоидните сортове ябълки и круши е с понижена или никаква кълняемост, затова те са лоши опрашители.

Същинската стерилност, или несъвместимостта, се обуславя от физиологични препятствия. Попадналият върху близалцето прашец например не кълни, а когато кълни, образува прашникова тръбичка, която се развива бавно и е неспособна да достигне яйчника. Несъвместимостта може да бъде свойствена както на цветовете при различни сортове - интерстерилни, така и на цветовете на растения от един и същ сорт - самостерилни. Растенията от един самостерилен сорт, макар че имат прашец с висока кълняемост, не са в състояние да се самооплождат, нито пък да оплождат цветовете на други дървета от същия сорт. Интерстерилните сортове пък и при взаимно опрашване не се оплождат, защото прашецът на единия и на другия сорт и в двата случая на опрашване е неактивен. Самостерилността при овощните растения е доста честа, като различията са значителни при отделните видове.

При костилковите видове сортовете на прасковата, повечето вишневи и кайсиеви сортове, както и сортовете на европейската слива са самофертилни, а сортовете на бадема и черешата - винаги самостерилни.

При семковите видове ябълковите и крушовите сортове са практически самостерилни, макар понякога партенокарпията (при крушата) да маскира отсъствието на оплождане. Самостерилност е установена и при някои дюлеви сортове. Кръстосаното опрашване обаче при всички случаи е желателно. То осигурява по-добро оплождане.

В практиката е много важно да се знае взаимната опрашителна способност на сортовете, за да се застъпят в насажденията сортове овошки, които осигуряват добро оплождане.

Стерилност поради неблагоприятни условия в месторастенето

Натрупаните резервни храни в тъканите на растенията и наличността на достатъчно хранителни вещества в почвата имат решаващо значение за плододаването. За развитието на цветовете през пролетта благоприятства присъствието на повишени количества въглехидрати и азотни вещества в тъканите на клоните и плодните образувания. Недостигът им влияе отрицателно върху покълнването на прашеца, предизвиква увеличаване броя на окапалите цветове и на едва оформените завръзи. Дъждовете по време на цъфтежа затрудняват опрашването, измиват близалцата и повреждат прашниковите зрънца. Ветровете пък пречат на летежа на пчелите , а късните и повратните студове повреждат цветовете и завръзите.