Полезна информация за овощните култури.Производство на круши - особености.


Сортовете на крушата се присаждат както на семенни, така и на вегетативни подложки. Семенните подложки се получават от семена на горска круша и по-рядко на някои културни крушови сортове. Те подобно на ябълковите придават на присадниците силен растеж, голямо дълголетие (50-100 години) и продължителен неплододаващ период. Поради тези особености не са подходящи за интензивните крушови насаждения. Семенните подложки се използват много ограничено, главно за по-маломерни градини, при по-неподходящи условия и за личното стопанство.

Вегетативните дюлеви подложки са слабо растящи и засега масово се използват при създаването на промишлени крушови насаждения.

Много крушови сортове не се срастват добре с дюлята и поради това присаждането става чрез междинник.

За междинник се използват сортовете Хардиева масловка, Попска круша, Аманлиева масловка и Дилова масловка, които се срастват добре с дюлята.

Дюлевите подложки развиват мощна , но плитко разположена коренова система, поради което задължително изискват поливни условия и богати и чисти от плевели почви. Когато се използва дюлева подложка, крушата се засажда на разстояние 3,5-4,5х2-3 м за палметните корони и 4х1,5-2,5 м за вретеното, а когато се използват семенни подложки - 6-8x4-6 м. Тези разстояния са ориентировъчни и могат да се променят в зависимост от растежните особености на сорта и от почвено-климатичните условия.

Почвената повърхност в крушовите насаждения се поддържа, както и в ябълковите. През първите 3-4 години във всички случаи е необходимо да се поддържа черна угар, а през периода на плододаването черната угар трябва да се редува с култури за зелено торене. При осигурена влага през периода на плододаването е подходяща и чимово-мулчирната система, а също и краткотрайното зачимяване.

Торенето на крушата е в зависимост от почвените условия, възрастна на насаждението, системата за поддържане на почвата и напояването. Младите насаждения през първите 2-3 години се подхранват само с по 6-12 кг активно вещество азот на декар. За плододаващите крушови градини се препоръчва ежегодно торене с по 20-26 кг азот и през 3 години - с по 15-30 кг фосфор и калий на декар. През 3-4 години е необходимо да се внасят и по 3-4 тона оборски тор на декар или да се извършва зелено торене.

Напояването на крушата е в зависимост от подложката и от сорта. Ранните сортове и сортовете, присадени на семенна подложка, изискват по-малко напояване.

Най-важните болести по крушата, са струпясването, кафявото гниене, кафявите петна, сивите листни петна, ръждата и др. Вирусните болести са масово разпространени при крушата и това налага да се обръща много сериозно внимание при размножаването на подложките и при събирането на калемите.

От неприятелите на крушата най-често се срещат крушовата плодова оса, ябълковият плодов червей, крушовият пъпкопробивач, крушовата дървеница, листните въшки, листогризещите гъсеници и др.