Полезна информация за овощните култури.Ябълката е един от най-студоустойчивите овощни видове, отглеждани у нас.


Ябълката е най-разпространеният овощен вид в умерената климатична зона. Тя има силен растеж и голямо дълголетие. Присадена на семенна подложка, тя може да достигне до 10 м височина и дълголетие над 70-80 години. На слабо растящи подложки дърветата добиват по-малки размери и имат по-кратък живот. В производствените насаждения ябълковите сортове, присадени на силно растяща подложка, встъпват в плододаване към 5-ата - 6-ата година и плододават в продължение на 40-50 години.

В съвременните промишлени ябълкови насаждения се използват предимно умерело и слабо растящи подложки. При тях плододаването настъпва към 3-тата - 4-тата година и дълголетието е около 20-25 години.

Ябълката се отличава с голяма родовитост. При нормални условия и грижи редовно могат да се получават по 1500-2000 кг плодове от декар, а при висока агротехника - и до 4000-5000 кг.

Цъфтежът на ябълката протича сравнително късно, поради което по-рядко се получава измръзване от пролетните мразове. Ябълковите сортове не могат да се само оплождат, което налага в едно насаждение да се засаждат най-малко два сорта добри опрашители, които да се редуват в интервал не повече от 50-60 м. При ябълката има и триплодни сортове, които са лоши опрашители. Когато се засаждат такива сортове, необходимо е да има най-малко още два сорта добри опрашители.

Ябълката е един от най-студоустойчивите овощни видове, които се отглеждат у нас. През дълбокия покой повечето сортове понасят без съществени повреди температури до -30, -32°С. Цветовете и завръзите обаче измръзват при температури под -2, -3°С. Продължителните горещини през лятото, придружени с ниска почвена и атмосферна влажност, се отразяват неблагоприятно върху растежа и плододаването на ябълката.

Ябълката е силно влаголюбива и при нашите условия промишлени ябълкови насаждения се създават само при поливни условия. Особено взискателни в това отношение са сортовете на слаби и на умерено растящи подложки.

Почвите, на които се засаждат ябълките, трябва да бъдат богати с хранителни вещества, дълбоки, средно пропускливи и нивото на подпочвените води да не е по-плитко от 1,5 м.

Ябълката се присажда на семенни и на вегетативни подложки. Присадени на семенни подложки, ябълковите сортове имат силен растеж, късно встъпват в плододаване и проявяват по-голяма сухоустойчивост и дълголетие. Семенните подложки обаче се използват съвсем ограничено, тъй като високите дървета трудно се обслужват по отношение на резитбата , пръскането и особено при беритбата. Те не позволяват да се увеличи гъстотата на засаждане и неплододаващият им период е по-продължителен.

Гъстотата на засаждане и начинът на формиране на короните се определят в зависимост от използваната подложка. При семенните и по-силно растящите вегетативни подложки ябълката се засажда на разстояния 3,5-5 м в реда и 5-7 м между редовете. В този случай може да се формира подобрена етажна корона, а при умерено растящите сортоподложкови комбинации - съвременна палмета с наклонени клони или едноетажна палмета. Когато се използват слабо и полуслабо растящи подложки, гъстотата на засаждане е 1,5-2 м в реда и 3,5-4 м между редовете. При тези подложки се формира почти винаги вретено. Върху разстоянията на засаждане оказват влияние и почвените, и климатичните условия.

Най-подходяща система за поддържане на почвената повърхност в ябълковите насаждения е черната угар. За компенсиране на нейните недостатъци е необходимо периодично да се извършва зелено торене, а в някои случаи и кратковременно затревяване. Чимово-мулчирната система също може да се приложи при осигурено напояване в плододаващи насаждения и при използване на по-силно растящи подложки.

Торенето на ябълката е в зависимост от запасеността на почвата, гъстотата на насаждението, системата за поддържане на почвата и др. Обикновено младите насаждения докъм 4-тата - 5-ата година се торят само с азотни торове, като всяка година нормите се увеличават.

Плододаващите ябълкови насаждения се торят ежегодно ориентировъчно с 16-25 кг на декар активно вещество азот и през 3 години с по 18-24 кг фосфор, 20-30 кг калий и 3-5 тона оборски тор, като тези количества се определят конкретно въз основа на листната диагностика.

Напояването на ябълката е задължително мероприятие при нашите климатични условия. Ябълката се развива и плододава добре, когато почвената влажност в коренообитаемия слой е над 70-80% от ППВ. Тази влажност се поддържа обикновено с 6-10 поливки в зависимост от валежите, почвените условия, подложката и сорта.

Борбата срещу болестите и неприятелите по ябълката е едно от решаващите мероприятия за получаване на повече и по-качествена продукция. При ябълката от болестите най-често срещани са струпясването, брашнестата мана, кафявото гниене, вирусните болести и др., а от неприятелите - ябълковият плодов червей, ябълковата плодова оса, акарите, листоминиращите молци, щитоносните въшки, листогризещите гъсеници и др.