Полезна информация за овощните култури.Отглеждане на сливи - особености.


Сливата се присажда предимно на джанкови подложки. За целта се използват семена главно от жълтоплодни форми, които узряват по-късно. Джанката се сраства много добре със сливовите сортове , развива мощна и силно разклонена коренова система, проявява добра сухо- и студоустойчивост. Развива се добре както на по-тежки глинести, така и на по-леки почви, стига да имат добра водопропускливост. Присадените на джанка сливи имат буен растеж, голямо дълголетие и висока родовитост.

От джанката са получени и някои клонови подложки, които се размножават по вегетативен начин. Най-известни от тях са подложките Мироболан В и Мариана.

В някои страни като подложка за сливата се използва и трънкосливата поради по-умерения растеж, по-високата студоустойчивост и по-малката взискателност към почвата, които придава на присадника.

Семената на някои култури сливови сортове също може да се използват за получаване на подложки. От вегетативно размножаваните сливови подложки засега с най-слаб растеж е подложката Пикси.

Разстоянията на засаждане са един от факторите за интензификация на сливовото производство. В зависимост от растежните особености на сортовете и на подложките, от системата за формиране и от типа на насаждението се препоръчват и различни разстояния на засаждане. Когато плодовете ще се използват за преработка, дръвчетата се засаждат на 6,5-7 м между редовете и на 4,5-5 м в реда и се формират по подобрена етажна или по свободно растяща корона с височина на стъблото 90-100 см. Насажденията от десертните сливови сортове се засаждат на разстояние 5-5,5 х 4-4,5 м. Те се формират по същия начин, но височината на стъблото е 60-70 см и в реда се оформя непрекъснат овощен плет. След встъпване в плододаване се извършва ограничаваща резитба на височина до 3,5-4 м. През периода на плододаването периодично се прави ограничаваща резитба както на височина, така и от двете посоки на реда. Такава резитба се прилага и при високостъблените формировки, с което се ограничава обемът на короната и се обновява плододаващата дървесина. Ръчното провеждане на ограничаващата резитба е много трудно и затова в практиката все по-широко се прилага механизираната контурна резитба с помощта на агрегат, след която допълнителното ръчно прореждане и съкращаване са сравнително по-лесни.

Основният начин за поддържане на почвената повърхност в сливовите насаждения е черната угар, тъй като повечето от тях се отглеждат при неполивни условия. При осигурена достатъчно влага, било естествена или чрез поливки, в плододаващите насаждения може да се приложи и чимово-мулчирната система. Освен другите предимства тя служи и като противоерозионно средство при по-наклонените терени, на каквито често се засажда сливата. В младите насаждения могат да се отглеждат и междинни култури, но при условие, че се оставят достатъчно широки свободни ивици в редовете, които редовно се обработват.

Торенето е много важно мероприятие за повишаване на добивите от сливата, като се има предвид, че тя се засажда на по-бедни почви. През първите 3-4 години насажденията се подхранват всяка година с по 14-16 активно вещество азот на декар. През плододаващия период освен подхранването с по 16-20 кг азот на декар през 3-4 години се внасят и по 3-5 тона оборски тор, 25-30 кг фосфор и 35-40 кг калий. Оборският тор може да се замени със зелено торене или с други органични отпадъци. Посочените торови норми са ориентировъчни и трябва да се определят конкретно за всяко насаждение въз основа на почвените анализи и на листната диагностика.

Когато има възможност за напояване на сливите, то трябва да се прилага предимно при десертните, едроплодните и по-късните сортове.

От болестите, които нападат сливата, най-широко разпространение имат червените листни петна, ръждата, кривулите, сачмянката и др., а от неприятелите - щитоносната въшка, сливовият плодов червей, сливовата плодова оса и др. Шарката и другите вирусни болести са най-сериозният проблем за сливовата култура. Срещу тях директна борба не е възможна и единственият изход е да се използва здрав посадъчен материал и да се внедряват в практиката устойчиви сортове сливи.

Сортовият състав при сливата е определен в зависимост от насоките за реализация на продукцията и от възможностите за удължаване на беритбения период, като се внедряват сортове с различен срок на зреене.

Сортове сливи по реда на зреенето: Алтанова ренклода, Нансийска мирабелка, Габровска, Едра зелена ренклода, Тулеу грас, Стринава, Стенлей, вариетети на Кюстендилска синя слива, Ана Шпет. От посочените сортове най-широко разпространение имат Стенлей и вариететите на Кюстендилска синя слива.