Полезна информация за овощните култури.Каква е целта и значението на резитбата на овощните растения.


Резитбата, като намеса на овощаря в изграждането и стопански ефективното поддържане на короната на овощните растения, е подчинена на определена целесъобразност. Естествено целите, които овощарят си поставя с резитбата на овошките, по същество икономически, не могат да не се съгласуват с физиологията на растенията, с естественоисторическите условия и с начина на отглеждането.

Оставени на себе си, дървесните овощни растения изграждат своето стъбло под влияние на взаимодействието между присъщия им наследствено обусловен механизъм на растеж и външната среда, главно слънчевата светлина. Естествено възникналите стъбла на овощните растения, макар различни при отделните овощни видове и сортове, имат следните общи черти на растеж, структура и плододаване:

Дърветата най-често растат изтеглени нагоре поради физиологичните предимства в положението на връхната и подвръхните пъпки по леторасти и клончета и действието на слънчевата светлина. Скелетните клони, които излизат направо от централната ос - оста на короната, обикновено са разположени безредно. Те са твърде близки или твърде отдалечени едни от други по централната ос, често етажно разположени, но винаги в съперничество помежду си и с централния клон за хранителни вещества и за слънчева светлина. Това също води до чувствително изтегляне на короната нагоре. Полускелетните клони и техните разклонения показват същата безредност. Често излизат близки едни до други и до основата на скелетните клони, съперничат си за хранителни вещества и за светлина, насочват се нагоре, засенчват се сами и едни други. Израстват относително тънки и заедно с обрастващата дървесина изграждат външно симетрична, но безредна по вътрешната си структура корона, лошо просветлена и слабо покрита във вътрешността с обрастваща дървесина. Така естествено възникналата корона на овощните дървета встъпва по-рано в плододаване, но плодните клонки, пъпки и плодове са разположени повече по връхната и подвръхната част на скелета и само незначителна част от плодовете се намират по ниските части и във вътрешността на короната. Израсналите изправени нагоре скелетни и полускелетни клони на естествено формирани през младенческата възраст дървета под влияние на връхно разположения плодов товар по- късно се извиват и разтварят короната. Естествено просветлени след огъването, подвръхните части на скелетните и полускелетните клони в късо време се покриват с плодни образувания, дърветата се претоварват с плод и стигат до нередовно (алтернативно) плододаване. Борбата срещу болестите и неприятелите по листата и по плодовете при така формирана корона, както и резитбата за плододаване се оскъпяват и са недостатъчно ефикасни, качеството на плодовете се влошава, оскъпява се беритбата и се повишава себестойността на производството.

Описаната структура на естествената корона на овощните дървета и характерът на плододаването при нея явно не съответстват на целите, които овощарят си поставя при отглеждане на овощни растения. Като изучава законите на растежа, развитието и плододаването на овощните растения, човекът търси такива решения на въпроса за формата и структурата на короната, които срещу единица изразходван труд му осигуряват възможност за най-голямо ежегодно производство на висококачествени плодове при най-ниска себестойност и висока рентабилност.

По такъв начин овощарската наука и практика, изграждайки цялостна производствена технология на овощното производство, поставят днес следните изисквания пред резитбата на овощните растения като специфично и особено звено в производствения процес:

Да се постигне такава форма на короната, която да съответства на растежните особености на вида, сорта и подложката, да бъде съобразена с естественоисторическата среда, със стопанските условия и с производствената технология. При всяка избрана форма на короната с резитбата през периода на формиране да се изгради здрав и силен, с рационална структура скелет, който да дава възможност на дървото да носи безопасно голям ежегоден плодов товар с изискваното качество. Да се осигури обрастване с равномерно разпределена, достатъчна и трайна растежна и плодна дървесина по всички части на скелета. Чрез най-подходящи резитбени и помощни операции да се осигури по възможност най-ранно плододаване. Като се постигне оптимален от стопанска гледна точка плодов товар , да се удължи възможно повече стопански изгодният живот на овощните растения и на насажденията. След установяване на подходяща гъстота на овощните растения в насажденията чрез резитбата да се съдейства за оптимално насищане на предоставеното на растенията пространство над почвената повърхност със скелетна, полускелетна и обрастваща растежна и плодна дървесина.

Стопанското значение на резитбата нараства толкова повече, колкото по-добре тя е съгласувана с биологията и физиологията на растенията и с другите условия на месторастене и на отглеждане. Оставени без резитба и при най-рационални други методи на отглеждане, дърветата живеят предимно за себе си. Резитбата принуждава растенията да живеят както за себе си, така и за човека, който ги отглежда. Това не означава, че растението може да бъде експлоатирано” от човека. Ние можем да вземем от растението толкова повече, колкото повече сами му даваме. На всеки опит да вземем от него много повече, отколкото му даваме, то реагира, като ни дава по-малко от онова, което може. От всички грижи за овощните растения резитбата е най-деликатната и най-трудната, най-отговорната и същевременно една от най-ефективните, макар и винаги свързана с другите грижи при отглеждането.