Полезна информация за овощните култури.Отглеждане на цитруси в домашни условия.


Основно правило при засаждането на цитрусовите растения, особено на присадените, е кореновата шийка да се намира на плоскостта на почвената повърхност, а спойката (мястото на присадената пъпка) да е на 4-5 сантиметра над почвата. Това се налага поради склонността на цитрусите да страдат от смолотечение (гумозис). Лимонът има най-мощна коренова система, следван от портокала, грейпфрута, цитрона и мандарината.

Листата на цитрусите живеят две-три години. За изхранването на един плод са нужни 10-15 листа. Това трябва да се има в предвид и да се избягва претоварването на растенията с плодове, което води до отслабване на дръвчетата и влошава качеството на плодовете.

Често растенията образуват дефектни цветове, които се познават лесно още в началото на бутонизацията по това, че са образували асиметрични, удължени и изкривени цветни пъпки с бледо оцветяване и по-тънка дръжка, докато нормалните цветове се образуват от симетрични пъпки. Дефектните цветове трябва да се отстраняват още при ботонизацията, за да се увеличи притока на асимиланти (хранителни вещества) към нормалните цветове. За по-голяма сигурност, че растенията ще завържат плодове, трябва на втория ден след отваряне на венчелистчетата посредством малка четчица да се нанесе прашец от друг или същия цвят върху близалцето на цвета.

Желателно е през първите една две години, младите дръвчета да не се оставят да цъфтят, за да могат да развият по-мощни корони и коренови системи, защото губят много хранителни вещества за изхранването на цветовете и плодовете.

Най-студоустойчиви от цитрусовите видове са трифолията и мандарината, следвани от бигарадията, грейпфрута, портокала и цитрона. Лимона е с най-слаба мразоустойчивост. При температура от -5ºС листата на лимона се повреждат, за портокала границата е минус 7-8ºС, а при мандарината минус 8-9ºС. Температурните граници, приети за нормалното развитие на цитрусите са минимални 13-15ºС, най-благоприятни 23-25ºС и максимални 37-39ºС. Най-благоприятно е цитрусовите растения, които се отглеждат в саксии, през зимата да се държат в помещения където температурата е около 10ºС. При нея растенията изпадат в естествен покой. Пренесени в края на зимата в топло помещение с добро осветление, те започват да се развиват и цъфтят.

Цитрусите произхождат от райони където дните през зимата не са така къси както у нас. Затова при нашите условия реагират добре на допълнително осветление. При отглеждането на цитруси в топли помещения през зимата е необходимо на растенията да се осигури допълнително светлина (особено в мрачни дни) с електрическа крушка поставена близо до тях.

Както повечето растения отглеждани в саксии, така и цитрусовите култури не понасят резки промени в температурата, особено през зимата. Те не трябва да се поставят до прозорец, който се отваря за проветрение. Най-подходящо място за отглеждането на цитруси е там, където не се налага често преместване и има постоянно осветление. При рязка промяна на условията на осветляване, листата на растенията опадват.

Саксиите не трябва да се поставят непосредствено до прозорец или на пода, тъй като корените се охлаждат от по-студения зимен въздух или теченията от прозорците и се нарушава растежа им. През зимата растенията не трябва да се поставят близо до отоплителни уреди, които предизвикват засушаване.

При изнасяне на открито през лятото, растенията трябва постепенно да се приспособят към новите условия като най-напред се изнасят на места защитени от вятър и пряка слънчева светлина. След това през всеки два-три дена се преместват на по-топло и по-добре осветлено място.

Цитрусите изискват висока влажност, но при поливане трябва де се внимава да не се преовлажни почвата, защото се ограничава достъпа на кислород до корените им. Преовлажнените растения се познават по това, че листата им стават бледозелени, с хлоротични петна по тях. Честотата на поливане трябва да е съобразена с вида на почвата, с температурата и въздушната влажност. Практически метод за определяне нуждата от поливане може да бъде почукване по саксията. При почукване сухата почва в саксията издава остър звук и е нужно да се полива , докато мократа почва издава тъп звук. През зимата се полива преди обед, а през лятото сутрин или вечер.

Температурата на водата за поливане трябва да бъде с два-три градуса по-висока от стайната. Поливната вода не трябва да бъде варовита или хлорирана. За отстраняване на хлора е най-добре тя да се преварява или да престоява няколко дни. Когато въздуха е сух или температурите са високи, се препоръчва овлажняване с пулверизатор, като трябва да се знае, че водата прониква най-добре през долната част на листата, където има най-много водни устица. Вечер не се оросява, тъй като водните устица се затварят поради липсата на светлина. Затова оросяването се извършва сутрин или по обед, когато температурата е повишена.

Много важно е торенето на цитрусовите култури. Те са по-взискателни от другите овощни култури, а още повече, че се отглеждат в непривични за тях условия. За саксийното им отглеждане се приготвят специални смеси, които съдържат равни части: компост или добре угнил оборски тор; обикновена пръст и пясък. Ако не можете да приготвите сами сместа, можете да я закупите от цветарските и други специализирани магазини. Трябва да има слабо кисела и леко кисела реакция на почвения разтвор. Дори и най-добре приготвената почва не може да осигури достатъчно хранителни вещества, затова се налага ежегодното подхранване с торове. Сега в специализираните магазини и агроаптеки се продават висококачествени торове като хумустим и други, предназначени за различни култури, включително и за цитрусовите. Подхранването се извършва в периода на растеж. Късно през есента и през зимата не се препоръчва торене на растенията.

Трябва да знаете, че цитрусовите растения се презасаждат през година или през две години в по-големи саксии - с един или два номера по-големи от предходната. При презасаждане се внимава да не се раздроби старата коренова буца и не се изхвърля старата почва. В по-голямата саксия се добавя почва на дъното, буцата с корените се поставя в центъра и се насипва почва отстрани. Прехвърлянето в по-големи саксии се налага поради факта, че в саксията по-голяма част от корените се разпространяват около стените и не могат да използват почвената влага и хранителните вещества във вътрешността и. Корените на растенията обикновено се развиват несъразмерно.

Цитрусите се нападат от много неприятели и болести, от които най-опасни са акарите и щитоносните въшки. Ако се налага, а това става често, е необходимо препаратите да се използват след консултация с специалист по растителна защита. Препоръчително е растенията да се пръскат профилактично, преди още неприятелите да са нанесли непоправими вреди по растенията.