Полезна информация за овощните култури.Отглеждане на круши - какво трябва да знаем?.


Крушата заема второ място след ябълката по разпространение между овощните култури от умерения климат.

Плодовете на културните сортове круша се консумират с охота в свежо състояние. Използват се като суровина за компоти, конфитюри и сушени резени. Наред с това заслужава да се отбележи и факта, че плодовете на десертните крушови сортове се търсят повече в сравнение с плодовете на добрите десертни ябълки.

Мястото за отглеждане на крушата трябва да отговаря на определени климатични и почвени условия.

От климатичните фактори най-голямо значение за отглеждане на крушите има топлинният режим. Ценните европейски сортове се повреждат под минус 25°С. През периода на дълбок покой у нас рядко има студове, които да повреждат крушовите дървета. Сравнително по-често крушата търпи вреди от повратни мразове.

Крушата е по-сухоустойчива от ябълката.

По-взискателни към почвената и въздушната влажност са сортовете, получени в Западна Европа. Най-добра устойчивост на суша има Попската круша. Присадени на дюлева подложка, крушовите сортове намаляват значително сухоустойчивостта си.

Подходящи за отглеждане на крушата са дълбоките, свежи, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. Отношението на крушата към почвата е в зависимост от подложката. Присадена върху дюлева подложка, крушата изисква по-богати, умерено влажни, с по-дълбок хоризонт карбонатни почви.

Продължителността на живота на крушовите дървета е в зависимост от сорта, подложката, външните условия и прилаганата агротехника. Колкото даден сорт встъпва по-рано в плододаване, толкова продължителността на живота му е по-малка и обратно. Средната продължителност на живота на крушовите дървета, присадени на подложка от дива круша, е 40-50 години. Те встъпват в плододаване на 5-6-тата година след засаждането. Присадени върху дюлева подложка живеят по-кратко - до 30 години, встъпват по-рано в плододаване и дават по-висококачествени плодове. Добивът им е висок и при по-гъсти насаждения могат да се получат до 4-5 т/дка. Обикновено крушата образува голямо дърво, чиято височина достига до 15 и повече метра, с широко пирамидална корона и добре развит централен клонводач.

При създаване на ново насаждение трябва да се има предвид, че след костилкови овощни насаждения могат да се засаждат семкови. След крушовите насаждения обаче може да се засажда отново семков вид, но след не по-малко от 20 години, за да се избегне вредния ефект от почвената умора.

Правилният избор на подходящ сорт е първото и най-важно уловие, от което зависи успешното отглеждане на крушовата култура. Крушовите сортове са самооплождащи се, но някои са добри”, а други лоши” опрашители.

В зависимост от времето на узряване крушите се делят на летни, есенни и зимни.

Летните сортове узряват обикновено през юли-август. Консумативната зрелост придобиват още на самото дърво или наскоро след беритбата. Съхраняемостта им е малка - около 10 дни. При есенните сортове круши беритбената зрелост настъпва през втората половина на август - началото на септември, а потребителната 15-30 дни по-късно. Зимните сортове са най-късни. Беритбената зрелост при тях настъпва през септември-октомври, а консумативната 2-3 месеца по-късно

За по-ефективна дейност, свързана с отглеждането на крушови насаждения, е добре предварително да се предвидят места за пчелни кошери, плодохранилища, навеси и пътища, осигуряващи достъп на техниката, която ще се използва.

Най-подходящата посока за разположение на редовете е север-юг. При тази ориентация добре се използва слънчевата светлина. Ако ще се напояват по гравитачен път, редовете се ориентират по посока на наклона. При капковото напояване на крушите влиянието на наклона не е от значение.

Разстоянието на засаждане при крушовите сортове на дюлева подложка е 3,5-4 м между редовете и 1,5-2 м вътре в реда; на семкова подложка - 4,5-4 м между редовете и 2,5-3 м в реда. За засаждане на 1 декар дръвчета на дюлева подложка са необходими 167 броя, а на подложка круша - 67 броя.

Опрашването на крушовите дървета в основни линии се извършва от пчелите. На всеки 10 декара са необходими по 2 пчелни семейства.

Подготовката за засаждането на дръвчетата трябва да започне с внасянето на двоен суперфосфат по 90 кг/дка и калиев сулфат по 60 кг/дка (ако е необходимо). Риголва се на дълбочина 60-70 см или се изорава на 30 см. След риголването се внасят по възможност 3-4 тона разложен оборски тор, който се заорава на около 20 см дълбочина. Подготвеното място се маркира, след което се изкопават посадъчните дупки. Размерите им обикновено са 60/60/60 см. Есенното засаждане на дръвчетата дава по-добри резултати от пролетното. Ако мястото не е наторено прадварително, това се извършва при засаждането. Почвата, която ще запълни кореновата зона, се размесва с една кофа разложен оборски тор и 100-150 грама двоен суперфосфат. След засаждането дръвчетата се поливат с около 20 литра вода. Прави се околостъблен кръг. Дръвчетата се увиват с хартия, ако има опасност от нагризване.

Най-подходяща схема за поддържане на почвената повърхност в крушовите градини е черната угар. Почвеният слой през вегетацията се поддържа в рохкаво състояние за подобряване на водния и хранителния режим и унищожаване на плевелите. В междуредията на младите градини могат да се отглеждат бобови култури, лук, чесън, картофи и др. Не се препоръчва отглеждането на ягоди, заради пестицидите, използвани в борбата с вредителите по крушата. Междуредовите култури се засяват на 1 метър от редовете на дръвчетата. След 3-4 години се прекратява отглеждането на междуредовите култури и почвата се поддържа в черна угар.

Преди последната есенна обработка , която е на дълбочина 8-12 см, се внася по около 50 кг обикновен суперфосфат. За единичните дървета тази норма е около 50 г/кв. м. Амониевата селитра се внася с първата пролетна обработка по 40-45 кг/дка. На единични дървета по 40-50 г/кв.м. Това торене е препоръчително и се извършва в плододаващи градини, след агрохимичен анализ на почвата.

Напояването е от голямо значение за нормалния растеж и развитие на крушата. Тя се нуждае приблизително от два пъти повече вода, отколкото са у нас валежите, особено през месеците юли и август. Първите две години след засаждането на крушите поливането би могло да се извършва в околостъблените кръгове. След това се прекарват бразди от двете страни на реда или върху цялото междуредие при необходимост. Поливната норма при младите дръвчета е 30-40 куб. м/дка, а при встъпилите в плододаване - от 60 до 80 куб. м/дка. По-перспективен и ефективен метод на поливане е капковото напояване и инвестицията за него се отплаща бързо.

Резитбата на крушите е важно агротехническо мероприятие, чрез което се регулира растежът и плододаването на дърветата.

Подобрената етажна корона е подходяща за формиране на крушовите дървета. Вретеновидно формиране на крушовите дръвчетата с подложка дюля също е подходящо.

Ежегодно поради болести, неприятели и плевели се губи голяма част от продукцията. Тези загуби могат значително да се намалят чрез правилно прилагане на интегрирани системи за растителна защита. От болестите по крушата икономически важни са струпясването, кафявото гниене, огненият пригор и др. От неприятелите най-вредоносни са обикновената крушова бълха, листогризещите гъсеници, крушовият пъпкопробивач и др.

Борбата с плевелите в насажденията от круша се извършва по механичен или химически начин.