Полезна информация за овощните култури.Покровните култури обогатяват почвата с органични вещества.

 

Културите за зелено торене се наричат в овощарството покровни култури. Чрез заораването на покровните култури се обогатява почвата с органични вещества (хумус) и се повишава плодородието й.

Покровните култури се сеят обикновено към края на лятото или началото на есента. Те поникват и развиват голямо количество зелена маса при нашите условия само в поливните райони, където именно те трябва да намерят по-широко приложение. В неполивните райони покровните култури дават добри резултати само при влажна есен, или в някои случаи след много добро навлажняване от есенните и зимните валежи покровните култури може да се засеят много рано напролет и да се заорат възможно по-рано, въпреки неблагоприятното отражение, което това ще има върху водния режим. Въпросът е правилно да се прецени дали при дадения случай ползата от заораването на покровната култура ще бъде по-голяма, отколкото вредата от неблагоприятното й влияние върху водния режим.

Най-голямата полза от покровните култури е, че след заораването им те обогатяват почвата с органични вещества (хумус). Почвата става по-влагоемна и по-богата на хранителни вещества.

Покровните култури са много полезни и в борбата с плевелите. Гъстият посев от бързорастящите растения на покровната култура облекчава много борбата с плевелите, като задушава и унищожава голяма част от тях.

В резултат от всички изброени благоприятни влияния на покровните култури и главно благодарение на обогатяването на почвата с хумус и повишаване на влагоемността й се засилва чувствително растежът на овощните дървета и се увеличава родовитостта им.

Покровните култури могат да се разделят на две групи: бобови и небобови. От бобовите за покровни култури се използват фийовете, кумонигите, зимният (фуражният) грах, кравешкият грах, бялата лупина и др., а от небобовите - горчицата, гречихата и др. Бобовите се ценят много заради свойството им да обогатяват почвата с азот, а използваните като покровни култури небобови растения се отличават със способността си да развиват големи количества зелена маса, както и с високата си поглъщателна способност спрямо фосфорните и калиевите съединения, които извличат от трудноусвояемите почвени запаси и след заораването им обогатяват почвата с по-лесноусвояеми от овощните растения фосфорни и калиеви съединения.

В зависимост от климатичните и почвените условия за всеки район се избират най-подходящите култури за зелено торене, които се засяват с около 30-50% по-големи посевни норми, за да бъде посевът достатъчно гъст и да се получи по-голямо количество зелена маса. Сеитбата се извършва обикновено през юли или август, когато заораването ще се прави в края на есента, а когато заораването ще се прави през пролетта, сеитбата се извършва през есента с оглед културите за зелено торене да поникнат и да се вкоренят добре, без да прераснат много, за да не се повредят под снежната покривка. През останалото време почвата се поддържа в черна угар. Понеже покровните култури се сеят в повечето случаи през месеци, когато няма достатъчно влага, необходимо е да се извърши напояване, за да поникнат и развият голямо количество зелена маса.

Покровните култури трябва да се заорават в началото на цъфтежа , без да се закъснява. Заораните през време на цъфтежа покровни култури най-добре обогатяват почвата с необходимите за овощните дървета хранителни вещества.

Заораването на покровните култури обикновено се изършва по един от следните начини:

  • покровната култура предварително се окосява, а след това при заораването се полага от окосената зелена маса в отворените бразди;
  • непосредствено преди заораването покровната култура се притъпква с валяк по посока на заораването и след това се заорава;
  • преди заораването покровната култура се надробява с дискова брана, след което се заорава.