Полезна информация за овощните култури.Бодливо цариградско грозде.


Цариградското (бодливо) грозде (Ribes Ura-Crispa сем. Saxjffragacеae) е един от най-новите ягодоплодни видове. За първи път е въведено в култура в Русия, където се е отглеждало в манастирските градини през XIII век. Тази култура е разпространена в диво състояние в по-голямата част на Европа, в планините на Северна Африка и Кавказ, а у нас - по влажните скалисти местности на Стара планина, Родопите, Рила, Витоша, Беласица, между 700 и 1500 метра надморска височина.

В нашата страна културните сортове бодливо грозде са пренесени от Западна Европа, но стопанското му значение е по-малко, поради благоприятните условия за отглеждане на лозя. Неговата популярност е значителна в страните от Северна, Средна и Западна Европа, като на север се отглежда до 65 градуса северна ширина. След плодовете на лозата, тези на цариградското грозде съдържат най-много захари - 6,22-12%. От киселините преобладаваща е лимонената. Плодовете съдържат пектинови вещества, поради което са пригодни за приготвяне на мармалади и желета, Богати са на витамин С - 30-60 мг%, витамини от групата на В, Р, провитамин А и др. Служат също за приготвяне на висококачествени вина, сладка, сокове и др. Цариградското грозде е диетичен продукт, който се препоръчва за деца и възрастни хора с нарушена обмяна на веществата, малокръвие, кожни заболявания.

Досега са създадени над 1500 сорта бодливо грозде. Групирани са според цвета на плодовете: червени, зелени, жълти и бели. Червените и жълтите се използват предимно за консумация в прясно състояние. Зелените и белите са пригодни за преработка. Едни от най-важните от тях, с голямо стопанско значение, са Авенариус, Английски жълт, Цитавия, Албатрос, Примус, Бланка и др.

Важна особеност на цариградското (бодливо) грозде е пригодността на плодовете му да се използват в различна степен на зрелост. Полузрелите за конфитюр, а зрелите - за консумация в прясно състояние. Разнообразната окраска на плодовете - бяло, жълто, червено, белезникавозелено, розово - позволява по-широка употреба на бодливото грозде. Встъпва рано в плододаване, плододава редовно и изобилно, и не е трудоемко. Плодовете му узряват почти едновременно и се берат на една ръка.

Представлява храст с височина 1 ,5-2 метра, със светлозелени влакнести клонки, във възлите с бодли, дълги до 15 милиметра. В междувъзлията има дребни шипчета, които при някои сортове цариградско грозде липсват. В основата на храста израстват много стъбла, които имат продължителност на живот 7-8 години. При торене с оборски тор техният живот би могъл да се удължи двойно. Разклонителната способност е сравнително ниска. В основната част се появяват силни леторасти, които сгъстяват храста.

Ако не се извършва резитба на цариградското грозде, след 6-7 години се получават малко и дребни плодове.

Нужно е храстите ежегодно да се прореждат (чрез отстраняване при основата) от застарели стъбла. Плодните клонки са къси и живеят 2-3 години. При тях също се извършва подмладяваща резитба. Цветовете на бодливото грозде са двуполови, и съдържат много нектар и цветен прашец. Пчелният мед от тях е с лимоненожълт цвят. цариградското грозде цъфти рано в продължение на една седмица. Самоопрашваща се култура е, но при кръстосано опрашване добивите се повишават. В насажденията винаги трябва да се засаждат 2-3 сорта цариградско грозде. Плодовете узряват 2 месеца след цъфтежа. При добро отглеждане на цариградско грозде от един декар могат да се получат до 2 тона плод.

Повечето от европейските сортове цариградско грозде са чувствителни към екстремните температури. Понякога бодливото грозде измръзва във високите полета. Понася добре засенчването и е възможно да се отглежда като междуредова култура в дворовете и в маломерните овощни градини до пълното встъпване в плододаване на овощните дървета. Освен това добре плододава и на слънчеви места със сравнително бедни почви. При тези изисквания към факторите на растеж, то може да се отглежда на много места из страната.

Изискванията му към влага не са големи. Не понася близки подпочвени води (по-близо от 80 см до почвената повърхност). При избора на място за засаждане на бодливо цариградско грозде трябва да се изхожда от климатичните особености на района. Във високите полета да се предпочитат източни и югоизточни изложения, а също и равни места. Местата трябва да са защитени от студените и силни северни и северозападни ветрове.

Практическо значение при размножаване на бодливото грозде има вегетативното, чрез вертикални и хоризонтални отводи. И при двата начина се използват по-млади насаждения. Храстите се изрязват ниско предната година, за да израснат повече млади издънки. При вертикалните отводи младите издънки се загърлят на 10-12 см височина, докато достигнат 20-25 см към края на юни или началото на юли. Загърлянето се повтаря след 15-20 дни на още 10-15 см височина. При засушаване през лятото насаждението се полива. Едногодишните издънки се вкореняват и са готови за изваждане през есента По този начин се получават по-малко издънки.

Повече вкоренни издънки се получават при размножаване с хоризонтални отводи. Подготовката е същата както при вертикалните отводи. При този начин едногодишните издънки не се режат ниско, а се премахва само върхът им. След това се повалят радиално в предварително подготвени плитки - 5-6 см канафки и се прикрепват в това състояние с дървени куки. Загърлянето не се извършва веднага, за да не се повредят пъпките. Израстват леторасти от всяка пъпка. Пръвото загърляне се извършва когато израстнат до 10-15 см с около 10 см пръст. Второто загърляне е след 15-20 дни с още толкова пръст. Така загърлените отводи се вкореняват и през есента или на следващата пролет се изваждат. Стандартни са растенията (за посадъчен материал) високи 30-35 см, с добре развита коренова система.

По-добри резултати при създаване на насаждение от бодливо грозде се получават при есенно засаждане. Разстоянията на засаждане са около 2,5 м между редовете и 1- 1,3 м между растенията в реда. Разстоянията за дворно отглеждане са по-малки.

Беритбата на плодовете за прясна консумация се извършва на една ръка. В дворовете може да се извърши на 2-3 пъти според нуждата. Плодовете се берат и пренасят най-добре в холандски щайги на тънък пласт.