Полезна информация за овощните култури.Поддържане на почвената повърхност в овощните градини.


Правилно подбраната система за поддържане на почвената повърхност в овощната градината осигурява ефикасна химична и механична борба с плевелите и създава благоприятен водно-въздушен и хранителен режим за растеж и развитие на овошните дървета. Ако чрез системата не се осигуряват посочените изисквания, рязко се влошават качествата на плодовата продукция. Така например при силно заплевяване значителна част от плодовете окапват, а останалите издребняват, повредите от болестите и неприятели по тях се увеличават, намалява се възможността да се съхраняват и транспортират. Понижават се също вкусовите им качества и хранителната стойност. Тези отрицателни последствия са особено изразени в засушливи години и при не достатъчно минерално торене, т.е, когато конкуренцията между дърветата и плевелите за вода и хранителни вещества се изостри.

Изследванията показват, че ако се създадат условия за прилагане на чимово-мулчирна система, получаваните плодове са с високо качество. Чувствително се подобряват вкусовите качества, оцветяването, транспортирането и съхраняването им. В сравнение с черната угар, те са с по-голямо съдържание на захари и сухо вещество. Положително влияние върху качеството на плодовата продукция оказва и поддържането в угар чрез хербициди. При точно спазване на технологията и провеждане на ефикасна борба с плевелите повредите по плодовете от болести и неприятели са значително по-малки в сравнение с черната угар. Те за по-едри и по-малко се поразяват от горчиви подкожни ядки. Внедряването на промишлени технологии в овощарството у нас изискват системите за поддържане на почвата да се поставят в съответствие на нови подложки, сортове и начини за засаждане и формиране.

Угарна система за поддържане на почвената повърхност в овощните градини

Черна угар с покривни култури: Междуредията се поддържат в черна угар, като за определен период от време се засяват с култури за зелено торене. Редовите ивици се опазват чисти от плевели чрез фрезуване. Поддържане на угар с хербициди и минимален брой обработки на почвата: Редовите ивици се поддържат чисти от плевели комбинирано - чрез една - две обработки на почвата и чрез третиране с хербициди. Междуредията се обработват механично. Поддържане на угар с хербициди без почвообработки: обикновено се третират редовите ивици, като междуредията се обработват, но при силно заплевените се прилага върху цялата площ на насаждението.

Чимово-мулчирна система за поддържане на почвената повърхност

В междуредията се създава постоянен чим, а редовите ивици се поддържат чисти от плевели чрез третиране с хербициди, чрез механична обработка или чрез мулчиране с окосена трева.

Сега у нас повечето от овощните градини се поддържат в така наречената безсеменна черна угар. Това е един вид частично или пълно прилагане на препоръчваната от специалистите черна угар с покривни култури. Продължителното използване на чимово-мулчирна система за поддръжка на почвената повърхност в овощните градини, без периодично внасяне на органично вещество води до постепенно, но сигурно влошаване на структурата и останалите агротехнически свойства на почвата и до отслабване на микробиологичната й активност.

Положителното въздействие на черната угар върху качеството и количеството на плодовете може да се появи само при правилното й прилагане. Веднъж на три години в междуредията трябва да се извършва плитка есенна оран (на дълбочина 10-16 сантиметра) в зависимост от състоянието на почвата, овощния вид и типа на подложката. При слабо растящите вегетативни подложки, на които кореновата система се разполага на сравнително малка дълбочина, обработката трябва да е най-малко на 10 сантиметра. Всяка година почвения слой трябва да се отмята в противоположна посока, за да се заравнява повърхността и да се улеснява движението на машините и на водата при напояване. За срока на есенната оран има различни становища, но за нашите условия се препоръчват по-ранни - след сеитбата, преди пожълтяването на листата. След есенната оран, през пролетта и лятото, се извършват повърхностни обработки на почвата. Обикновени те се правят след дъжд или напояване, което според теорията за капилярното придвижване на водата в почвата води до ограничаване на физичното изпарение и икономия на поливна вода. Разрохкването предотвратява образуването на кора и пукнатини, които по някога достигат на голяма дълбочина и дори засягат корените на растенията. Дълбочината на която се разрохква почвата през вегетационния период не трябва да бъде по-голяма от пет-десет сантиметра. Препоръчва се повърхностните обработки да продължат най-късно до средата на август. След това плевелите в никакъв случай не трябва да се оставят за завършат развитието си. Когато те достигнат фазата пети лист, създава се възможност да се възвърне значително количество органично вещество в почвата до започване на студовете. Освен това корените им раздробяват почвата на дълбочина и ограничават прекомерното им уплътняване в под обработваемия слой. Ако обработките продължат до късно, при валежи през есента се предизвиква вторичен растеж на дърветата. Той не е желателен, защото ускорява развитието и формирането на плодните пъпки, които в края на вегетацията си са доста наедрели, и отслабва устойчивостта им на ниски температури.

Необходимо е да се обръща особено внимание върху поддържането на повърхността в редовите ивици на градините. В тази зона се развиват многогодишни плевели, които конкурират дърветата в непосредствена близост, влошават качеството и намаляват количеството на плодовата продукция. При поддържане на черна угар почвата в редовете се обработва от автоматично отклоняващи се фрези или култиватори. С почвообработващите машини не могат да се унищожат дълбоко вкоренените плевели, особено многогодишните, които след обработка много бързо се възстановяват. Там, където е възможно, умело да се съчетават с третиране с препарати, за да се намали до минимум техния брой, а ако условията позволяват, да се преустанови напълно, т.е. да се премине към поддържане на угар с хербициди.

При прилагане на безсеменна угар за нашите условия един от основните проблеми за разрешаване е възвръщането на органичното вещество и регулирането на хумусния баланс. При тази система за на почвената повърхност в овощните градини почвата в повечето случаи непрекъснато обеднява на хумус, структурира се, разпрашва и плодородието им се влошава. Недостига на оборски и на други органични торове може да бъде набавен чрез отглеждането в овощните градини на култури за зелено торене. За нашата страна е подходящо есенно засяване с ранно пролетно заораване преди да започне вегетацията на овощните дървета.

Избора на култури за зелено торене на овошките е отговорна работа. За нашите почвено-климатични условия могат да се използват някои от следните видове и смески: ръж - 20 кг/дка; репко - 1-1,5 кг/дка; фий - 5 кг/дка овес - 20 кг/дка. Сеитбата трябва да се извършва механизирано, след като се приберат плодовете, най-късно до 10-15 октомври. Почвата предварително добре се подготвя, за да може да улегне. Непосредствено преди сеитбата се фрезова или дискува, с цел горните четири-пет сантиметра да са рохкави. След сеитбата се валира. Важно мероприятие е предсеитбеното торене, за да се активизира поникването на семената, а в последствие и растежа на културите. Азот (в нитратна формула) се внася преди сеитба, от 5 до 8 кг/дка в активно вещество. За прасковата на която плодовете се прибират по-ранои сеитбата може да се извърши още през септември, предсеитбената норма е по-висока - 8 кг/дка. Извършва се и ранно пролетно подхранване (през февруари) с още 8 кг/дка в активно вещество. За да се улесни заораването , зелената маса предварително се валира, дискува и окосява. Когато през пролетта почвата е преовлажнена, посева се третира предварително с контактно действаш хербицид. Нежизнеспособната вегетативна маса остава в това състояние до момента, когато може да се заоре. С по-дълбокото заораване се ограничава бързото им ферментационно разпадане, но могат да се засегнат и наранят и корените на дърветата, поради което дълбочината на оранта трябва да се съобразява с разположението им.

В някои по-особени случаи при напълно осигурено напояване, културите за зелено торене могат да се засяват през пролетта и да се заорават рано през лятото и през есента. За тази цел се използват и видове с по-слаба студоустойчивост, като грах, горцица, фацелия, лупина, турнепк, пролетен фий, комунига и други, но те затрудняват движението и работата на машините в междуредията и посева силно се отъпква.