Полезна информация за овощните култури.Сортове къпини.


За предпочитане са сортовете къпини, чиито стъбла не са покрити с шипчета, защото по-лесно се отглеждат. Засега по-голямо внимание заслужават следните сортове къпини:

Торнфрий

Торнфрий е създаден в САЩ през 1956 г. Растенията на този сорт къпини са умерено до сравнително силно растящи, полуизправени, отчасти до полустелещи се, с дължина на издънките 2,5-3 м. Те са средно дебели до дебели и нямат шипчета, но се нуждаят от опорна конструкция. Този сорт къпини не е достатъчно студоустойчив - Торнфрий издържа до -17, -18°С, и затова е подходящ предимно за по-топлите райони. Торнфрий може да се отглежда в цялата страна, но в заветни , проветриви места. Понася и горещини, но при по-продължително въздушно и почвено засушаване през август плодовете издребняват, затова е най-добре да бъде отглеждан при поливни условия. Плодните пъпки са разположени предимно в горната половина на издънките и разклоненията им. Сортът е много родовит и правилно отглежданите растения дават по 7-8 кг, а нерядко и повече плодове. Размножава се чрез вкореняване на израснали през същата пролет издънки и чрез резници, тъй като не образува странични издънки извън коренището. Плодовете са разположени на големи гроздовидни плодни клончета и започват да зреят към края на юли или в началото на август. Беритбеният период най-често продължава 1,5-2 месеца. При повече валежи през септември плодовете загниват, особено в недостатъчно проветриви места. Плодовете са средно едри до едри - от основните беритби са с маса 3,5-4 г, заоблени до тъпоконусовидни, черни, лъскави, доста плътни, възкисели, а при недостатъчна зрелост малко тръпчиви. Подходящи са не само за консумация в прясно състояние, но и за преработване в компоти, сокове, вино и за замразяване.

Смутстем

Смутстем е получен в САЩ през 1956 г. Смутстем е малко по-силно растящ е от сорта Торнфрий, като издънките му обикновено достигат дължина 3-3,5 м и също са полустелещи се до полуизправени. Те са сравнително дебели и също се нуждаят от опора, нямат шипчета. По студоустойчивост, сухоустойчивост и чувствителност към болести (включително към сиво гниене), тип на плододаване, начин за размножаване и по изисквания към условията на отглеждане не се отличава от сорта Торнфрий. Много е родовит и твърде често превъзхожда сорта Торнфрий. При благоприятни условия и подходящи грижи дава по 8-10 кг плодове от храст, а понякога и значително повече. Плодовете започват да зреят 5-7 дни по-късно от плодовете на Торнфрий, като беритбата им продължава повече - до 2 месеца. От първите беритби средната маса на плодовете е 4,5-5 г. Те са тъпоконусовидни до леко удължени, черни и с лъскавина, доста плътни, ненапълно узрелите (черни, но още твърди) са възкисели и леко тръпчиви. Подходящи са не само за ядене в прясно състояние, но са и много добри за преработване в компоти, сокове, вино и за замразяване.

От къпиновите сортове без шипчета по стъблата напоследък са създадени и някои по-нови от описаните два. Значителен интерес за дворните и вилните градини представляват Блек сатин, Дирксен торнлес и Хюл торнлес, създадени в САЩ. По едрина и качество на плодовете тези сортове къпини се различават слабо както помежду си, така и от описаните два сорта. Имат полустелещ се до полуизправен растеж и са родовити. Плодовете обаче узряват от 7 до 12 дни по-рано и затова са подходящи за отглеждане и в по-високи места. Още не са достатъчно изпитани, тъй като са внесени неотдавна. Заслужават да бъдат застъпени и в любителските градини.

От къпиновите сортове с шипчета по стъблата най-голям интерес представлява сортът Бойсен. Създаден е в САЩ към 1923 г. Той е сложен къпиново-малинов хибрид с ненапълно изяснен произход. Засега този сорт е най-едроплодният и с най-високо качество на плодовете. Храстът му е умерено до сравнително силно растящ, със средно дебели до тънки стелещи се издънки, които обикновено достигат дължина 2,5 м. Израстват от коренището (подземното стъбло), затова се размножава само чрез вкореняване на върховете им; покрити са доста гъсто с дълги шипчета. Бойсен е по-слабо студоустойчив в сравнение със сортовете Смутстем и Торнфрий. Ето защо много с издънките, ако не се покрият през есента с пръст или с други защитни материали, в по-студените райони може частично или изцяло да измръзнат. Устойчив е на ръжда. Плодовете зреят към 10-15 юли и беритбата продължава около 25 дни. Те са много едри - един плод има средна маса 7-8 г, дължина 3-4,5 см и широчина 2-2,5 см, удълженоцилиндрични, тъмновинено-червени и с лъскавина, много привлекателни, осеяни с нежни сивобелезникави власинки, умерено плътни, с отличен вкус и аромат и с твърде специфичен приятен винен привкус, особено в пълна потребителска зрелост. Отлични са и за преработване в компоти, сокове, вино и други продукти и за замразяване. Досега няма друг къпинов сорт, който да го надминава по вкусови и технологични качества. Заслужава да бъде отглеждан във всяка градина с по няколко храста, като в повечето случаи бъде предпазван от зимните студове - издънките се свалят на земята и се покриват с пръст или с растителни остатъци.

Изправено растящите сортове къпини засега не само у нас, но и в чужбина са само от групата с шипчета. Представляват интерес някои от сортовете къпини с шипчета, като Уилсън, Каталин, Теодор Раймерс, Къмънч, Черокий и др. Общо взето, в повечето случаи те са по-слабо сухоустойчиви от сортовете без шипчета и от стелещите се, но издържат на по- силни студове - около -20, -22°С. По-ранозрели са и плодовете им зреят през юли и първата половина на август в продължение на 20-25 дни. Средната маса на плодовете им е приблизително колкото на сортовете без шипнета. В сравнение със сортовете къпини без шипчета те съдържат по-малко киселини и имат по-слаба тръпчивост, затова ги превъзхождат по качество. Много подходящи са и за преработване в компоти, сокове и други продукти.