Полезна информация за овощните култури.Аронията е една от най-слънцелюбивите култури.


У нас аронията вирее добре, а в редица случаи и много добре при нашите почвени и климатични условия. Особено подходящи за отглеждане на арония" href="/zemedelie/semena-i-posadachen-material/392-отглеждане-на-арония.html">арония са по-прохладните и с повече валежи планински райони със северно изложение, а също и някои от високите полета.

Аронията е храст, който достига височина 2,5-3 м. Образува многобройни издънки, оформящи се в основни клони, които при благоприятни условия може да бъдат до 50-60 и повече. Израстват от коренището и от пъпки, разположени в основата на стъблата. През първите 3-4 години след засаждането аронията расте бавно и храстът е прибран, а по-късно растежът се засилва и растенията се отварят. Листата твърде много приличат на вишневите - те са прости, елипсовидни или обратнояйцевидни, дълги до 6-7 и широки до 4-5 см, тъмнозелени и с лъскавина, съвсем дребно назъбени до почти целокрайни , с малък и заострен връх, в основата на дръжката с 2 прилистника. Пъпките са вегетативни и смесени (плодни), а в основата на клоните има и спящи. Вегетативните са по-дребни, заострени, удължени и прилегнали към клонките и клончетата. Плодните пъпки се разполагат по връхните части на клоните и разклоненията им от различен порядък, а също по късите, слабите и по-силните клонки, но винаги по едногодишен прираст.

Плодните пъпки на аронията са смесени, т.е. имат не само зачатъци на многобройни цветове и на 3-4 листенца, но и на 1-2 къси леторастчета. Както листните, така и плодните пъпки имат по няколко покривни люспести листчета. Началото на диференцирането на цветните пъпки при аронията започва през втората половина на юли - началото на август, като следващите фази продължават през лятото, есента и зимата до ранна пролет. Цветовете и са бели до леко розови, средно едри (диаметър 10-12 мм), самоплодни, разположени най-често по 15 до 20 върху сравнително сбити щитовидни съцветия. Имат по 5 венчелистчета и по 5 чашелистчета, 18-20 тичинки и едно стълбче с близалце. В повечето райони на страната цъфтежът на аронията започва през втората половина на май, когато опасността от пролетни слани вече е преминала, като обикновено протича в продължение на 8-10 дни. Цветовете образуват много завръзи - над 85-95%. Те се посещават много от пчелите, въпреки че миризмата им е тежка и не особено приятна. В зависимост от района плодовете зреят от началото на август докъм 20-то число на същия месец. Узряват доста дружно, не окапват лесно и затова може да се берат до 7-10 дни след като узреят първите плодчета, като се откъсват цели.

Плодовете са със заоблена форма, средна маса 1,20-1,50 г. черни, с известна лъскавина и сивкав налеп. Всеки плод съдържа от 4-5 до 8 удължени светлоканелени семена.

При благоприятни условия на засаждане и отглеждане аронията плододава редовно и изобилно, като от един храст обикновено се набират по 7-8 кг плодове, нерядко и по 10-12, а понякога и до 15 кг. Най-много плодове (до 70% от общия добив) дават онези от основните клони, които са 3 до 5-6-годишни. Тази особеност трябва да се има предвид при резитбата на арония" href="/zemedelie/semena-i-posadachen-material/392-отглеждане-на-арония.html">арония. Основната част от корените се разполагат плитко в почвата - докъм 35-40 см, което е една от главните причини за лошото понасяне на горещините и засушаванията.

По отношение на изискванията към релефа, изложението и климата аронията е твърде близка до касиса, а към почвата дори е по-малко взискателна. Най-подходящи за нея са свежите и със среден механичен състав почви, сравнително плодородни или наторени с органични и минерални торове, умерено до слабо кисели или с неутрална реакция. Плодовете зреят по-късно от плодовете на касиса и малината, затова аронията е малко по-чувствителна от тях към недостиг на почвена и въздушна влажност. Ето защо там, където валежите са по-малко от 650-700 мм годишно, и особено ако почвата е лека, а въздушната влажност през юли август е ниска, почти не може да бъде успешно отглеждана арония без напояване. В такива случаи плодовете й остават дребни, спаружват се и узряват предивременно, а добивите са много ниски. Ето защо в повечето случаи се налага през юли и първото десетдневие на август да се извършват 2-3 поливки. Вегетацията започва рано напролет при средна температура на въздуха 5°С. Аронията не е взискателна към топлината и затова може да се развива и да плододава добре и при 1200-1500 м н.в. При избора обаче на мястото за засаждане трябва да се има предвид, че аронията е една от най-слънцелюбивите култури и затова лошо понася засенчване. На зимни студове издържа до -27, -30°С.

Тъй като има ценни декоративни качества, особено през втората половина на лятото и през есента когато петурите на листата се обагрят покрай жилките в пурпурночервено, аронията може да се използва и като декоративно растение. Може да бъде отглеждана арония като дръвче или непосредствено върху собствен корен а още по-добре присадена на офика.

Подготовката на площите за засаждане и грижите при отглеждането на арония не се различават съществено от грижите за малината, къпината, касиса и другите видове Френско грозде. Аронията се размножава предимно чрез семена тъй като се получава поколение, генетично еднотипно по биологични и стопански качества и особености. Необходимо е обаче да се има предвид, че семената трябва да бъдат стратифицирани във влажен пясък или мъх в продължение на3,5-4 месеца при поддържане на температура от 0 до 3-4°С. Аронията може да се размножава и по вегетативен начин - чрез издънки дъговидни и хоризонтални положници, със зрели и зелени резници, а също и чрез тъканни култури.

За засаждане са подходящи добре развитите едногодишни и двегодишните растения, които се садят на 3-3,5 м между редовете, а вътре в редовете - на 2 м. Не бива да се сади по-дълбоко, защото израстват прекомерно много издънки за сметка на добива. Когато връхната им част на новопосадените растения (с 6-7 пъпки) има височина над 90-100 см, трябва да се изрязва. До формирането на храстите и встъпването им в пълно плододаване всяка година се запазват от 4 до 6 издънки за основни стъбла. Избират се най-добре развитите и заемащи правилно положение в храста, които в никакъв случай не се съкращават, за да не се сгъстяват прекомерно растенията. Всички ненужни издънки се изрязват из основи, още през годината на израстването им (май-юни) или до края на март на следващата година. По-късно така се постъпва всяка година, но вече при зимната резитба на аронията се премахват ниско до земята не само излишните нови издънки, но също и всички силно полегнали (независимо от възрастта им), слаби и счупени клони, както и основните стъбла над 6-7-годишна възраст. След резитбата правилно поддържаният храст трябва да има до 25-30 основни клона (стъбла) от едногодишна до 5-6-годишна възраст, като едногодишният им прираст не е по-малък от 10-12 см.

Аронията може да се отглежда на едно място от 15 до 20 години, но ако не се полагат необходимите грижи, животът й е по-краткотраен.