Полезна информация за овощните култури.Определяне на оптималната беритбена зрелост на ябълките.


Съществуват няколко субективни и обективни метода за определяне на оптималната беритбена зрелост на ябълковите плодове, предназначени за дългосрочно съхраняване. За настъпването на беритбената зрелост може приблизително да се съди по усилието, което се прилага при откъсване на плодовете от дървото или по оцветяването на семките.

Много често беритбеният момент се определя въз основа на просветляването на основния зелен, цвят на плодовата кожица. Определянето се извършва с помощта на цветни скали. Оттенъкът, който съответства на най-подходящата за беритба зрелост на плодовете за съхранение е специфичен за всеки сорт и за микрорайона, от който те произхождат. Тестът за определяне на оптималния беритбен момент въз основа на основното оцветяване не е точен, тъй като хлорофилното съдържание се влияе не само от степента на зрелост, но и от азотното запасяване на почвата.

Беритбената зрелост на ябълките може да се определи и въз основа на броя на денонощията, изминали от времето на пълния цъфтеж на дърветата, като същевременно се вземат пред вид средната температура и количеството на валежите през вегетационния период.

Освен посочените способи, за същата цел са разработени и някои физични, химични и физикохимични методи. Те са по-точни, но изискват и лабораторни уреди, част от които са скъпи и непреносими.

В практиката много често оптималният беритбен момент на ябълките се определя въз основа на твърдостта на плодовото месо, която се измерва с ръчни или лабораторни пенетрометри. С тях се определя съпротивлението, което оказва плодът на проникването в него на тяло с определена форма и сечение. Тъй като в повечето случаи твърдостта на месото на един и същи плод не е еднаква във всичките му точки, пенетрометрирането се извършва на няколко места и под внимание се взема средната стойност от измерванията. Методът е много подходящ за определяне на беритбения момент на круши, праскови и кайсии, но не е достатъчно точен при определяне на степента на зрелост на ябълките.

Сравнително бързо, лесно и неизискващо специално оборудване е определянето на беритбената зрелост на ябълките с помощта на йодна проба. Плодовете се разрязват през средата на семенните камери, перпендикулярно на оста им и се потапят за 1-2 мин. в плосък съд, на дъното на който се намира йоден разтвор. Този разтвор се приготвя от 1 л. дестилирана вода, в която се разтварят 25 гр. йод и 10 гр. калиев йодид. След като се извадят половинките, остатъците от разтвор по тях се попиват с филтърна хартия или с памучна кърпа, отрезите се подсушават и се наблюдава количеството и разпределението на скорбялата, която се оцветява в синьо. При зелените плодове се оцветява цялата площ на отреза, а при презрелите се наблюдава само тясна синя ивица, която е разположена непосредствено под кожицата. При повечето ябълкови сортове оцветяването на 30% от повърхността на отреза и известно просветляване на оцветената част на някои места е показател, че плодовете се намират в зрелост, която е подходяща за съхранение.

С приближаване на беритбената зрелост интензивността на дишане на плодовете се понижава. Настъпването на оптималния беритбен момент съвпада с дихателния минимум. Промените в интензивността на дишането се използват не само за определяне на беритбения момент, но и за определяне на момента, след който плодовете стават неподходящи за съхранение. Методът е много точен, но изисква скъпо оборудване, поради което се прилага рядко.

Най-надежден метод за установяване на оптималната беритбена зрелост е газхроматографичното определяне на ароматните компоненти, съдържащи се в ябълковите плодове. Определянето на беритбения момент с помощта на газова хроматография е свързано с използване на скъпа стационарна апаратура и може да се извърши само от висококвалифицирани специалисти, поради което се прилага главно в научните изследвания.

Най-малка вероятност да се сгреши при определяне на оптималния беритбен момент има , когато се използват едновременно различни методи (например съвместно определяне на твърдостта на плодовото месо, съдържанието на скорбяла посредством йодна проба и сравняване на основното оцветяване с цветни скали). При това е от съществено значение да се работи с по-голям брой плодове, откъснати от различни места на овощната градина.

На практика е невъзможно реколтата от големи овощни насаждения да се прибере за 2-3 дни поради липса на достатъчно берачи, транспортни средства или поради други причини. Това налага беритбата на ябълките да започне малко по-рано от настъпването на оптималната беритбена зрелост и да приключи малко след преминаването й.

Беритбата на ябълките може да започне 5-8 дни по-рано при млади насаждения и при слабо натоварване на овощните дървета. Беритбата на дървета, присадени върху слаборастящи подложки, като М26, ММ106 и М9, може да започне няколко дни по-рано от беритбата на дървета, които са присадени върху подложки М4 и М7 или семенна подложка. По-рано може да започне и беритбата на дървета, които са били третирани с хормонални препарати, стимулиращи зреенето. Отделни сортове, като Джонатан например, е по-добре да се берат малко по-рано, отколкото след преминаване на беритбената зрелост, но в никакъв случай не трябва да се берат предивременно сортове, податливи на запарване (Муцу, Червена превъзходна и нейните мутанти и др.).

По-късната беритба на ябълките е допустима при много голямо натоварване на ябълковите дървета, но трябва да се има пред вид, че ако беритбата закъснее повече от 7-10 дни, плодовете могат да загубят способността си за продължително съхранение и лагеруването им да стане нерентабилно.