Полезна информация за овощните култури.Френското грозде се приспособява лесно към различните почвени условия.


Френското грозде (Ribes) е многогодишен храст. Плодовете са дребни, бели, червени или черни и образуват малки гроздчета.

Френското грозде се цени много заради високото съдържание на витамини в плодовете, както и за тяхната хранителност. От плодовете се получават витаминни екстракти, приготовляват се сокове, сиропи, сладка, желета, вина, а също те могат да се използват за сушене, както и за прясна консумация.

Културните сортове френско грозде са произлезли от кръстосването на 4 диворастящи вида.

Френското грозде не е много взискателно към почвата и лесно се приспособява към различните почвени условия. Най-добре успява на умерено влажни глинесто-песъчливи, песъчливо-глинести и черноземни почви. Не понася силни ветрове, както и топлите и сухите изложения.

Френското грозде се размножава чрез резници, чрез загърляне, чрез разделяне на храста и чрез присаждане. Най-голямо приложение има размножаването чрез резници, които се вкореняват.

При създаване на ново насаждение се прави предпосадъчна подготовка на мястото, както при малината. Вкоренените резници се засаждат през есента или рано напролет преди развитието на пъпките, като се спазват следните разстояния: 2-2,5 м между редовете и 1,5 м между растенията в редовете. Засаждането се извършва както при малината.

Веднага след засаждането стъблото се реже на 2 пъпки. През следващите две години се прави резитба на френското грозде за оформяване на храста - едногодишните леторасти се режат на 3 до 5 пъпки, а от израсналите от основата на храста клонки се запазва само една, която се реже на 15 см. над земята. След третата година храстът се реже за производство, като старите клонки (по-стари от 2 години) се премахват; сгъстените вътрешни 1-и 2-годишни леторасти се прореждат за свободен достъп на светлина и въздух; по-силните едногодишни клончета се съкращават наполовина; от израсналите от основата на храста едногодишни леторасти се запазват само тези, които ще заместят премахнатите стари клонки.

Почвената повърхност трябва да се поддържа винаги чиста от плевели и в разрохкано състояние. Първата обработка се извършва рано напролет , когато почвата изпръхне. Останалите 3 или 4 обработки през пролетта и лятото се правят в зависимост от заплевеляването и уплътняването на почвата, като след беритбата задължително се извърши една обработка. Френското грозде се тори ежегодно както малината.

Средните добиви от френско грозде достигат около 400-550 кг на декар, а в отделни случаи даже до 1000 кг. Пределната възраст за плододаване е 10-15 години.

В зависимост от оцветяването на плода сортовете френско грозде се разделят на 3 основни групи: сортове с бели, с червени (Ribes rubrum) и с черни плодове (Ribes nigrum). Черното френско грозде се казва още касис. По-известни сортове френско грозде са: от бялото и червеното френско грозде - Жокер ван тест, Версайлези пирос, Виерланден рот, Херос, Уайлдер, Красная виконе, Белая урожайная и др., а от черноплодните сортове - Силвергитер Шварце, Минай Шмирев, Бел Ломонд, Белоруская Сладкая, Болдуин, Победа и др.