Полезна информация за овощните култури.Вишна - Prunus Cerasus L..


Вишната (Prunus Cerasus L.) е дърво, достигащо на височина до 10 м. Короната обикновено е кълбовидна, понякога широко разклонена с прави или увиснали клони.

Кореновата система на вишната се разполага сравнително по-плитко в почвата, отколкото тази на черешата. Главната маса от корените прониква на дълбочина около 0,6-1 м. Встрани корените се разпростират значително извън пределите на короната. Корените образуват множество издънки.

Листата са обратно яйцевидни, дребно назъбени , понякога двойно напилени. Цветовете са бели. Плодовете са сърцевидни или плоско кълбовидни, светло- или тъмночервени; месото е тъмночервено с боядисващ червено сок или бледожълто с безцветен сок, нежно, кисело, понякога стипчиво. Костилката се отделя или не се отделя от месото.

Вишната започва да дава плодове рано - 3-та до 5-та година след засаждането; плодоноси много добре и редовно. Продължителността на живота на вишната е около 25-35 години, а отделни дървета достигат и на по-голяма възраст. Плодовете узряват малко по-късно от тези на черешата.

Вишневите дървета са сравнително доста студоустойчиви и сухоустоичиви, по-малко се нападат от болести и неприятели.

Някои сортове вишни са самобезплодни, а други - самоплодни. Първите трябва да се засаждат винаги в смесени вишневи насаждения, а самоплодни сортове вишни могат и самостоятелно.

Вишната има същото стопанско значение, както и черешата. В плодопреработвателната индустрия вишневите плодове се ценят по-добре от тези на черешата.

Произходът на вишната не е изяснен. Предполага се, че обикновената вишна е произлязла от естественото кръстосване на дивата череша със степната вишна, която и сега се намира в диво състояние в цяла Европа като нисък храст.

Вишната има същото световно разпространение, както черешата. В България вишната е застъпена сравнително в по-ограничени размери почти из цялата страна.

Вишната се развива най-добре на леки, добре дренирани и богати на хранителни вещества почви. За разлика от черешата вишната вирее добре и на по-тежки, по-влажни и по-слабо проветриви почви. От съществено значение е почвата да не задържа излишна влага. Подпочви от тежка глина, която задържа много вода, или пък чакълести и песъчливи подпочви, които лесно пропускат водата и изсушават почвата, са непригодни за вишната. Подпочвените води не трябва да са по-близко от 1-5 до 2 м до повърхността на почвата.

Вишната е по-малко взискателна по отношение на климата. Тя се развива успешно и плододава почти навсякъде у нас.