Полезна информация за овощните култури.Формиране на вретеновидна корона при ябълката.


За отглеждане на ябълката у нас най-често се използват подложки М9, ММ106 и М26. Дърветата се засаждат на разстояние 3,5-4 м между редовете и 1,3-1,8 м в реда. Едно напълно оформено като вретено дърво трябва да има леко конусовидна форма. За отглеждане на ябълката у нас най-често се използват подложки М9, ММ106 и М26. Дърветата се засаждат на разстояние 3,5-4 м между редовете и 1,3-1,8 м в реда. Едно напълно оформено като вретено дърво трябва да има леко конусовидна форма. В основната част на короната са разположени 2-3 полускелетни рамена с дължина около 40-50 см, а над тях - умерено растящата обрастваща дървесина. Дължината на рамената се обуславя от разстоянията на насажденията - колкото по-големи са разстоянията толкова по-дълги са рамената, и обратното.

Основни принципи, които трябва да се спазват при отглеждането на ябълката по тази система:

Резитбата по време на формирането да се ограничи до минимум, с което ще се даде възможност дръвчето да израсне по-бързо. Особено слаба е резитбата през 1-вата и 2-рата година. В противен случай израстват силни леторасти, които сгъстяват короната и се налага да се наклоняват. Да не се допуска израстването на силна дървесина по оста на дървото. Това налага още в 1-вите години на формирането над полускелетните рамена да се премахнат клонките, които могат да се превърнат в дървесина от полускелетен тип. Отстраняването на много силните клонки е предпоставка за поддържане на добро равновесие в короната. За плододаване да се оставят клонки с умерен растеж. Предпочитат се израстващите под по-голям ъгъл на отклонение, имат склонност към по-ранно залагане на плодни пъпки. С такива клонки по-лесно се поддържа добро равновесие между различните части на короната. Да се подменят системно обрастващите клонки, те се използват за 1-2 плододавания и след това се отстраняват.

Резитба на ябълките след засаждането

Резитбата след засаждането преди да започне сокодвижението (края на февруари, началото на март) възстановява до известна степен съотношението между надземната част и кореновата система, за получаване на по-висок процент прихващане. С ограничаване на височината, оста на новозасадените дръвчета се гарнира по-добре с обрастваща дървесина. Степента на резитбата се определя от сорта , , подложката, качеството на посадъчния материал, почвеното плодородие, разстоянията на насаждението и нивото на агротехниката. Новозасадените дръвчета, ако са слаби височината им може да се намали под 80 см, с умерен растеж се съкращават 80-85 см, а със силен растеж - височина 95-100 см. Когато дръвчетата са гарнирани с предивременна обрастваща дървесина се съкращават на 90 см. Тя е особено полезна за бързо изграждане на короната и трябва да се използва в максимална степен. Най-добре е предивременни клонки да имат дължина 30-40 см. Когато предивременните прирасти се намират на 50-60 см височина върху централното стъбло и са сравнително изравнени по сила, те не се прореждат. Но когато някои от тях са израснали много близко до земята (20-40 см) те се премахват. Слаби клончета (10-20 см) и голям ъгъл на отклонение могат да се оставят и съвсем ниско, понеже те не достигат размер, който застрашава равновесието в короната. Ако дръвчета имат предивременни прирасти на височина до 45-50 см. премахват се силните, над тази височина прирастите не се третират. По изключение при сорта Джонатан” се допуска съкращение на предивременните клонки. Сорта има недостатъчно здрава обрастваща дървесина, която ако не се съкрати, увисва под тежестта на плодовете още през 2-рия вегетационен период. Затова съкращаването на по-силните предивременни клонки на 2-3 пъпки спомага за по-добро изграждане на короната. През 1-вия вегетационен период трябва да се обезпечи добър водач и хранителен режим на дърветата, за да се получи умерен растеж на леторастите.

Резитба през 2-рата година

Основен принцип: да се премахва колкото е възможно по-малко дървесина. Най-напред се премахват конкурентите на водача. Когато броят на клонките е ограничен (2-3) чрез усукване или наклоняване могат да се използват и конкурентите. Силно могат да се развият не само конкурентите, но и някоя от обрастващите клонки. Тогава независимо, че тя има по-голям ъгъл на отклонение, нейното отстраняване е задължително. Премахват се и силните клонки в зоната на стъблото. Слаби клончета могат да се оставят почти до повърхността на земята, те се използват за 1-2 плододавания след което се отстраняват и едва тогава се оформя стъблото.

Резитба през 3-тата година

През 2-я вегетационен период дървото е дало първия малък добив. В короната вече е на лице обрастваща дървесина и това изисква едновременно с резитбата за формиране да започне и резитба на ябълката за производство. Ако има достатъчен брой добре гарнирани с плодни пъпки клонки, плододавалата дървесина може да се отстрани, ако залагането на плодни пъпки е още слабо тя се запазва. Резитбата трябва да бъде съобразена с биологичните особености на отделните сортове ябълки. Ранното залагане на плодните пъпки при Златна превъзходна” - по-силно прореждане на обрастващите клонки. Силния растеж при сортовете от типа на Грени смит” - задължава да се извърши слаба резитба. Премахването на голямо количество дървесина при тях може да предизвика силен растеж на леторастите, като последица е сгъстяване на короната и по-късно встъпване в плододаване. Водачът по принцип не се съкращава. Със запазването на връхната му пъпка се постига по-добро равновесие между израстващите по него леторасти. При по-силно растящите сорто-подложкови комбинации се практикува т.нар. начупване на централната ос с оглед да се осигури по-добро задържане на вегетацията в долните части на дървото. Това се постига чрез ежегодно подменяне продължителя на водача с една от клонките конкуренти. Начупването оста на водача трябва да започне още през 2-рата зимна резитба на ябълката, като водача заедно с най-близкия до него конкурент се отстраняват, а за водач се оставя разположената под тях клонка конкурент. Така формирането на оста продължава до окончателното изграждане на короната, в резултат на което тя придобива зигзагообразна форма.

Резитба през 4-тата година

След 3-тата вегетация плододаването се засилва и това налага по-силна резитба. Както през предшестващите години, най-напред се премахват конкурентите на водача или продължава начупването на оста на дървото. При наличие на достатъчно 2-годишни обрастващи клонки за плододаване, може да се отстрани по-голямата част от слабата обрастваща дървесина, понеже тя е по-малко продуктивна и дава по-ниско качествена продукция. 1-годнишните клонки се запазват възможно най-пълно, а се премахват тези, които няма да се развият в пълноценна обрастваща дървесина. Клонките в основата на короната, определени за полускелетни рамена обикновено не се третират.

Резитба на ябълката за плододаване

При резитба на ябълката за плододаване оста на дървото продължава да се оформя по описания начин. Под тежестта на плодовете голяма част от клоните се огъват. При по-слабо натоварените в мястото на огъването често израстват нови леторасти, така че заместниците на плододавалите клонки могат да се разполагат не само върху оста на дървото и по плодните звена, но и в останалата част на 3-годишните клонки. При резитбата на ябълката за плододаваненай-напред се премахват много слабите и силните изправено растящи клонки. Връхната част на короната трябва да се просветлява много добре, за да се осигури добър светлинен режим във всички части на дървото. Прореждането на връхната половина на короната е по-силно отколкото на основната. При оставянето на клонките за плододаване стремежът е големината им да нараства от горе на долу. Силните и изправено растящи клонки във връхната половина се премахват изцяло. Премахва се 3-годишната (плододалата) дървесина до пръстена в основата на клонката. Това дава възможност през вегетационния период да се развият леторасти заместници на отстранената плододала клонка. 1-годишната дървесина е важна предпоставка за получаването на ежегодни, високи и качествени добиви. 1-годишните клонки по възможност се запазват в най-голяма степен. Премахват се силните изправено растящите и всички, които ще се развият в дървесина от полускелетен или скелетен тип. Към 4-5-тата година, когато растежът започне да отслабва вече може да се извърши съкращаване на оставените в основата на короната 2-3 клонки, предназначени за полускелетни рамена. Съкращаването се прави на 40-50 см. от основата на клонката. По изключение дължината на полускелетните рамена може да бъде и по-голяма до 1-1.5 м. при всяка зимна резитба силните прирасти близо до мястото на полускелетните рамена се отстраняват. Премахват се всички силни клонки от горната им страна и дългите увиснали клонки, които под тежестта на плодовете почти опират до земята. След 4-5-тата година стъблото на дървото трябва да се оформи окончателно. Стъблото постепенно се освобождава от по-слабите клончета оставени за плододаване на височина до 50-60 см над почвената повърхност. Ограничаването във височината на встъпилите в плододаване дървета става когато растежът отслабне - при дължина на продължителя на водача около 25-30 см. Височината на съкращаване най-често е около 2,2-2,4 м, с оглед резитбата и беритбата на плодовете да се извършва направо от земята без стълби и платформи.

Agro-CONSULTANT.net