hippophae-ovoshtarstvo.html" itemprop="url"> Облепиха (Hippophae) - ОВОЩАРСТВО

Полезна информация за овощните култури.Облепиха (Hippophae).


Облепихата (среща още под названията ракитник, морски зърнастец, Сибирски ананас) е многогодишен храст или дърво от сем. Elaeagnaceceae. Тя достига до височина от 3 до 5-6 м и образува мощна, макар и плитка коренова система. Това обстоятелство, както и способността да образува грудки с азот-фиксиращи бактерии я прави подходяща като укрепително средство за усвояване на леки, песъчливи, сравнително бедни почви.

Кората на стъблото и клоните по цвят варират от жълтокафяво и зелено до черно. Със сребристия и блестящ цвят на листата, наподобяващи маслиновите, и с оригиналния цвят на плодовете от жълто до интензивно тъмночервено облепихата представлява и великолепно декоративно парково растение, подходящо за любителски цели във всеки двор и вила.

Цъфтежът е сравнително късен. Опрашването се извършва от вятъра, което осигурява продукция и в най-неблагоприятни години. Дивите форми са с бодли, но много от селекционираните са безбодливи. Плодът наподобява плода на дряна, има специфичен аромат и е сочен. Разположен е непосредствено върху стъблото и клоните, които обвива плътно като полепнал, откъдето идва и названието на културата. Вкусът на плодовете е сладък, в някои случаи приятно горчиво-кисел, със своеобразен аромат, напомнящ ананас.

Облепихата започва да плододава след 4-ата година, но при благоприятни условия и по-рано. Средният добив е от 5 до 20 кг и повече от дърво.

Облепихата е изключително студоустойчива култура - издържа до -40, -50°С. Едно от най-съществените нейни изисквания е почвата да бъде лека, проветрива, с дълбоко ниво на подпочвените води.

Грижите по отглеждането на облепиха не се различават съществено от грижите за останалите овощни и ягодови култури. Подхранване с азотни торове не се налага. Облепихата няма определени изисквания и към резитбата. Отстраняват се само счупените и неправилно разположените клони. С оглед да се облекчи беритбата може да се допусне и съкращаване на високорастящите клони. Плодовете узряват през август, а в по-студените райони и през септември. Беритбата е значително затруднена, поради това че някои сортове са бодливи, дръжките - къси, а плодът - сочен и лесно се мачка. В студените райони се събира при ниски температури, след като замръзне. Облепихата не страда от болести, а от неприятелите вреди нанасят някои червеи и птиците.

Когато се отглежда като самостоятелна култура, оптималните разстояния са 4 м ред от ред и 3-5 м в реда. Мероприятията по пред посадъчната обработка на почвата, засаждането и през периода на отглеждане на младите насаждения не се различават от мероприятията при обикновените овощни и ягодови култури. Съществено условие, за да се осигури опрашване, е да се следи на всеки 5-10 растения да се засажда едно мъжко, а за единичните дървета към короната на женските да се присадят пъпки от мъжко дърво. За засаждане се използват произведени в разсадник дръвчета, но дръвчета може да се получават и от издънки.

Плодовете на облепихата съдържат 1-2,4% киселини, 2,4-6,6% захари, 0,02-0,06% дъбилни вещества, 2,8-7,8% мазнини, 39-316 мг витамин С, 0,9-10,8 г каротин и в по-малки количества витамините В1, В2, Е, Р и др. Благоприятното съчетаване на състава на плодовете позволява от плодовата маса да се приготвят много и оригинални продукти, като кисели, вина, ликьори, сладка, желета. Плодовете представляват суровина за промишлена преработка, за приготвяне на медикаменти, безалкохолни напитки с оригинален аромат и разнообразни храни. Маслото на облепихата притежава много лечебни качества, между които и болкоуспокоителни, при използване в гинекологията, както и при лекуване на незарастващи рани, причинени от изгаряне, лъчеви поражения и др. У нас облепихата е позната предимно като медоносна култура. Интерес представлява обаче и дървесината й, която е много мека. Облепихата е и желано декоративно растение и може да се настани във всяка градина.

, 'script', 'facebook-jssdk'));