Полезна информация за овощните култури.Начини за извършване на отрезите при овощните дървета и улесняване зарастването на раните.


Резитбите трябва да се извършват с много добре изострени сечива, за да се правят гладки отрези, а и работата да бъде лека и бърза. Препоръчва се, след всяко дърво, със спирт да се почистват режещите инструменти, за да се предотврати пренасяне на вирусни заболявания.

Отрез над пъпка

Отрезът над пъпка не трябва да бъде много ниско и близко до мястото, където е прикрепена пъпката, нито пък да е много високо и да остава чеп. Отрезът трябва да бъде наклонен под ъгъл от около 45° към обратната страна на пъпката; долният му край трябва да е малко (с около 2-3 мм) над нивото на основата на пъпката, а горният му край - също малко (около 2-3 мм) над върха на пъпката. Когато пъпката в сравнение с диаметъра на клончето е твърде малка, горният край на отреза трябва да е около 3-4 мм над върха на пъпката.

Косерът прави по-гладки отрези, но работата с него е по-бавна, отколкото с ножиците. Затова в практиката клончетата най-често се режат с ножици. Трябва да се има предвид обаче, че широката и остра част на ножиците реже, а срещуположната й дебела и тъпа част притиска и отчасти смачква. При правенето на отрези ножиците трябва да бъдат така поставени, че широката им и остра част да бъде винаги откъм основата на клончето, а дебелата и тъпа част - откъм върха. По този начин с ножиците ще бъде правен отрез, който по-бързо зараства, тъй като смачканият камбий е върху падналата част на клончето. Резачът още отначало трябва да свикне да върти ножиците в ръката си така, че винаги острата част да бъде откъм основата на клонката.

Отрез при премахване на клонче или клон

Клоните израстват под по-малък или по-голям ъгъл. В основата на по-тънкия клон кората е набръчкана и образува един пръстен около него. Пръстенът от набръчканата кора обхваща цялата основа на клони, излизащи под не много остри ъгли, а при клони, израстващи под много остри ъгли, пръстенът не се затваря от долната страна. При правене на отрез пръстенът от набръчканата кора не трябва да бъде засегнат. Отрезът трябва да допира пръстенът на горния край, а долу да завършва близо до пръстена. Колкото ъгълът между клоните е по-остър, толкова отдалечаването от пръстена при долния край е по-голямо. При по-ниско рязане се прави голяма рана, която по-бавно зараства, още повече, че е силно засегнат и самият пръстен, от камбия на който се очаква бързото зарастване. Когато се реже по-високо, остава чеп който засъхва и пречи на сокодвижението. Добре направеният отрез зараства по-бързо.

Когато ще бъде премахван голям клон, при падането на който може да стане отцепване от долната му страна до раната, за да се избегне рискът от отварянето на голяма рана, първо клонът се реже високо и след това се отрязва оставеният чеп. Има и друг начин за избягване на отчесването, при който от рязването на клона става отведнъж, като първо се зарязва отдолу и после отрязването се довършва отгоре.

Особени случаи за извършване на отрезите при овощните дървета

Дървесината на прасковата е сравнително мека и при резитба с ножици се смачква на около 2 мм до отреза, който често не зараства , а почернява и засъхва. Това е без значение за многобройните странични обрастващи клончета, но за продължителите на скелетните клони и разклонения е от значение отрезът да зарасне бързо. Това налага продължителите на скелетните клони и разклонения при прасковата или да бъдат рязани с косер, или при резитба с ножици отрезът да бъде малко по-високо от пъпката и след като от нея се развие летораст, при летните резитби или при следващата зимна резитба раната трябва да се опресни. При опресняването се изрязва засъхналата част до здрав, свеж камбий, след което раната зараства бързо. За обрастващите клончета на прасковата, които са много повече от продължителите на скелетните клони и разклонения, тези специални грижи за зарастване на раните не са необходими.

Има случаи, когато трябва да се оставя чеп при премахване на клонче или клон, по-дебел от този, който се оставя. Това се практикува главно при прасковата, при която, ако се реже ниско, става засъхване на раната, която има по-голям диаметър от оставената клонка. Затова трябва да се остави чеп, който постепенно засъхва и когато засъхването наближи до оставения клон, последният е вече надебелял и след като се отреже чепът, раната в сравнение с надебелелия вече клон не е така голяма и по-бързо зараства. Пъпките и прирастът по оставения чеп се премахват.

Чеп, дълъг 12-15 см, се оставя и когато желаем да послужи за опора при привързване за него на клонка или летораст, за да му се даде желано по-добро направление на растеж. Пъпките върху оставения чеп се премахват. След вдървяване на летораста чепът бива премахнат.

Опресняване на раните на овощните дървета

За да калусират и зараснат по-скоро, засъхналите стари рани или отрези се опресняват, като се изрязва до здрав, свеж камбий, от който да се образува калус за зарастване на отреза. Останалите от предишни резитби на овощните дървета чепчета се изрязват правилно до основата им, с което също се улеснява зарастването на отреза.

Замазване на по-големите отрези

За да се улесни и ускори зарастването на по-големите отрези, както и за да се предпазят от евентуални заразявания, засъхване и загниване, те трябва да бъдат замазани с овощарска замазка. Замазват се всички отрези при костилковите, по-големи от 2,5 см, и при семковите, по-големи от 3 см. Замазването трябва да стане по възможност по-скоро след резитбата, докато отрезите са свежи, преди да е започнало засъхването им.

Овощарската замазката трябва да е доброкачествена, да се размазва и да полепва добре и да не причинява повреди (изгаряния) на нараненото място.