Полезна информация за овощните култури.Мушмула - Mespilus germanica.


Мушмулата (Mespilus germanica) както и дюлята е средно развито дръвче или храст, но с по-малки размери (от 3 до 4 м). Листата са едри, от долната страна силно мъхести. Характерно за мушмулата е, че също както и дюлята, в началото на пролетта развива къси леторастчета на върха с цветни пъпки. Цъфти късно, затова почти не страда от пролетните застудявания. Чашката на плода е много характерна. От нея се запазват листенцата, които образуват широк венец. Плодът се изостря към дръжката и я обхваща с плодовото месо. Семената са много твърди, обвити със самото плодово месо и трудно се отделят от него. Плодовете обикновено имат по-светла или по-тъмна сивокафява кожица, грапава, твърда и жилава. Плодовото месо е бяло. При дървесна зрялост то има силно тръпчив вкус, което прави невъзможна консумацията му. След престояване угнива подобно на дивите круши и получава приятен и сладък вкус.

Смята се, че родината на мушмулата (Mespilus germanica) е Кавказ. Оттам е разпространена из цяла Европа. У нас е разпространена навсякъде из страната, но почти изключително като единични дървета.

Мушмулата няма голямо стопанско значение. Плодовете се употребяват за консумация в прясно състояние, след като угният. Необходимо е във всеки двор да има по 1-2 мушмулови дръвчета, което ще спомогне много за разнообразяване на храната късно през есента. Може да се използва и за засаждане покрай каналите , слабо използвани ъгли при неправилни блокове и др. Мушмулата е подходяща за крайните редове в полезащитните насаждения.

Мушмулата е невзискателна към климат и почва. Вирее най-добре при умерен климат и всякакви почви, само да не са крайно бедни и чакълести. Разбира се, по-добър резултат дава на по-богати с хранителни вещества почви.

Мушмулата се отглежда присадена върху дюля за по-богатите и свежи почви и върху глог - за по-бедните и сухи почви.

Сортовото разнообразие при мушмулата е твърде малко. Сортовете мушмула са групирани главно според едрината на плода. Има едроплодни и дребноплодни мушмули. Дребноплодните обикновено са по-родовити и храстът е силно растящ. Едроплодните дават по-малко плод, но месестата му част е повече и храстът е по-слаборастящ.