Полезна информация за овощните култури.Защитни насаждения около овощните градини.


Овощните насаждения трябва да се създават на подходящи места, естествено защитени от силни ветрове. Ако няма естествена защита от ветровете, трябва да се създаде изкуствена защита чрез засаждане на защитни пояси. Опитът и практика показват, че без съответна естествена или изкуствена защита от силните ветрове овощните дървета имат слаб растеж и плододават незадоволително.

Как влияят на ветровете на овощните растения?

Силните ветрове имат рязко проявено неблагоприятно влияние върху овощните растения. Силните ветрове действат неблагоприятно в няколко насоки:

изсушават почвата и повишават изразходването на вода от овощните растения, поради което те страдат от засушаване, имат слаб растеж и дават ниски добиви; изсушават нектара на цветовете и пречат на летежа на пчелите, с което в много голяма степен пречат на опрашването и оплождането на цветовете, което също силно намалява добивите; събарят много плодове, с което се намаляват добивите и се понижава качеството на плодовото производство, тъй като опадат и зелени, и недозрели плодове, които се набиват; често силните ветрове чупят клони, а понякога събарят и цели овощни дървета при размекнала се от силно навлажняване почва и плитко разположена коренова система; особено често явление е под влияние на ветровете овощните дървета да растат наклонени на една страна и да имат, така да се каже, едностранно развитие на короната.

За да се избягнат посочените неблагоприятни влияния на ветровете, необходимо е за овощни насаждения да се избират естествено защитени от вятър места или да се засаждат защитни насаждения.

При нашите климатични условия най-голямата полза от защитните насаждения се състои в това, че те намаляват скоростта на вятъра и с това значително намаляват изпарението на влагата от почвата и от овощните растения. Освен това те пречат на вятъра да издухва снега през зимата и по този начин спомагат за увеличаване на водните запаси от топящите се снегове.

Какви са видове защитните пояси?

Защитните пояси се делят на продухваеми и непродухваеми (плътни). При продухваемите защитни пояси дърветата от пояса са засадени малко по-рядко, с което се позволява вятърът отчасти да мине през пояса, но с много намалена скорост. При непродухваемите защитни пояси вятърът не може да мине през плътния пояс, отклонява се нагоре, прехвърля дърветата от пояса и постепенно се спуска на известно разстояние от пояса, почти без да губи от скоростта си. Опитите са показали, че продухваемите пояси имат предимства пред непродухваемите.

За големите овощни градини се препоръчва да се засаждат от външната страна обикновено петредови защитни пояси. Освен това вътре в големите овощни насаждения се засаждат и двуредови или едноредови ветроломни пояси от високорастящи дървета (пирамидална топола, канадска топола и др.)

Ветроломните пояси в овощните градини за защита от преобладаващите ветрове се разполагат обикновено на разстояние 250-300 м, а напречно на тях за защита от второстепенните ветрове - на 500-700 м. При по-малките овощни градини и в по-слабо изложени на вятъра места са достатъчни и само 2-3-редови защитни пояси от външните страни на овощната градина откъм преобладаващите и откъм второстепенните ветрове. При неравен терен се предпочита защитните пояси да се засаждат на по-издигнати места, откъдето те ще могат да окажат по-добра защита от вятъра.

Какви дървета се използват за създаване на защитни пояси?

Дърветата, които засаждаме в защитните пояси, трябва да виреят добре при дадените климатични и почвени условия, да имат бърз растеж, за да създадат в скоро време защита на овощното насаждение, да достигат голяма височина, да са дълговечни, да имат компактна корона, да притежават слаба проницаемост за въздуха по цялата си височина и да не дават издънки.

Специално за защитните насаждения на овощните градини трябва да се избягва в състава им да вземат участие овощни и горски дървета, които имат общи болести и неприятели с овощните дървета в овощната градина. Освен това избраните за защитния пояс дървета по възможност трябва да притежават и други стопански ценни свойства: например липата е отлично медоносно растение; брезата, брястът, ясенът и орехът притежават ценна дървесина за изработване на различни дърводелски изделия; кленът, ясенът и брястът дават клони за подпори на овощните дървета.

В защитните насаждения на овощните градини могат да вземат участие например следните видове дървета: пирамидална топола, канадска топола, бряст, ясен, орех, липа, бреза, клен и други видове, които отговарят на посочените по-горе условия. Дъбът, габърът, бялата акация, глогът и други дървета, които имат общи стопански важни болести и неприятели с овощните дървета, не трябва да се засаждат в защитните пояси на овощните градини. При поливни условия особено подходящи са канадската топола и пирамидалната топола, които израстват много бързо и създават добра защита от ветровете.

, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));