Полезна информация за овощните култури.Стайно отглеждане на цитрусовите растения.


Почвени условия и съдове за отглеждане на цитрусовите растения

За нормалното си развитие в съдове при стайни условия цитрусовите растения е необходимо да имат на разположение богата почва, която да пропуска добре влагата и въздуха, да има средно зърнеста структура и да съдържа достатъчно хранителни вещества. Такава е почвата, приготвена от чимова пръст, добре угнил оборски тор, листовка и чист речен пясък, взети по равни части. При липса на чимова пръст и листовка може да се използва хубава градинска пръст (чернозем), угнил оборски тор и чист речен пясък, взети също по равни части.

Съдът, в който се отглежда цитрусовото растение, трябва да бъде достатъчно голям и да има на дъното си отвор за изтичане на излишната вода. Най-подходящи са саксиите, направени от глина. Размерите на саксиите трябва да отговарят на възрастта на растенията. За растения над 7-годишна възраст се употребяват дървени качета или сандъци с размери от 40 до 55 см в горната част и височина 25 до 35 см.

Не бива да се използват гледжосани, порцеланови, метални или боядисани с блажна боя дървени съдове, тъй като почвата не може да се проветрява, което води до затормозване развитието на дръвчето.

Формиране на короната на цитрусовите растения

Най-подходяща форма за отглеждане на цитрусовите растения в стайна обстановка е храстовидната, с малък ствол и 3-4 скелетни клона. За да се формира храстовидна корона, на втората година в началото на растежа (през пролетта) на младото цитрусово растение се прищипва връхната пъпка на основния летораст. Тогава започват да се развиват страничните пъпки, които не са повече от 5-6. От тях се оставят само 3 до 4- за развитие на скелетните клонки. Когато основните клонки достигнат 20-25 см дължина, те се съкращават на 15-20 см. При по-нататъшния растеж на новите странични леторасти от тях се премахват тези, които са насочени към вътрешността на короната, както и тези, които се намират много близко един до друг. През третата година се режат само излишните клонки и тези, които си пречат една на друга. В долната частна стъблото и разклоненията обикновено се появяват млади леторасти с буен растеж, наречени лакомци (гладници), които поглъщат голяма част от хранителните вещества. Тези леторасти своевременно се премахват още при появяването им. От гладниците могат да се запазят само тези, които ще бъдат използвани за попълване на празни места в короната.

След оформяването на короната на цитрусовото растение се извършва редовно пензиране, с което се осигурява най-доброто плододаване. Изрязват се клонките със засъхващи върхове, болни, счупени и изсъхнали. Силно растящите леторасти се съкращават на 20-25 см, като от изкаралите след резитбата нови прирасти се оставят само 2 до 3 на подходящо разстояние, а останалите се изрязват от основи.

За равномерното развитие на всички клонки през първите две-три години растението трябва да се завърта през време на вегетацията (растежа) към светлината, за да се осветлява короната му равномерно.

Презасаждане на цитрусовите растения

С нарастването на цитрусовото дръвче се увеличава и обемът на кореновата система. Това налага саксията, в която е засадено, да се заменя с друга с по-голям размер. Едновременно с това се подменя и част от използваната почва.

При засаждането и прехвърлянето в друг съд на дъното върху отвора на саксията се поставя парче от счупена саксия или керемида, с изпъкналата страна нагоре, и след това се насипва 1-2 см едрозърнест пясък за дренаж. Тогава предварително подготвената почвена смеска се изсипва постепенно около корените, като се притъпква с ръка. Особено е необходимо добре да се притъпква почвата с пръсти около стените на саксията, за да не изтича свободно водата покрай тях. При първото засаждане корените се подрязват за опресняване на раните, а недозрелите леторасти се съкращават на 1/3 от дължината им. След засаждането растението се полива и се оставя за 15-20 дни на сенчесто място до пълното му прихващане.

При презасаждането от един съд в друг (по-голям) се внимава за правилното изваждане на дръвчето от старата саксия, без да се изтърси обхванатата от корените почва. За целта саксията леко се почуква от всички страни с дланите на ръката, след това се обръща със стъблото надолу, взема се в лявата ръка, а с дясната се придържа за ствола отдолу да не се изсипе пръста. Така обхваната саксията с двете ръце, леко се почуква, докато се отдели от почвата. Ако почвата е оплетена от всички страни с коренчета, растението веднага се прехвърля заедно, със старата пръст в саксия с по-голям диаметър, като се прибавя малко нова почвена смеска за запълване на пространството отдолу и отстрани. От старата почва се отстранява само дренажният слой и горният пласт, които се подменят с нови. В новата саксия цитрусовото растение се засажда така, че от почвената повърхност до горния край на съда да има около 2-2,5 см свободно пространство за удобство при поливането.

Прехвърлянето от един съд в друг трябва да става винаги преди да започне растежът (обикновено през март). До 3-та година растението се прехвърля всяка пролет. При прехвърлянията след третата година внимателно се отстранява около 1/3 от старата почва, без да се повреждат коренчетата. Понякога може да се наложи да се отстрани и малка част от корените, и то главно застарели, повредени или много сгъстени. В този случай се прави и съкращаване на короната. Презасаденото цитрусово растение се полива с хладка вода, оросява се и се поставя за 15-20 дни на сенчесто място. Всеки ден дръвчето се напръсква с хладка вода.

Поливане и оросяване на цитрусовите дръвчета

Цитрусовите растения се нуждаят не само от поливане на почвата, но и от редовно напръскване на клоните и листата с хладка вода. През лятото, когато растението е в растеж, се полива по-често - през 1-3 дни, а може всеки ден, за да не пресъхва почвата. През зимата почвата в съда трябва да бъде умерено влажна. Поливането се извършва винаги с хладка вода, на части през 5-10 минути, докато се появят капки от отвора на саксията.

През лятото клонките и листата се оросяват 1-2 пъти седмично, а през зимата в отоплявани помещения също се налага пръскане, както и през лятото. При зимното оросяване добри резултати се получават, когато водата се затопли до 30°С.

Зимни и летни грижи за цитрусовите растения

За добрия растеж и плододаване на цитрусовите растения е необходимо температурата на почвата да бъде еднаква с температурата на въздуха, където се намира короната.

През зимата, когато растението е до прозорците, саксията се преохлажда от студения въздух около прозореца, а в това време короната се намира при сравнително по топъл и сух въздух. При тези условия кореновата система е по-слабо активна и не може да достави на растението в достатъчен размер необходимите хранителни вещества и вода. В същото време листата, намирайки се в сферата на по-топъл въздух, запазват своята активност, поради което изпитват голям недостиг на хранителни вещества и вода. Това довежда до окапване на много от листата. Затова е необходимо цитрусовите растения да се поливат винаги с хладка вода и да се държат през зимата по-далеч от прозореца. Това особено важи за лимоните , които са много чувствителни при преохлаждане на саксията, а от друга страна, добре понасят засенчване. Растенията, на които са окапали всичките листа, трябва да се държат в по-тъмни помещения при температура, не по-висока от 5 до 10°С. Портокалите са значително по-светлолюбиви и по-сухоустойчиви от лимоните. Мандарината в това отношение заема средно положение. Затова портокалът и мандарината не бива да се отдалечават много от прозореца.

През лятото за лимоните се препоръчват прозорци, разположени на североизток, изток и югоизток. За портокала и мандарината най-подходящи са южните прозорци.

При възможност добре е през лятото цитрусовите растения (особено портокалът и мандарината) да се изнасят на открито под дървета, които дават шарена (рядка) сянка, или пък да се засенчват. Изнасянето не трябва да става изведнъж, а постепенно, докато растенията привикнат към новата среда. През първата седмица цитрусовите растения се изнасят само за няколко часа на открито засенчено място, като всеки ден престояването навън се удължава, докато през втората седмица те се оставят при пълен режим на открито.

През есента, преди настъпване на първите есенни слани, растението постепенно се привиква към стайни условия, като през деня се държи на открито, а вечер се внася в стаята и се напръсква с вода.

През време на цъфтежа на цитрусовите дръвчета температурата на въздуха не бива да е по-висока от 20°С, а при нарастването на плодовете, особено в началото на завръза, не повече от 22 до 24°С.

През всички сезони на годината листата на цитрусовите дръвчета трябва да се държат чисти от прах, да се оросяват и мият, за да не се запушват устицата им, през които растението диша.

Опазване плодовете от окапване

Често при цитрусовите дръвчета се наблюдава окапване на младите плодчета, макар растенията да се развиват добре и цъфтежът да е минал като че ли нормално. Причините за това са:

1. Недостиг на хранителни вещества в почвата.

2. Прекомерно азотно торене, което личи по много силния растеж, по едрите и тъмнозелени листа.

3. Прекомерната влага и прекомерното изсушаване на почвата в саксията.

4. Поливане със студена вода.

5. Прекомерно сухият въздух в стаята.

6. Силно слънцегреене.