Полезна информация за овощните култури.Резитба на прасковата след повреди от студ.


Резитбата на прасковата след повреди от студ зависи както от възрастта на дърветата, така и от степента на повредите.

Удобно и целесъобразно е при възрастните дървета след унищожаване на предстоящата реколта от ниски температури да се направят по-силна резитба на прасковата за подмладяване на обрастващите клонки и леко подмладяване на скелетните клони и разклонения. В такива случаи скелетните клони и разклонения на прасковите се съкращават за леко подмладяване обикновено на 2-4-годишна дървесина, като се реже над подходяща клонка или клонче за продължител.

При измръзване на прасковите се извършваи прореждане на короната. Запазените обрастващи клонки се съкращават за подмладяване, като се режат обикновено на 3-4-годишна дървесина. След това вече се извършва съкращаване на обрастващите клончета, израсли както направо върху скелетните части, така и върху обрастващата дървесина.

Смесените клончета се режат над 2-3 листни пъпки. Дървесните клончета се режат над 3-5 листни пъпки. Лакомците се режат над 5-8 листни пъпки.

Някои от силните обрастващи клончета на прасковата се навеждат или се наклоняват.

Ако прасковените дървета са много стари, при унищожаване на предстоящата реколта от ниски температури вместо резитба на прасковите за леко подмладяване на скелетните им клони и разклонения може да се извърши и по-силна резитба за подмладяване.

Когато е унищожена от ниските температури реколтата при млади прасковени дървета, които имат силен растеж, резитбата е сравнително слаба, особено на скелетните клони и разклонения. Продължителите на скелетните клони и разклонения обикновено не се съкращават. Извършва се прореждане на короната на прасковата. След това част от клончетата се превиват или се наклоняват силно, а останалата част от клончетата се съкращава, както при възрастните дървета или малко по-високо.

Посочената по-горе резитба на прасковата при измръзване се отнася за възрастни и за млади дървета, когато студовете са повредили всички плодни пъпки, но не са засегнали чувствително дървесината. В случай на силно измръзване на дърветата, което е засегнало чувствително дървесината, най-добре е резитба да не се прави, докато не започне вегетационният период. Изчаква се достатъчно, за да започне растежът на леторастите. Прасковата има голяма възстановителна способност и често дърветата, смятани за загинали от студа, дават леторасти й продължават да живеят и плододават, макар дървесината им да е потъмняла след измръзването на дърветата, Затова не трябва да се бърза с изкореняването на силно засегнатите от измръзване прасковени дървета, докато не започнат да се развиват леторастите и се очертае добре кои части почват да засъхват поради измръзването. Изчаква се да започне растежът и на дърветата , по които се появят леторасти, се прави резитба на прасковите подобна на резитбата при подмладяването. Овощарят се съобразява с положението на започналите да растат леторасти, за да подмлади короната, като премахва измръзналите напълно части. Дърветата на прасковите, които в продължение на месец и половина след началото на вегетацията не дадат леторасти, се изкореняват.