Полезна информация за земеделските култури.Производство на фуражен грах.


Зърното на фуражния грах е ценен белтъчен концентриран фураж за селскостопанските животни. Може да се използва директно и като съставка на фуражните смески в дажбите на животните.

Фуражните сортове грах имат високо съдържание на протеин , което в сухото вещество на цялото растение е от 14 до 22%, а в зърното - от 24 до 36%.

Качеството на зърното от фуражния грах се определя не само от общото количество на протеина, но и от неговия фракционен и аминокиселинен състав. Основна съставка на белтъците при граха е глобулинът, който е разтворим във вода и в 10%-ов разтвор на готварска сол. Това го прави лесноусвоим от животинския организъм. В зърното на различни сортове грах са установени 18 аминокиселини, от които половината са незаменими. От най-важните незаменими аминокиселини задоволително е съдържанието на лизин. Биологичната ценност на белтъците е около 70-75%. Суровото зърно е много добра съставка за комбинираните фуражни смески и когато те са добре балансирани с метионин, протеинът на граха може да достигне 25% от общото му количество в смеската.

Биологичните особености на граха дават възможност да се отглежда успешно като пролетна и като зимна култура. Интензивният растеж и развитие на пролетните и на зимните сортове грах протичат през периода май-юни, когато валежите са достатъчни за осигуряване на добра реколта без напояване. Поради късия вегетационен период на пролетните сортове грах (75-85 дни) и ранното развитие и узряване на зимните те може да се отглеждат като междинна култура за тревен фураж при монокултурното отглеждане на царевицата и тютюна, а след граха за зърно може да се отглежда втора култура при условие, че й се осигури напояване. Грахът е много добър предшественик на зимните житни култури. Прекъсването на монокултурата на пшеницата на четвъртата година с грах допринася за намаляване на вредното влияние на безсменното й отглеждане и добивът на зърно се увеличава с 41,7% спрямо монокултурата пшеница и с 13,2% спрямо двуполката пшеница - царевица.

У нас най-подходящи райони в почвено-климатично отношение за отглеждане на грах за зърно са Добруджа и Дунавската равнина без тясната ивица покрай Дунав. В Дунавската равнина е застъпена соята, ето защо пролетният грах може да намери по-широко разпространение в Добруджа, където в миналото от него се получаваха най-високи добиви на зърно и където соята е малко застъпена поради недостатъчните поливни площи; в районите на сивите горски почви, където соята дава по-ниски добиви; в по- високите полета и в предпланинските райони на Южна България. Зимният грах за зърно е подходящ за по-топлите райони на Южна България. Трябва да се отглежда грах на поливни площи като предкултура на силажната царевица.

Грахът се развива добре на черноземни, сиви горски, наносни и ливадно-канелени почви, които имат добра аерация и неутрална или близка до неутралната реакция на почвения разтвор. Неподходящи за него са тежките, сбити почви. Не понася и почви с кисела реакция. Не е взискателен към предшественика, но не понася сеитба след себе си. Най-добри предшественици за зимния грах у нас са зимните житни култури, а за пролетния - и окопните култури.

Обработката на почвата за зимния грах се състои в предсеитбена оран, когато повърхностният почвен слой е сбит и площта е заплевелена. Когато стърнището е ниско и почвата не е сбита, площта се дискува или се фрезува на дълбочина 10-12 см. Непосредствено преди сеитбата на грах се бранува. За пролетния грах е най-подходящо да се извърши дълбока оран на 23-25 см. Около 70% от кореновата система на граха се разполага на дълбочина до 30 см и изисква добре обработен орен слой. Предсеитбената обработка се състои в разрохкване на почвата на дълбочина 8-10 см чрез култивиране с брануване, дискуване или фрезуване.

При торенето на грах трябва да се имат предвид някои особености при използването на хранителните вещества от граха.

Оптималният срок за сеитба на пролетния грах в Тракийската низина е от края на февруари до 10 март, в Дунавската равнина - от 5 до 15 март, а във високите полета и в Добруджа - от 15 до 30 март. Зимният грах се сее в южните райони от 20 до 30 октомври, а в северните - от 15 до 25 октомври.

Преди сеитбата добре почистените семена се третират с Би-58 в доза 800 г против причинителите на гъбни болести (аскохитоза и др.). Оптималната сеитбена норма при пролетния грах за Добруджа е 100-120 кълняеми семена на 1 м2, за Дунавската равнина - 120-140, за Софийското поле - 120, а при зимния грах - 120-140. Производствените посеви за зърно се засяват със сеялки при 12-15 см междуредово разстояние. Сортовете с по-едри семена се сеят на дълбочина 6-8 см, а сортовете грах с дребни семена - на 5-6 см. След сеитбата посевът се валира. При влажна почва за предпочитане е завличането.

В началото грахът се развива бавно и по-бързо развиващите се широколистни плевели го потискат. Житните плевели, които се развиват по-късно, не са много опасни, защото буйно развиващите се грахови растения от фаза бутонизация ги задушават.

Най-трудният и най-трудоемен процес в технологията за отглеждане на граха за зърно е прибирането, поради това че растенията полягат, узряват неравномерно и са силно хигроскопични - узрелите бобове се разпукват лесно и семената се изронват.

Прилагат се два начина на прибиране - двуфазен и пряко комбайниране. При двуфазното прибиране след узряването на 50-60% от бобовете посевът се окосява с косачка, снабдена с приспособление за повдигане на стъблата. След като изсъхне, окосената маса се прибира с комбайн, приспособен за овършаване на грах.

Пряко комбайниране се прилага, когато са узрели над 70% от бобовете, в сухо време, но не в най-горещите часове на деня. Грахът трябва да се прибира в съкратени срокове. В противен случай загубите на зърно от изронване на корен и в откосите са големи.

След овършаването зърното се просушава на слънце, ако е с повишена влажност, почиства се и това, което ще се съхранява по-дълго време, се фумигира. Складира се в сухи, проветриви помещения.