плевелите в трайните насаждения?" />

Растителна защита

Когато отглеждаме трайни насаждения, като лозя, овощни градини и ягодоплодни култури винаги имаме сериозни проблеми в борбата с плевелите

Най-голямата чуствителност към заплевеляването се проявява през периода на добиване на посадъчен материал и през първата и втората година от засаждането им на постоянно място. В трайните насаждения съществуват условия за най-голямо разнообразие на различните видове плевели от всички биологични групи. Много  опасни са високостъблените и многогодишните плевели Те развиват много мощна надземна маса и дълбоко разположени подземни органи (коренища) за вегетативно размножаване. В лозята и в овощните градини са най-широко разпространени коренищните житни плевели троскот и балур, кореновоиздънковите видове паламида и поветица, и от късните пролетни плевели видовете щир, бяла лобода, видовете кощрява, кокошо просо, кръвно просо, черно куче грозде, тученица, татул, свиница и др. За повечето трайни насаждения е характерно, че във вътрередовите ивици преобладават многогодишните плевели, а в добре обработените междуредия в по-голяма плътност имат едногодишните плевели.

 

Растежът и плододаването на дървесните овощни видове и лозята се потискат силно от плевелите, въпреки че са многогодишни растения с дълбоко разположена и добре развита коренова система. Когато не се полагат постоянни грижи за трайните насаждения, конкуренцията между плевелите и културните растения е толкова силна, че довежда до ниски добиви и нерентабилност на производството.

Причините за масово намножаване на плевелите в трайните насаждения са различни. Като многогодишни култури те се отглеждат продължително време на едно и също място. Това води до благоприятното развитието на редица многогодишни видове плевели. Многократните обработки, особено с дискови оръдия и фрези, силно стимулира намножаването на коренищни и кореновоиздънкови плевели, като троскот, балур, пирей. поветица, паламида, млечок. тревист бъз, горуха. вълча ябълка и др.. Когато отглеждаме трайните насаждения при поливни условия, чрез заплевелената канална мрежа в поливните води попадат огромни количества семена, които се разнасят в насажденията. Техния интензивен растеж и развитие се стимулира от благоприятната почвена влажност, съчетана с неподходяща борба срещу плевелите. Когато напояването се осъществява по гравитационен начин и площите не са добре заравнени , в най-ниските участъци става задържане на вода, която затруднява и влошава качеството на почвените обработки и създава благоприятни условия за намножаването на редица влаголюбиви плевелни видове като хвощ, тръстика, кисели треви, видовете свиница и др. Когато използваме капково напояване се създават благоприятни условия за развитие и на плевелите в околостъблените кръгове и във вътрешно редовите ивици, защото няма начин да се обработват. Когато короните на дърветата нарастват в посока към междуредието,  почвените обработки се затрудняват и се оставят все по-големи ивици от необработваеми зони.

Чрез интензивно и най-често едностранчиво азотно торене на трайните насаждения се създават условия за размножаване и голяма плътност на някои азотолюбиви плевели като бяла лобода, черно куче грозде, полски синап, кокошо просо, видовете кощрява и др.

Още преди създаването на всяко трайно насаждение, всеки земеделски производител трябва да е наясно с начините за решаването на проблема с многогодишните коренищни и кореновоиздънкови плевели

Необходимо предварително да се проведе система от агротехнически и химични мероприятия, когато предстои да се създаде лозов или овошен разсадник или трайно насаждение, а площите са нападнати от тези плевели.

Обикновено площите, върху които ще се създава трайно насаждение, се заемат от ранни предшественици. След като приберем реколтата и изнесем сламата и растителните остатъци, площта без да се обработва се оставя около месец. През този период многогодишните плевели израстват буйно и достигат фазите начало до пълен цъфтеж при широколистните (поветица, паламида, вълча ябълка и др.) и начало на изметляване (изкласяване) при житните (троскот, балур, пирей и др.). Точно в тази фенофаза на плевелите при слънчево, топло (до 30°С) и недъждовно време се провежда третиране с тоталния системен листен хербицид с активно вещество (глифозат) (Раундъп) и др. След като минат 2 седмици от деня на пръскането можем да започнем обработка на почвата и подготовка на площите за трайното насаждение. Необходимо е още през първата година на младото насаждение да се вземат всички необходими мерки, да не се допусне ново размножаване, чрез семена на плевелите от тези биологични групи.

Лятото и есента на предходната година преди създаването на трайното насаждение се използват за основно подравняване, евентуално варуване и отводняване, за запасяващо фосфорно и калиево торене преди риголването на площите.

Агротехническата борба срещу плевелите в трайните насаждения се води според начина, по който ще се поддържа почвената повърхност.

По-голямата част от трайните насаждения се поддържат в черна угар. Прави се есенна оран и от 6 до 8 плитки пролетни и летни почвообработки. Прекалено големият брой обработки води до намаляване на съдържанието на органично вещество в нея и влошаване на агрофизичните свойства на почвата. Многократните почвообработки много често водят до нараняване на повърхностно разположените корени на овощните дървета и лозите.

Обработката на почвата във вътрередовото пространство и особено в околостъблените кръгове се механизира трудно. За обработка на редовите ивици се предлагат разнообразни технически решения за оран с плуг с отклоняващо се последно плужно тяло, за почвообработващи оръдия с отклоняващи се секции за подрязване на плевелите или за фрезуване на тези площи. Ако е налице заплевеляване с вегетативно размножаващи се плевели, фрезуването дори благоприятства тяхното намножаване. Сензорните устройства, които задействат отклоняващите се секции, трябва да работят безотказно, защото в противен случай може да бъдат нанесени огромни и непоправими щети, особено на по-младите трайни насаждения. Внедряването на тези почвообработващи агрегати затруднява от много близкото вътрередово разстояние при някои интензивни насаждения.

При определени условия трайните насаждения може да се отглеждат по т.нар. чимовомулчираща система. В България тя е приложима само при поливни условия, при гарантирано умерено и балансирано минерално торене, на площи, чисти от коренищни и кореновоиздънкови плевели. При тази система културното затревяване на междуредията се съчетава с мулчирането им