Растително защитни мероприятия през текущия месец - бюлетин по растителна защита. Бюлетин РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА 11 / 2018 за появата, развитието, начините и средствата за борба с вредителите при есенните зърнено житни култури – пшеница и ечемик.

Пшеницата е основната зърнено хлебна култура за страната ни…

Високи добиви и качествено зърно е възможно само след опазване  на посевите от болести, неприятели и плевели, и е абсолютно невъзможно  да не   се спазват    общите принципи на интегрирано управление на вредителите, задължителни за  всички  стопани   от    преди  четири години.

Изискванията на  пшеницата към топлината се определят като  средни, а към влагата като  умерени. Но културата не понася високи температури, особено в периода на наливане на зърното. Критичните фенофази  по отношение на влагата са: изкласяване, цъфтеж и наливане на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива.

Технологията  на отглеждане на пшеница и ечемика трябва да са  съобразени  и с

ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ИНТЕГРИРАНА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

СПАЗВАНЕ НА СЕИТБООБРЪЩЕНИЕ – Пшеницата е взискателна към предшествениците. Изискванията  към тях са да бъдат:

от разнообразни ботанически групи, да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата чиста от плевели и без растителни остатъци.

Най-подходящи предшественици за отглеждане на пшеницата са грах , фий, фасул и др., които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето. Тук се отнасят и бобовите смески (фиево-овесена, грахово-овесена и др.), ранни картофи и др.

Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури – царевица, слънчоглед, тютюн, памук, цвекло. Те са и основни предшественици за нея в нашата страна, защото площи, засети с бобови култури са малко.

Лоши предшественици за отглеждане на пшеницата са житните култури – пшеница, ръж, ечемик, овес и тритикале.

Пшеницата не трябва да се отглежда след себе си.

Монокултурното отглеждане на житни култури води до масово намножаване на неприятели, които са се специализирали   и се хранят с житни растения, каквито са  житен  бегач, житари, червено житно комарче, житни цикади, пшеничен трипс, житни мухи, житни стъблени и листни оси,  и др.

Изборът на подходящи предшественици на пшеницата е важен момент  от контрола на болестите. Предшествениците имат значение главно за патогените, които се запазват в почвата и в растителните остатъци. Към тях спадат: фузарийно кореново гниене, гниене на основите и паразитно полягане, черното кореново гниене.

Монокултурното отглеждане е причина за няколкократно увеличилите се площи в страната, заплевелени с едногодишните житни плевели като: див овес, лисича опашка, ветрушка, пиявица, райграс и др. като  ралица, видовете подрумчета,  лайка, лепка, див мак и др. Неправилните сеитбообръщения са  причина за трайно настаняване на устойчивите и слабо чувствителни видове на хормоноподобни хербициди,

ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА –    цели се, да се унищожат растителните остатъци и самосевките  като  гостоприемници на болести и неприятели.  Да се създадат благоприятни условия за минерализиране на тези остатъци, както и да се унищожат някои плевели. Обработката на почвата зависи от предшественика, климатичните особености, почвения тип и технологията на отглеждане на културата.

Минимални  обработки и директни  сеитби  са причините  за увеличаване числеността на вредители като житни мухи, пшеничен трипс, житен бегач, житни бълхи и цикади, обикновена полевка и др. Когато предшественикът са  зърнено-житни съществува риск да се увеличи нападението   от неприятели и от болести. Необходимо е след прибирането на реколтата площта да се изоре на дълбочина 20-25 см. Това важи и за площите силно заплевелени с едногодишни житни плевели.

При обръщане на почвения пласт много от вредителите се заорават по-дълбоко и загиват, други умират от механичното въздействие, а трети извадени на повърхността биват унищожени от неблагоприятни   условия или от биотични фактори.

На силно заплевелените  площи   дълбочината на оранта трябва  да е (18-20 см), без образуване на буци. На сравнително чистите от плевели полета или такива с късни предшественици да се извърши плитка  предсеитбена оран или дисковане на 10-12 см.

ОПТИМАЛНИТЕ  СРОКОВЕ НА СЕИТБА СА:

за Северна България оптималните срокове на сеитба са от 25 септември до 15 октомври; за Южна България от 1 до 20 октомври; за предпланинските райони от 20 септември до 10 октомври. Засяването в агротехническите срокове на качествени семена с висока кълняема енергия  силно редуцира нападението от  житни  мухи, листни въшки, житни бълхи и цикади, червено житно комарче и др.

Както ранната, така и късната  сеитба са причина за  по-силна проява на заболявания. Засяването на пшеницата преди оптималния срок създава условия за нападения от вирози, кореново гниене, брашнеста мана, септориози и др. При по-късна сеитба има риск от измръзване и силно прореждане на посевите от неблагоприятните зимни условия.

Сеитбата се извършва с конвенционални или комбинирани редосеялки за получаване на слят посев. Подходящото междуредово разстояние е между 10 и 15 см, а общо възприето  е   12 см.

ПОСЕВНА НОРМА –  количеството семена на единица площ зависи главно от сортовите особености и възможностите за братене от агротехничексия срок на сеитба, от качеството на предсеитбената подготовка на площта. Добре гарнираните посеви по-слабо се нападат от житни мухи, житни стъблени оси, вредна житна дървеница, житни цикади, листни въшки и др. Листните въшки и цикадите предпочитат разредените и изостанали в развитието си посеви. По-гъстите посеви са нападат по-често от брашнеста мана, ръжди, кореново гниене и др.

Посевната  норма за  пшеница е 500 кълняеми семена/м2 и за ечемика е 400 кълняеми семена/м2, в границите на оптималните агротехнически срокове и добра подготовка на почвата. При късна сеитба и сеитба  върху площи с голяма маса на следжътвени остатъци е препоръчително нормата да се увеличи с 20 %.

ОПТИМАЛНА ДЪЛБОЧИНА НА СЕИТБА –  за пшеницата е 3-4 см, за ечемика – 4-5 см. При по-дълбока сеитба поникването е забавено, неравномерно, кълновете остават по-дълго в почвата и се нападат в по-голяма степен от почвени патогени и неприятели. По – плиткото засяване не позволява да се образува добра коренова система и растенията остават по – податливи на измръзване и изтегляне.

ТОРЕНЕ – двете култури са взискателни към почвеното плодородие и за реализация на продуктивния потенциал, и получаването на качествена продукция се изискват високи норми на торене, съобразени с различните почвени условия. Торенето зависи и  от предшественика в установеното сеитбообръщение. Фосфорните и калиевите торове се прилагат или повърхносттно или заедно със сеитбата  при ползване на комбинирани сеялки. Торенето с азотни торове е с три срока на приложение

Торене с цяла норма  – еднократно зимно подхранване – ползва се на равнинни терени и при предшественици,  неоставящи голяма маса на следжътвените  остатъци;

Дробно торене – 2 кратно внасяне    – предсеитбено и  зимно подхранване – ползва се   при предшественици,   оставящи голяма маса на следжътвените  остатъци и  интензивна микробиална дейност,  при която повърхностния слой обеднява  откъм азот и затруднява началните фази на развитие на културите ;

Дробно торене – 3 кратно внасяне     – предсеитбено и  двукратно  подхранване – препоръчва се при наклонени полупланински терени, където са възможни  големи загуби на азот от стичане на валежни води  или от инфилтрацията им.

КАЧЕСТВЕНО ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ НА СЕМЕНАТА  – допринася за значителното намаляване на инокулума и ограничава развитието на   патогените. Много е важно, третирането да се извършва с изправна техника, която да дозира точно фунгицида и равномерно да   покрие    семената с работния   разтвор .

Твърда главня по пшеница  Tilletia lаevis

Болестта е видима след  фенофаза изкласяване, а най-ясно личи  при наливане на зърното и в млечна зрялост. Класовете са по-тънки и по-тъмнозелени от тези на здравите растения,  но  след  наливане  на  зърното  те  стават  по-дебели,  с  широко  отворени  плеви и с по-разперени осили. Във всяко класче броят на зърната е по-голям от обичайното, те са по дребни и закръглени, без характерната надлъжна бразда от едната страна. При узряване обвивката на семето става чуплива и лесно се разрушава, като вместо семе излиза черна праховита маса от хламидоспори.

Заразяването с патогена става по време на прибиране и вършитба. Главнивите зърна се разрушават и спорите се разпръскват, като една част полепват по здравите зърна, а друга – попадат в почвата, където остават дълго време жизнеспособни. При засяване  на заразените зърна или здрави, но необеззаразени  семена,  спорите попаднали в почвата покълват и заразяват младия кълн. По хладното време и по-дълбоката сеитба благоприятстват развитието на болестта. Единственият начин за борба е обеззаразяването на семената за посев.

Праховита главня по пшеница  

Праховитата главня по зърнено – житните се причинява от гъбите  от род Ustiliago  и по точно: Ustilago nuda f.sp. tritici (Pers. Bostr.) – праховита главня по пшеница; Ustilago nuda f.sp. hordei ( Pers.)  Kell. et Swing. ) – праховита главня по ечемик; Ustilago avenae ( Pers., Rostr.) – праховита главня по овес.

Гъбата напада само пшеницата, като се пренася със семената. Заразяването се осъществява по време на цъфтежа. Спорите разнасяни от вятъра, попаднали върху здравите, цъфтящи класове на пшеницата прорастват и проникват в цветните части без да ги повреждат в началото видимо. С покълването на семената след сеитба гъбата започва да се развива в тъканите на растението докато достигне класа. По време на цъфтежа тя го разрушава изцяло образувайки огромно количество спори.

Праховита главня по ечемик

Праховитата главня е най-опасната главня по ечемика и заразява само него. В състояние е да предизвика значителни загуби. Освен пълното разрушаване на класа тя потиска растежа и намалява зимоустойчивостта на растенията. Пренася се със семената. Заразяването се осъществява по време на цъфтежа. Спорите разнасяни от вятъра, попаднали върху здравите, цъфтящи класове прорастват и проникват в цветните части без да ги повреждат в началото видимо. С покълването на семената след сеитба гъбата започва да се развива в тъканите на растението докато достигне класа. По време на цъфтежа тя го разрушава изцяло образувайки огромно количество спори.

Повредата става видна по време на цъфтежа. Заболелите класове често се появяват преди здравите. Вместо плеви и цветни части се образува безформена, праховидна черна спорова маса, която се разсейва по време на цъфтежа. Остава само почерняло празно вретенце, което стърчи изправено за разлика от увисналите нормални класове.

Ленточна болест по ечемик  Helminthosporium gramineum

Ленточната болест е икономически най-важната болест по ечемика, а причинителят й е специфичен патоген по ечемика и не напада други растения. Най-често се напада зимния ечемик и по-рядко пролетния. Гъбата се пренася чрез семената, където се разполага като поникнали спори между зърното и плевите. Между нерватурата на листата на засегнатите растения се образуват светложълти надлъжни ивици, които по-късно покафеняват, а при влажно време се покриват с тъмен налеп. Листата изсъхват и се нацепват от върха до основата. Класовете често остават свързани с осилите си, с влагалището на последния лист или стърчат изправени. Зърното е дребно или напълно празно. Основен метод за контрол на ленточната болест е третирането на семената с фунгициди. Болестта може да бъде ограничена и чрез някои други мероприятия като използване на сортове с повишена устойчивост, ранна сеитба на зимния и късна сеитба на пролетния ечемик.

Фузариоза по пшеница и ечемик  Fusarium graminearum

Болестта се проявява под две основни форми – загниване на кълновете и базалната част на растенията, и повреди по класовете. Загниването се наблюдава още през есента. При влажно време върху нападнатите участъци се развива светлорозов налеп. Силно нападнатите растения се пречупват или изгниват.

През пролетта по класовете симптомите се появяват като избледняване на отделни класчета или по-големи участъци от класа. При влажно време върху нападнатите участъци се появява бледорозов налеп. Образуваното зърно е матово, спаружено и недохранено. Патогена се запазва в растителните остатъци и в почвата. Семената също са източник на инфекция, която предизвиква повреди по кълновете и младите поници.

Септориоза по пшеница и ечемик  Septoria sрp.

През последните години септориозите у нас имат повсеместно разпространение в пшеничните посеви. Това са  ран листен пригор  Septoria tritici  и петносване на класовете   Septoria nodorum. Тези два патогена причиняват сравнително близки по рода си признаци. При благоприятни условия за развитието им и при чувствителни сортове загубите от тях могат да достигнат до 40%.

Първите признаци на септориоза се забелязват още наесен по листата на пшеницата. Появяват се трудно забележими петна, отначало светлозелени, а по-късно жълтеникави до червеникаво-кафяви, овални по форма, които бързо се разрастват. Силно нападнатите растения остават хилави, а класовете – дребни, с дребно и спаружено зърно. Гъбата се съхранява в растителните остатъци, като аскоспори, които през есента се разпространяват на големи разстояния с помощта на вятъра и дъждовните капки. Хладното и влажно до умерено топло време е благоприятно за развитие на заболяването.

За борба с тези заболявания се съчетават агротехнически и химически мерки. Спазване на сеитбообръщение, унищожаване на самосевките и растителните остатъци чрез подходяща обработка на почвата, използване на здрави семена. Третирането на семената преди сеитбата има ефект при ниска степен на зараза. При силна степен на зараза  са необходими вегетационни третирания.

Мрежести петна по ечемик  Pyrenophora teres; Drechslera teres

Във влажни години болестта нанася значителни поражения на много посеви ечемик. Характерно за нея е, че може да се появи рано, още през есента, като симптомите и пораженията наподобяват тези на септориозите. Разликата е, че освен с растителните остатъци, патогена се пренася и със семената.

За борба с болестта трябва да се използват семена, свободни от зараза, или третирани с фунгицид. Да се отглеждат по-слабо чувствителни сортове. Гъстата сеитба благоприятства развитието на патогена, поради което употребата на торове трябва да бъде оптимизирана. Ечемичените самосевки, житните плевели и остатъците в близост до ечемичените посеви трябва да бъдат унищожавани.

За обеззаразяване  на семената  от пшеница и ечемик срещу болести са разрешени следните фунгициди:

 За опазване на растенията в началните фази от развитието им  на площи, в които е    установено нападение от житен бегач бихте могли да  обеззаразите   семената срещу неприятеля. Да се обърне особено внимание на площите с монокултурно отглеждане на есенни житни култури, където числеността на житния бегач е значително по-висока. Да си припомним, че основното средство за борба срещу неприятеля е спазването на правилно сеитбообращение.През есента на миналата година години  наблюдавахме  силно нападение от житни мухи в ранните посеви пшеница, заради  топлата и дълго продължила  есен. Обикновено се създават и условия за ранна есенна поява на листни въшки, които са вектори на опасни вирусни заболявания по есенниците. Тъй като борбата срещу тези неприятели е трудна, вече има разрешени продукти за обеззаразяване на семена срещу тях.Разрешени за третиране на семена срещу неприятели са следните инсектициди:
 Забележка: Сеитбата на третирани семена с Целест топ 313 ФС,  Крайцер 350 ФС* и Юнта kуатро ФС* се разрешава само през есента – от септември до декември (включително).
ВАЖНО! Третирането на семена да се извършва само от лица, които притежават Сертификат по чл.83 от Закона за защита на растенията (обн. ДВ бр.61 от 25.07.2014 г.) за употреба на продукти за растителна защита от професионална категория !

Използвайте само специализирана техника за третиране на семена, която има следните предимства – равномерно разпределение на работния разтвор върху семената и добро качество на покритието; точно дозиране на разтвора, което води до икономия на препарат; висока производителност и срочно извършване на третирането; по-голяма безопасност за здравето на работниците, извършващи обеззаразяването. Борба с плевелите след сеитба  на пшеницата,  ечемика и ръжта:През последните няколко години  се увеличават площите  силно заплевелени с житни плевели (лисича опашка, ветрушка, пиявица, райграс, див овес и др.). Борбата срещу житните плевели е възможна и икономически изгодна през есента, след сеитба преди поникване или след 3-ти лист на културата, в ранните фази от развитието на плевелите до братенето им.Регистрирани хербициди за есенно приложение срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели:и други регистрирани продукти За извеждане на борбата с болестите, неприятелите и плевелитеда се прилагат само разрешените за употреба продукти за растителна защитапри съответната култура, вредител и в разрешената доза! Закупуването на продукти за растителна защита трябва да става само от търговски фирми, притежаващи Разрешение / Удостоверение за търговия с ПРЗ! 
*– продукт за растителна защита, от І-ва професионална категория на употреба.Забележка: Третирането с продукти за растителна защита от І-ва професионална категория на употреба се извършва под контрола на лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление “Растителна защита” или „Растениевъдство”.