Растителна защита

Информационен Бюлетин

 

за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, начини и средства за борба с вредителите по  земеделските култури за периода октомври - ноември 2013 година

 

 

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

 реколта 2012 – 2013 г.

 Основни вредители за периода:

Обикновена полевка

Обикновен житен бегач

                Житни мухи

                Листни въшки

                Плевели 

Обикновена полевка

 Полските мишки започват да вредят по есенниците още с поникването им. У нас се наброяват около десетина вида мишевидни гризачи, но най-голяма вреда нанася обикновената полевка Apodemus agrarius. Тя е  бързо приспособима към новите условия за живот. При топло време с температури над обичайните за сезона, полевката се размножава активно. Ако се намножи в големи размери, може да нанесе сериозни поражения на посевите.

Сочните и зелени растения са основната храна на обикновената полевка. В района на колониите неприятелят опасва поникналите растения и пшеницата прилича на подстригана. Оголените петна се виждат отдалече. Характерна особеност на този вредител е целогодишната му активност, защото не натрупва хранителни запаси. Вредната му дейност продължава и под снега.

При извършените обследвания от инспекторите на ОДБХ, на стърнища, посеви от рапица, люцерна и крайпътни ивици са констатирани единични ходове на декар в областите Пазарджик, Плевен и Силистра. В част от площите в областите Велико Търново, Кюстендил, Монтана, Перник, Разград, Русе и Търговище се наблюдава до 1 акт.кол./дка. На отделни стърнища в района на Бургас отчетената плътност е до 2 акт.кол./дка. В област Шумен плотноста достига до 3- 5 бр. кол./дка.

На площите освободени от пролетни култури, както и в люцерни разположени близо до новите посеви с пшеница, ечемик и рапица, обследванията продължават, с цел констатиране плътността на популацията от полевка и очакваното нападение от нея.

Своевременно да се извърши прилагане на регистрирани готови примамки при установяване на плътност над  прага на икономическа вредност:

          2 колонии/дка; 

            Обикновен житен бегач

Обикновенният житен бегач напада зърненожитните култури в цялата страна. Повредата се нанася от ларвите. Характерно за тях е, че се концентрират в посевите на хармани. Веднага след излюпването си ларвите издълбават вертикални ходове в почвата, на дълбочина до 40 cm и започват да се хранят с кълновете на поникващите растения и листата. Излизат на повърхността нощем и придърпват листата в ходовете си, където ги сдъвкват. Надъвканите листа  са силно накъдрени и наподобяват кълчища. Растенията в началните стадии от развитието си загиват, а в по-късна фаза са със силно забавен растеж. При задържане на благоприятните климатични условия през есента, на площи с повторки, неприятелят може да се намножи масово и да унищожи голяма част от поникващите есенници.

Във фенофази „поникване” – „братене” прага на икономическа вредност е:          

          Пшеница – 3 бр. ларви/кв. м.

          Ечемик – 4 бр. ларви/кв. м.

При доказана необходимост химичният контрол да се проведе през есента, когато ларвите са втора – трета възраст и са по-чувствителни на продуктите за растителна защита.

            Житни мухи

У нас се размножават няколко вида житни мухи, неприятели на пшеницата, ечемика, тритикалето, ръжта и овеса. По-съществено значение имат шведската, хесенската, житно стъблената и черната пшеничена муха .

            Шведската  муха напада ечемика, пшеницата и овеса. Тя е повсеместно  разпространена у нас. Развива три поколения годишно и зимува като възрастна ларва в стъблото на зимните житни растения. Ларвите от последното поколение се вгризват в долната част на стъблото и повреждат конуса на нарастване на растенията и околните тъкани. Централният лист, заради повредата в основата - пожълтява, изсъхва и се усуква. При издърпване той лесно се изтегля и в мястото на повредата се намира по една ларва или какавида. Повредените млади растения обикновенно загиват. Растенията повредени във фенофаза „братене”, образуват допълнително братя, но общият им вид се променя – изостават в растежа и в основата са лукувично надебелени.

Хесенската муха е повсеместно разпространена. Напада пшеница, ръж, ечемик и ливадни треви. Развива две поколения годишно и зимува като напълно развита ларва в пупариума. През есента  - вредят ларвите, като прегризват основата на централния лист, който пожълтява и се усуква. Повредата е идентична с тази причинена от ларвата на шведската муха, но в основата на повредените стъбла се среща повече от една ларва (2-8 и повече ларви).

 Житната стъблена муха е широко разпространена в нашата страна и напада най-много пшеницата, по-слабо ечемика и още по-ограничено тритикалето, ръжта и овеса. Развива две поколения годишно. При поникване на зимните житни растения вреда нанася ларвата от второто поколение. След излюпването си тя се вгризва в стъблото, прегризва основата на централния лист, който пожълтява, и се усуква подобно на повредата от шведската муха. Ларвите от това поколение остават да зимуват.

Черната пшеничена муха е един от важните неприятели по пшеницата. Развива две поколения годишно. Появата на  есенното поколение зависи от валежите, които благоприятстват поникването на пшеницата и осигуряват условия за излитане на мухите. Характерът на повредата е подобен на този от ларвата на шведската муха.

Контролът на житните мухи  е много труден, поради скрития начин на живот на ларвите и разтегнатия период на летеж на възрастните. Да се обследват посевите, като вниманието се насочи към засетите по-рано и тези на „повторка”. Плътността на мухите се установява чрез косене със стандартен  ентомологичен сак. Праг на икономическа вредност във фенофаза „братене”:

          3 бр. мухи/кв. м.;

Важни агротехнически мероприятия, за контрол на житните мухи са:

          Спазване на сеитбообращение.

          Подходящи срокове за есенна и пролетна сеитба на житните култури за отделните райони на страната.

          Навременно торене - помага за дружното поникване на растенията и за по-бързото преминаване на критичните фенофази. Едностранното азотно торене удължава развитието на растенията, те са по-нежни и по-уязвими на нападение от житни мухи.

            Листни въшки

От листните въшки, които се срещат по есенните посеви - овесена листна въшка и обикновената житна въшка, са най-често срещани и най-вредоносни. И двата вида въшки заселват житните растения през есента след поникването на растенията.

В ранните фази от развитието на пшеницата овесената листна въшка смуче сок от листата и стъблата. Силно нападнатите листа се усукват, засъхват и придобиват червено-кафяв цвят. При засушаване и силно нападение растенията могат и напълно да изсъхнат.

Обикновената листна въшка смуче сок основно от горната и долна страна на  листата. При масово нападение образува големи колонии, които изцяло покриват листата, а понякога и влагалището. Повредените листа избледняват, пожълтяват и загиват.

Листните въшки в години с топла есен се намножават каламитетно и сериозно затормозяват пшеницата. Освен пряката вреда, те са и преносители на вируса на жълтото ечемичено вджуджаване при пшеницата и ечемика. Най-често симптомите се появяват още през есента и обхващат растенията на хармани. Болните растения са  силно подтиснати. Признаците варират според вида и сорта на растенията, но винаги се наблюдава: вджуджаването, силното братене и интензивното жълто или червено оцветяване на листата.

Редките и по-рано засетите житни посеви се нападат по-силно. През есента и пролетта да се използват химични средства за контрол на векторите, при отчитане на плътност над прага на икономическа вредност във фенофаза „поникване”-„братене”:

          3 бр. листни въшки/растение;

            Контрол на плевелите през есента

Обработката на почвата, сеитбената норма, срокът и оптималната дълбочина на сеитба, последващото валиране, балансираното минерално торене, климатичните условия, както и степента и видовото заплевеляване, създават условия за добре гарнирани и конкурентно способни посеви по отношение на плевелите.

За гарантиране на високи добиви и качествено зърно при  зимните-житни култури , е необходимо да се унищожат поникващите и широко разпространени плевели чрез правилно и навременно използване на хербициди.

През есента семената на житните плевели (ветрушка, полска лисича опашка, див овес, едногодишен райграс, полска овсига и др.) поникват. На площи, където преобладават тези плевели е препоръчително и икономически изгодно есенното внасяне на противожитни хербициди. Най-добра селективност и ефективност противожитните хербициди проявяват, когато са внесени след сеитба преди поникване и се прилагат на добре подготвени почви, при оптимална дълбочина на сеитба 5-6 см, с последващо валиране. При вегетационно внасяне на същите хербициди, пшеницата и ечемика трябва да са развили най-малко три листа, въздушната температура при третиране да е повече от 8-9 °С, житните плевели да са развили най-малко 3-4 листа и да има наличие на почвена влага.

РАПИЦА

Основни вредители за периода:

            Рапична стъблена бълха

            Рапична листна оса

            Сухо стъблено гниене (Фомоза)

            Рапична стъблена бълха

За условията на нашата страна рапичната стъблена бълха развива едно поколение годишно и зимува като яйце, ларва и възрастно.

През есента възрастното нанася повреди по растенията като  нагризва малки отвори по листата, стъблата, и листните дръжки. Вредителят напада посевите откъм заплевелените краища на нивите. Бълхите са способни да увредят и още непоникналите кълнове - 4-5 ухапвания на лист са фатални за младата рапица.

Засушаването през летните месеци, забави сеитбата и поникването на семената. С повишено внимание да се наблюдават продължително поникващите рапични посеви. Праг на икономическа вредност през есента:

          2 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „поникване”;

          4 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „разтворен 3-ти лист”-„9 или повече листа”

Вредността е по-голяма в години с мека есен и зима. Нападнатите растения изостават силно в развитието си и през пролетта изглеждат като закържавели. От съществено значение за намаляване на плътността на бълхите е и контролът на плевелната растителност.

            Рапична листна оса

Рапичната листна оса развива три поколения годишно, от които най-опасно е третото - есенно поколение. Повреди нанасят младите лъжегъсеници, които се хранят по долната страна на листа, като нагризват първоначално долния епидермис под формата на малки ямички, а по-късно прогризват отвори или правят периферни нагризвания. При масово нападение нагризват също листните дръжки и вегетационния връх и могат напълно да обезлистят растенията, особено при топла и суха есен.  Като резултат силно повредените растения загиват още през есента.

За опазване на рапичната реколта през есента е необходимо посевите да се наблюдават и при достигане на праг на икономическа вредност:

          2-3 броя лъжегъсеници/кв.м. да се премине към химичен контрол. Третиране да се провежда само при топло и сухо време.

            Сухо стъблено гниене (Фомоза)

През есента първите симптоми на болестта се явяват около 14 дни след инфектирането. По листата се забелязват жълтеникави петна, които в средата са сивобели с черни точки. Тези точки са мицела на патогена. Причинител през есента преминава от листата през листните дръжки и навлиза в кореновата шийка. Светлокафявите петна с черен ръб по кореновата шийка могат да доведат нейното до изгниване и изсъхване. Растението може да отмре или да се пречупи.

Фомозата се разпространява в полето на огнища и при подходящи условия много бързо обхваща цялото поле. Това налага редовни обследвания през есента и вземане на мерки докато гъбата се среща още по листата, като листни петна. Инфекциите по стъблата са нелечими.

Освен превантивните мерки за контрол на фомозата – спазване на сеитбообращение, пространствена изолация, унищожаване на растителните остатъци и използване на здрави семена, при висока плътност на рапичната бълха през есента, трябва да се проведе навременно ограничаване на популацията. Повредите от бълхата могат да послужат като входна врата за инфекцията. Химичният контрол при застрашените от сухо стъблено гниене посеви да се проведе с регистрираните за това заболяване продукти за растителна защита.

КАРТОФИ

Болести при съхранението:

            Черна сърцевина

            Осладяване на клубините

            Сухо (фузарийно) гниене по картофите

            Фомоза по картофите

,'sans-serif'; mso-fareast-language: PL;"> 

            Черна сърцевина

            Предпоставките за възникването на болестта са комплексни – повишени температури, недостиг на кислород, натрупване на въглероден диоксид и други, което води до нарушаване на ферментационните процеси и почерняване на тъканите. Наблюдава се често при съхраняване на картофите на големи купчини. Външно пострадалите клубени не личат. При разрязване се вижда, че сърцевинната част е некротирала във вид на различно големи тъмни петна. По-късно в средата на клубена се образуват кухини.

Мерки за контрол при съхранение на клубените:

          След изваждане клубените да не се оставят на големи купове и на силно слънце.

          Температурен режим в складовото помещение 2-5°С и добро проветряване.

            Осладяване на клубените

            При продължително съхранение на клубените при температури от 0 до 2°С се наблюдава така нареченото „осладяване”.  Това се дължи на отслабените биологични процеси, които нарушават превръщането на скорбялата в захари. Такива кубини при консумиране имат сладък вкус, но външно са нормални.

Мерки за контрол при съхранение на клубените:

          Температурен режим в складовото помещение 2-5°С.

          Преодоляване на проблема се постига при постепенно повишаване на температурата до 8-10 °С.

            Сухо (фузарийно) гниене по картофите

Нараняванията по време на прибиране, съхраняване и обработка на картофите са вход за видовете от род. Fusarium, които причиняват сухото гниене.

Първите симптоми започва от мястото на наранената част на кожицата, като светлокафяво, леко вдлъбнато, сухо петно, което бавно нараства и обхваща целия клубен. По-късно кожицата около мястото на повредата се набръчква във вид на концентрично кръгове, тъканите под петното потъмняват и във вътрешността се образуват кухини, в които се развива белезникав или розов налеп. При сухи условия кожицата се набръчква и по повърхността се появяват бели до розови скупчвания от мицел и спори. Повечето видове от род Fusarium се развиват най-бързо при температура между 15-20°С в комбинация с висока влажност.

Мерки за контрол при съхранение на клубените:

          За съхранение да се оставят само здрави клубени, внимателно сортирани.

          Дезинфекция на складовите помещения.

          Температурата в складовите помещения да се поддържа между 1 и 3°С.

          Третиране на картофите за семе в затворени помещения с регистрирани фунгициди.

            Фомоза по картофите

Инфекцията навлиза в клубените през механични рани при прибирането, повреди от мана и насекоми. Болестта се развива по клубените по време на съхранението под две форми: язвена (дълбока) и некротична (повърхностна). По-често срещана е първата. При нея се образуват едри, закръглени, слабо вдлъбнати (като отпечатък на палец) ясно разграничени от здравата тъкан кафяви петна с мрежовидна структура. Тъканите под петната са сухи. По-късно се образуват кухини, покрити със сивобелезникав налеп и черни пикнидии. Фомозата се развива при температурен интервал от 3-5°С до 25-30°С, с оптимум 20-25°С.

Мерки за контрол при съхранение на клубените:

          Закаляване на клубените при температура 12-15°С за 3-4 дни преди внасянето в склада.

          Температурен режим в складовото помещение 2-4°С.

          Третиране на картофите за семе в затворени помещения с регистрираните фунгициди.

ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ

            Агротехнически мерки за контрол на вредителите

            Растителна защита за контрол на вредителите

 

            Агротехнически мерки за контрол на вредителите

През есентта и зимата се провеждат специфични дейности, съобразени и със състоянието на покой при овощните дървета. С изпълнението им се намалява зимуващият запас от неприятелите и причинителите на болести по овощните култури, което осигурява  нормално развитие на растенията в началото на вегетация и намаляване на броя на вегетационните пръскания през следващата година.

1.         Резитба - в значителна степен се редуцира зимуващия запас на множество вредители, просветляват се короните на дърветата и се създават неблагоприятни условия за развитието на болестите през вегетацията. Първо се извършва изкореняване, изнасяне и изгаряне на изсъхналите дървета с цел унищожаване на натрупаната зараза от редица вредители. Изрязването и изгарянето на всички сухи клони, такива с язви, раковини, смолотечение, некроза и напукване на кората, силно ограничават източниците на първична зараза.

          Огнен пригор – при установяване на нападение по семковите овощни видове резитбата да се извърши в периода на покой (месеците декември, януари и февруари) в сухо време. Болните клони да се изрежат на около 70 см под мястото на инфекцията и да се изгарят след изнасяне от градината. Инструментите за резитба да се дезинфекцират в 10 % белина, формалин или спирт за горене.

          Брашнеста мана по ябълка и праскова - зарязването да се извърши преди началото на развитието на пъпките, до здрава пъпка. Заразените пъпки лесно се различават по това, че са по-удължени и по-тесни от здравите и техните покривни люспи са матови и нагърчени. Леторасти на ябълката са слаби, със скъсени междувъзлия, покрити с тъмен налеп.

          Сачмянка по костилкови - да се обърне особено вниманние на леторастите и клоните които имат тъмни, елипсовидни, леко хлътнали петна, придружени със смолотечение.

          Ранно кафяво гниене по костилкови и загиване завързите на дюлята  - изрязването  на леторастите да стане още преди появата на спорообразуващ налеп -  10-20 см под потъмнялата част. Да се отстранят останалите по дърветата мумифицирани плодове.

          Къдравост по прасковата - удебелените и силно изкривени леторасти нападнати от патогена да се изрежат и унищожат.

          Всички нападнати клони от щитоностни въшки и акари се изрязват и изгарят.

Непосредствено след резитбата, раните с диаметър, по-голям от 2.5 см се замазват с блажна боя, овощарски мехлем или се използва готова замазка (паста). Тази мярка се предприема, за да се ограничи навлизането на вторични инфекции и подпомага процеса на калусообразуване. Изрязаните клони се изнасят извън градината и се изгарят. Друга възможност е да се раздробяват с помощта на дробилна машина за дървесина и получената маса да се използва като органичен тор.

2.         Събиране и изгаряне на гъсеничните гнезда, яйчните пръстенчета, мумифицираните и червивите плодове - намалява се значително числеността на неприятелите през следващата година.

          Златозадка – зимното и гнездото обхваща няколко повредени листа, омотани обилно с белезникава паяжина, в които се намират гъсениците. Гнездата са здраво закрепени по върховете на младите леторасти, от които трудно се отделят с ръка.

          Бяла овощна пеперуда – зимните гнездата са направени само от един лист, с който младите гъсеници са се хранили през лятото на предходната година и са прикрепени с копринена нишка към клоните. Всяка гъсеница в гнездото има отделно бяло пашкулче с овална форма. В едно зимно гнездо се намират до 30 гъсеници.

          Пръстенотворката презимува, като напълно развита гъсеница в яйцето. Яйцата са наредени пръстенообразно около тънките клонки в 10-14 спирални реда.

          Бадемов семеяд – освен по бадеми, през последните години неприятелят е установен и по сливи. Той презимува като възрастна ларва в изсъхналите плодове по дърветата. През зимата те почерняват и се забелязват отдалече.

3. Остъргване на старата кора – прави се с тъп нож. Старата напукана кора се остъргва, премахва и изгаря.

          Под кората на дърветата зимуват като напълно развити гъсеници в плътни копринени пашкулчета плодовите червеи – ябълков, сливов и източен.

          Кръвната въшка, която е опасен  вредител основно по ябълката, зимува като ларва под напуканата стара кора, в раните, в кореновата шийка, върху плитко разположените корени и в други укрития по клоните и по стъблото.

          Обикновената сливова щитоносна въшка - зимува като ларва ІІ-ра възраст по долната страна на клоните и по младите клонки, по ствола и издънките, здраво закрепена за кората.

          Червеият овощен акар зимува като яйце по пукнатините на кората, около гънките на пъпките, в разклоненията на клоните и клонките, и по кората на ствола. При висока плътност дърветата изглеждат като посипани с червен пипер.

          Какавидите на бялата американска пеперуда се намират в пукнатините на дърветата и в други укрития.

          Възрастните на крушовите листни бълхи зимуват под кората, в пукнатините на стъблото и под окапалите листа.

          Ябълковият цветопробивач зимува като възрастно насекомо под старата и напукана кора на ябълката и горските дървесни видове, в мъховете и лишеите по тях, а понякога под окапалите листа или в други укрития.

          По-ниските части на стъблата и по-рядко по клоните зимува гъботворката като яйце с развита вътре гъсеница, разположени в яйчни купчинки, покрити отгоре с власинки.

          Гъсениците на червената и сивата пъпкозавивачки зимуват в плътни белезникавокафяви копринени пашкулчета под напуканата кора.

          Кръгломиниращият молец зимува като какавида по ствола, клоните и клонките в бели вретеновидни пашкулчета;

          Овощният миниращ молец зимува като пеперуда в пукнатините на кора.

4.         Есенно третиране с карбамид - извършва се при масов листопад или 70-80% окапали листа.

 Трябва много добре да се напръскат клоните, клонките, останалите по дърветата листа, както и опадалите листа. Амидната форма на азота в карбамида създава благоприятна среда за развитие на полезните микроорганизми и ускорява процесите на гниене на листата, като по този начин ограничава хранителната среда, в която зимуват патогените.

          Струпясване по ябълка и круша – причинителят презимува в опадалите листа, където през есенно-зимния период образува плодни телца - псевдотеции.

          Бяла ръжда по череша и вишна – гъбата презимува в окапалите листа и през пролетта се образуват аскоспори и конидии.

          Сиви и кафяви петна по круша – гъбата презимува в окапалите листа.

          Гномониоза по кайсия - през зимно - пролетния период по долната страна на окапалите листа, се формират перитеции.

5.  Обработка на почвата - активизира процеса на минерализация на листната маса и ограничава инфекционния фон от причинителите на болести, които зимуват в окапалите листа.

Процесът на минерализация започва още през есента, но заедно с понижаването на температурата и със замръзването на почвата, постепенно затихва. Повишаването на температурите през ранно-пролетния период, заедно с пролетните вегетационни обработки, активизират процеса на минерализация и водят до намаляване на първичния инокулум за новия вегетационен период.

Междуредията в овощните градини се обработват на 18-20 см дълбочина. Там където е възможно в близост около ствола на дърветата се прекопава на дълбочина 8-10 см. Механично се унищожават част от зимуващите форми на редица икономически важни неприятели.

          Черешовата муха зимува като какавида в почвата на дълбочина до 10 см. Какавидите са разположени около черешовите дървета в проекцията на тяхната корона.

          Плодовите оси (Черна сливова, жълта сливова, ябълкова и крушова) зимуват като лъжегъсеници в пашкул на различна дълбочина в почвата, в зависимост от типа й.

          Като лъжегъсеници в почвата разположени в пашкул зимуват още вишневата листна оса, костилкоплодовата листна оса и крушовата листна оса.

          Плодовите хоботници зимуват като възрастни, какавиди или ларви в почвата

            Почвените обработки се извършват след приключване на всички други агротехнически мероприятия.

            Растителна защита за контрол на вредителите

Зимните пръскания се извършват с висока разходна норма на работните разтвори (100-120 л/дка) и на едри капки, което налага да се подбират подходящи дюзи на разпръсквачите, за да се облеят дърветата. За постигането на висок ефект, пръсканията на овощните насаждения трябва да се провеждат в тихи и слънчеви дни, при температура на въздуха над 5°С и скорост на вятъра до 2-3 m/s.

ЛОЗЯ

            Агротехнически мерки за контрол на вредителите

          Изрязване, изнасяне и изгаряне на всички изсъхнали и слаборазвити надземни части на лозата. Целта е унищожаването на зимуващите под кората на лозата шарен и еднопоясен гроздов молец (зимуват като какавиди), лозова листозавивачка (зимува като млада неизхранена гъсеница в копринено пашкулче), малка лозова  листозавивачка   (зимува като какавида в копринено пашкулче), лозова пъстрянка (зимува като гъсеница ІІ- ра възраст в копринено пашкулче), лозова щитовка (зимува като гъсеница ІІ-ра възраст под старата кора на стъблото и по чеповете на едногодишните клонки)  лозови  акари и др.

С тези профилактичните мерки се цели и унищожаване на болестите по лозата – бактериален рак, еутипиоза и еска.

          Есенна оран