Растителна защита

Sitobion_avenaeОвесената листна въшка е най-масово разпространения, многочислен и вреден вид по пшеницата у нас. Безкрилите партеногенетични женски имат зелено, жълто­зелено или червено-кафяво тяло и дължина около 3 мм. Антените и соковите тръбички са изцяло черни, по-дълги от тялото. В ранните фази от развитието на пшеницата овесената листна въшка смуче сок от листата и стъблата. Силно нападнатите листа се усукват, засъхват и придобиват червено-ка­фяв цвят. При засушаване и силно нападе­ние растенията могат и напълно да изсъх­нат.

След изкласяването въшките смучат сок от вретеното и класчетата, в резултат на което растенията формират по-малък брой и недохранени зърна, с намалено абсо­лютно тегло. Числеността им при масова поява може да достигне до 100 и повече броя на 1 клас.

Schizaphis_graminum_RondОбикновената житна въшка се среща в по-ниска численост по пшеницата. Безкрилите партеногенетични женски имат овално-продълговато , светлозелено тяло, с по-тъмна зелена ивица на гърба. Дължината им е до 2 мм. Соковите тръбички са светли, с по-тъмни крайчета. Въшките смучат сок основно от горната и долна страна на лис­тата. При масово нападение образуват го­леми колонии, които изцяло покриват лис­тата, а понякога и влагалището. Повреде­ните листа избледняват, пожълтяват и за­гиват.

И двата вида листни въшки са немигриращи и презимуват като яйце по есенните посеви и дивите житни треви. Ларвите се излюпват в края на март и през април и до средата на восъчната зрелост на пшеницата развиват 4-6 поколения. Масовото им намножаване обхваща фенофазите изкласяване-цъфтеж-млечна зрелост. С настъпване на восъчната зрелост плътността на лист­ните въшки рязко намалява вследствие заг­рубяване на растенията и непригодността им за храна на въшките. През есента от самосевките и дивите житни треви те отново прелитат в пшеничените посеви. Освен пря­ката вреда двата вида листни въшки вредят и косвено чрез образуването на чернилни гъбички и като вектори на вируса на жъл­тото ечемичено вджуджаване.

Как трябва да се води борбата с Овесена листна въшка - Sitobion avenae L. и Обикновена житна въшка - Schizaphis graminum Rond?

Унищожаване на самосевките, сеитба на пшеницата в оптималните за отделните райони срокове, избягване на прекомерно­то и едностранно азотно торене са ефектив­ни културно-стопански практики за ограни­чаване числеността на въшките и повреди­те от тях. Числената динамика на листните въшки се регулира много успешно от комп­лекса хищни и паразитни насекоми, сред които най-голямо значение имат възраст­ните и ларвите на калинките и ларвите на сирфидните мухи. Затова е желателно хи­мична борба с въшките да се провежда са­мо в посевите, в които плътността на неп­риятеля е над икономическия праг на вред­ност, като се използват по-слабо отровни и с по-кратко последействие инсектициди. Оптималният срок за провеждане на борба­та са фенофазите от изкласяване до начало на млечна зрелост. За икономически праг на вредност у нас е приета плътност 10 въшки/1 растение във фенофаза 2 - 3-и лист-братене през есенния период и 30 - 40 въшки/1 клас във фенофаза изкласяване до начало на млечна зрелост. При организира­не на химичната борба с листните въшки е необходимо да се има предвид, че в големи­те масиви с пшеница разпространението на неприятелите се ограничава в периферията им и достига най-често до 150 - 200 м от края на посева.

В България няма регистрирани инсекти­циди за борба с Овесената листна въшка - Sitobion avenae L. и Обикновената житна въшка - Schizaphis graminum Rond