Растителна защита

Cephus_pygmaeus_LЖитните стъблени оси имат едно поко­ление годишно, което обхваща две кален­дарни години и зимуват като ларва в паш­кул в следжътвените остатъци непосред­ствено под повърхността на почвата. Осите започват да излитат от края на април и на­чалото на май във фенофаза вретенене, а масовият им летеж е по време на изкласяването и цъфтежа на пшеницата. Те имат блестящочерно тяло, дълго от 5,5 до 12 мм, с голяма черна глава и дълги нишковидни антени.

Женските оси снасят яйцата си в стъбла­та, изключително в междувъзлието под класа на пшеницата. Ларвите имат S-образно тяло, със светлокафява кръгла глава и без крака. Напълно развити достигат дъл­жина 8-18 мм. Хранят се с паренхимната тъкан на стъблата и до края на млечната зрелост на пшеницата прогризват посте­пенно всички колена на стъблото.

житна стъблена оса " src="https://www.agro-consultant.net/cache/Trachelus_tabidus_images_stories_Zemedelie_Rastitelna_zashtita_thumb_medium250_0.jpg" alt="Trachelus_tabidus" />След III възраст ларвите правят и по-дълбоки нагризвания, които засягат част от големите проводящи снопчета. В резултат на тази повреда зърната не се изхранват нормално, което води до намаляване на абсолютното им тегло, съпроводено и с известно влоша­ване на качеството. В края на восъчната зрелост на пшеницата ларвите завършват развитието си , достигат основата и на ниво­то на почвената повърхност прегризват кръгообразно стъблото отвътре. Незасег­нат остава само епидермисът, който се прегризва частично. Прегризаните стъбла не се забелязват и при нормални условия продължават да се крепят върху корена си. С настъпване на пълната зрелост при силен вятър или дъжд те масово се пречупват, по­лягат или падат на земята, което води до загуба на зърно при жътвата. Намалението на добива от прегризаните и полегнали стъбла е по-голямо при по-редките посеви и късна жътва.

Как трябва да се води борбата с житната стъблена оса - Cephus pygmaeus L. и черната житна стъблена оса - Cephus (Trachelus) tabidus F?

Борбата срещу житната стъблена оса включва основно агротехнически мероприя­тия, които в определена степен ефективно ограничават числеността й. Най-голямо зна­чение сред тях има дълбочината на следжътвената обработка на почвата. Добра расти­телнозащитна практика е да се извърши дълбока оран на стърнището (от 23 до 35 см), последвана от пролетно култивиране с брануване на дълбочина до 18 см. Препоръч­ва се осигуряване на нормална гъстота на посевите, отглеждане на устойчиви сортове, спазване на сеитбообращение, по-ранна жътва. Осите имат слаба летателна способ­ност и посевите, отдалечени от миналогдишни стърнища, се нападат по-слабо.

Химическата борба има ограничено зна­чение за регулиране числеността на стъбле­ните оси и е насочена срещу възрастните насекоми. Оптималният срок за провежда­нето е фенофенофаза изкласяване на пше­ницата и праг на вредност 3 бр./кв.м

В България няма регистрирани инсекти­циди за борба с житната стъблена оса - Cephus pygmaeus L. и черната житна стъблена оса - Cephus (Trachelus) tabidus F.