Ечемикът може да се сее от късна есен до ранна пролет. Това се дължи на факта, че единствено при него се срещат ясно обособени биотипове - зимен, зимнопролетен и пролетен , с голямо разнообразие на сортовете на всеки един. Разтегнатият срок на сеитба при тази култура се наблюдава почти всяка година. Най-често заради организационни причини, свързани с освобождаването на площта от предшествениците и съответната обработка на почвата. Друга основна причина са климатичните особености на годината.

При избор на поле се вземат предвид изискванията на културата към почвения тип, предшественика и заплевеляването. Ечемикът се отглежда най-добре на среднотежки почви с благоприятен хранителен и воден режим. Такива са почти всички подтипове на черноземите, смолниците, алувиалните и канелените горски почви. Възможно е успешно отглеждане на ечемик и на тъмносиви горски почви. Неподходящи за него са засолените, киселите, замърсените с тежки метали почви и тези с много плитък хумусен хоризонт. Ечемикът не търпи преовлажняване и ранно пролетно засушаване.

Преди сеитба семената задължително трябва да се сортират и да се обеззаразят с позволени фунгициди. Като средна мярка се приема посевна норма от 350 кълняеми семена на квадратен метър или 18-20 кг/дка. При пролетната сеитба тази норма винаги е завишена с 1-2 кг/дка защото той брати по-слабо от многоредовия зимен ечемик. През вегетацията грижите се свеждат до поддържането на посевите чисти от плевели с помощта на хербициди. За получаване на високи добиви е наложително балансирано азотно-фосфорно-калиево торене, осигурено чрез минерални или органични торове. Фосфорните и калиевите торове се внасят като основно торене с първата предсеитбена обработка на почвата. Азотните торове е добре да се внесат двукратно - 1/3 от планираната норма преди сеитбата през септември и 2/3 преди началото на пролетната вегетация през февруари и първата половина на март.

Може да се приложи и еднократно азотно торене с цялата норма през периода януари - първа половина на март. Закъснялото азотно торене има ниска ефективност. При ечемика, предназначен за пивоварната промишленост не се допуска късно азотно торене, поради влошаване качеството на зърното. Торовите норми при ечемика се определят съобразно запасеността на почвата с усвоими за растенията хранителни вещества, количеството на растителните остатъци, влагозапасеността на почвата, състоянието на посева, сорта и насоката на производство.

Средната азотна торова норма на ечемика, отглеждан за фураж, е 10-12 кг/дка, а на този, отглеждан за пиво, е 8-10 кг/дка активно вещество. Фосфорните и калиевите торови норми трябва да са съобразени с хранителния режим на почвата. На земеделски земи с добра фосфорна и калиева запасеност не е необходимо да се влагат разходи за фосфорно и калиево торене. При недостатъчна запасеност на почвата обаче внасянето на фосфор и калий е наложително за добро поникване и презимуване, растеж и развитие, продуктивност и качество на продукцията.

За ечемика икономически важни болести са ленточната болест, праховитата главня и брашнестата мана. Срещу брашнеста мана борбата се извежда по време на вегетацията при зараза над икономическия праг на вредност. Срещу праховитата главня - преди сеитбата чрез обеззаразяване на семената и по време на вегетацията. Срещу ленточна болест - само чрез качествено обеззаразяване на семената. Трябва да се знае, че не всички фунгициди, препоръчвани за обеззаразяване на семената на пшеницата, са подходящи и за ечемика.

При ечемика най-често се налага да се извежда борба срещу житния бегач, обикновената полевка, житната пиявица, стъблената и миниращата муха. Тя включва агротехнически мероприятия като подходящо сеитбообращение, качествена жътва без разпиляване на зърно, почистване на площите от растителни остатъци и химически средства. Сигнал за химическа борба се дава, когато нападението достигне икономическия праг на вредност. При житния бегач той е 5 ларви или 5 повредени растения през есента и 2-3 ларви/м2 през пролетта, а при обикновената полевка - 3-4 колонии/дка през есента или 1-2 колонии/дка през пролетта.

Борбата с плевелите при ечемика е изключително важно мероприятие. Голямата степен на заплевеленост и разнообразието на икономически важни плевели затруднява избора на подходящи хербициди. При ненавременно и неефективно изведена борба добивът може да се намали до 50 и повече процента. Поради това е наложително предварително обстойно обследване на посева и внимателен подбор на подходящ набор от хербициди съобразно степента и видовото заплевеляване. Срещу дребносеменните житни плевели и дивия овес борбата се води най-успешно през есенно-зимния период, а срещу едногодишните, широколистните и устойчивите многогодишни плевели - напролет, във фаза братене на културата. Късното пръскане с хербициди е с недостатъчен ефект върху плевелите, а в някои случаи и с негативен ефект върху културата.

Не трябва да се забравя, че много важно е прибирането, тъй като при ечемика оронването може да бъде толкова голямо, че да компрометира реколтата, особено при зимния ечемик. При него най-подходящият момент на прибиране е преходът от восъчна към пълна зрелост, при влажност на зърното около 13-14%. Пивоварният ечемик се прибира в началото на пълната зрялост, за да се получи зърно с наситен жълт цвят, което е свързано с качеството на пивото.

При късна сеитба на ечемика най-често се допускат следните грешки:

  1. Неподходящо подбрани предшественици. За ечемика добрите предшественици са окопните култури и пшеницата, но ако тя е отгледана след бобови и задължително изгаряне на стърнищата. Неподходящи за ечемика са площите с плитък хумусен слой и неводозадържаща структура.

  2. Обработката на почвата. Тя трябва да бъде извършена така, че по време на сеитбата повърхностният слой на почвата да е разрохкан на дълбочина 8-10 см без буци, очистен от плевели и следжътвени остатъци, а по-долните слоеве да са улегнали, образуващи твърдо легло за семената.

  3. Торенето. Фосфорните торове задължително се внасят предсеитбено в доза 8-12 кг/дка, а азотните в доза 6-8 кг/дка, като 1/З от него предсеитбено, а останалото като ранно пролетно подхранване през февруари-март до началото на вретененето.

  4. Изборът на сортове. Поради голямото разнообразие на биотипове при тази култура фермерите трудно се ориентират кой сорт да предпочетат. Особено при зимния ечемик, при който имат избор (от многоредовите) между сортовете Изгрев, Хемус, Зенит, Веслец, Ахелой и др. Веслец имат потенциал за добив на зърно над 900 кг/дка. Препоръчват се и двуредовите зимни сортове Обзор, Астер, Алфа, Юбилей, Руен и др. От посочените сортове особено подходящ за пролетно засяване е пивоварният сорт Обзор, които също е с генетичен потенциал 900 кг/дка. Всички сортове имат много добра устойчивост на полягане и добра зимо- и студоустойчивост.

Източник: http://www.marica.bg

Agro-CONSULTANT.net

Важни връзки