праскова.html" itemprop="url"> Праскова

Вкусни праскови

Прасковата (Persica vulgaris) расте бързо и започва да плододава рано (3-4-та година след засаждането й на постоянно място). Животът й е сравнително къс - до 10-15 години, но при подходящи условия и добро отглеждане, включително редовна резитба, може да достигне и над 20 години.

Прасковата (Persica vulgaris) достига на височина до 4-5 м, а понякога - и до 8 м, стъблото е силно разклонено, с буйни леторасти. Тя развива добра коренова система, която прониква на дълбочина до 1 м.

Прасковите сортове са самоплодни, но има сортове (Хале и др.), които имат изроден тичинков прашец и за тяхното редовно плододаване е необходимо чуждо опрашване. Листата са силно удължени, ситно назъбени. Плодовете на прасковата (Persica vulgaris) са кълбовидни, сочни и вкусни. Плодовото месо е зеленикавобяло или жълтеникаво , често при костилката червено. Костилката е доста едра, заострена и дълбоко набраздена. При някои сортове праскови костилката се отделя от месото, а при други - не се отделя. Плодовата кожица е различно оцветена - бледозелена или зеленикавобяла до жълта, оранжева или червено обагрена; при някои сортове кожицата е покрита с мъх, а при други е гладка и лъскава. Първите са същински праскови, а вторите - нектарини.

Дългият период на зреене на отделните сортове, като се започне от средата на юни и се стигне чак до ноември, прави прасковата извънредно ценен овощен вид.

Освен за консумация в прясно състояние плодът се използва и за преработка главно в сокове, компоти, конфитюри и др.

Първоначално се е смятало, че родината на прасковата е Персия. Сега е установено, че тя произхожда от Китай.

Прасковата (Persica vulgaris) е разпространена в почти всички страни на умерения климат. У нас се среща из цялата страна с изключение на по-високите балкански райони. Промишлени праскови насаждения има главно в Южна и Югозападна България.