bakterialen-rak2Бактериалният рак - Agrobacterium radiobacter pv tumefacies е повсеместно разпространено заболяване по овощните в България.

Бактериалният рак по овощните - Agrobacterium radiobacter pv tumefacies е основен проблем при производството на овощен посадъчен материал.

Вредността му варира съществено в зависимост от вида на културата, подложката, почвения тип , а така също и от броя и мястото на тумурите. Съществуват данни, че нападнатите от бактериален рак кайсии, праскови и малини измръзват по-лесно. След като изгният туморите, мястото на повредата остава входна врата за много патогени, причиняващи гниене на корените и дървесината. По този начин се увеличава броят на загиналите дървета.

Какви са симптомите при бактериалния рак по овощните - Agrobacterium radiobacter pv tumefacies.

Характерна особеност на бактериалния рак са грапавите тумори, които са със зърнеста структура. Туморите се образуват в резултат на възникване на много точки с хиперплазия в болната тъкан. По този начин се получават нарасти, които са съставени от множество по-малки туморчета, наподобяващи формата на цветно зеле. В началото туморите причинени от бактериалния рак по овощните - Agrobacterium radiobacter pv tumefacies са бледожълти и меки, по-късно потъмняват и се втвърдяват. Накрая туморите започват своето разпадане на същата или през следващата година. Туморите са с различна големина от грахово зърно до детска глава. При овощните култури те се образуват изключително по корените и кореновата шийка. Около нея туморите могат да се развият във вид на корона. Туморите пречат за нормалното сокодвижение и имат най-голям вредоносен ефект.

Кой е причинителя на бактериалния рак по овощните?

Причинителят на бактериалния рак по овощните е Agrobacterium radiobacter pv tumefacies (Smith et Townsend) Kerr, Young et Panagopoulus (Sin. Agrobacterium lumefaciens) (Smith et Townsend Cohn.). Той се запазва в почвата (във влажна почва до 2 години, а в суха до 3-4 месеца). Патогенът на причинителя на бактериалния рак по овощните прониква в растенията през рани от различно естество. Заразата се пренася главно от човека с помощта на режещи инструменти и почвообработващи оръдия.

Бактерията се развива в температурни граници от 0 до 37 градуса. Оптимална температура за развитие е между 25 - 30 градуса. Тумори не се образуват при температура над 28,3 градуса. Термалната убийствена точка за отделните раси и щамове варира между 45 и 51 градуса. Бактерията издържа на ниски температури до минус 32 градуса. Развива се при рН = 4.4-8.

Най-благоприятни условия за развитието на болестта на бактериалния рак по овощните са умерено топла почва (около 22 градуса, със средна влажност около 60 % от ППВ и неутрална или алкална реакция.

Гостоприемници на причинителя на бактериалния рак по овощните са почти всички овощни и горски видове, лоза, малина, роза и някои тревисти растения като: картофи, цвекло, тютюн, хмел. слънчоглед, моркови, зеле, бамя, бакла, люцерна, детелина, хризантема, гергини, пеларгония, ружа, карамфил, киселиче, глухарче, татул, млечка, слез, дива ряпа и др. Отделните раси на причинителя имат по-тесен кръг гостоприемници.

Инкубационния период на болестта бактериалния рак по овощните варира от 2-3 седмици до няколко месеца, в зависимост от:

  • вида и възрастта на растенията;
  • температурата;
  • влажността и други фактори.

Върху резанки от моркови във камера, туморчета се образуват за една седмица. Този факт се използва като тест за патогенност.

Как да се борим с бактериалния рак по овощните - Agrobacterium radiobacter pv tumefacies.

На площите, които са предназначени за производство на посадъчен материал се прави сеитбообращение с коноп или житни култури.

Други мерки са:

  1. Дрениране на почвите с близка подпочвена вода,
  2. Вкисляване на почвата със сяра 50 kг. на дка.
  3. Предпазване от рани или дезинфекция на режещите инструменти в натриев хипохлорид 1:4 или формални 1:25.
  4. Унищожаване на овощните дръвчета, когато туморите са по главния корен или стъблото.
  5. Когато туморът се намира до вторичните корени то той се изрязва до главния корен.
  6. Потапят се корените на овощните дърветата преди засаждането им в глинена каша с 1% мелен карбонат, меден оксихлорид или биопрепарат на база Agrobacterium radiobacter.
  7. Прави се присаждане на подложките на височина 5-10cm от почвената повърхност, като се спазва добра хигиена.
  8. По време на вегетацията се правят по-плитки почвообработки и се внимава да не се нарани кореновата система.
  9. Използват се сравнително устойчиви на причинителя на бактериалния рак по овощните, подложки като: горчив бадем, ябълка EM IV, VII тип и ММ 104, дюли тип Д и Е.
  10. Сливовата вегетативна подложка Prunis mirobolana показва по-висока устойчивост в сравнение със семенните джанкови подложки.