За условията на нашата страна еспарзетата (Onobrychis sativa) е една от най-ценните бобови многогодишни треви.


esparzeta-Onobrychis-sativa-lamТя може да се отглежда успешно и по сухите хълмисти и предпланински райони в България. Еспарзетата (Onobrychis sativa) дава високи и стабилни добиви, както отглеждана самостоятелно така и при отглеждане в смески с подходящи житни ливадни треви. Когато  условията са неполивни еспарзетовите смески са по-високодобивни в сравнение с люцерновите. Там, където условията са подходящи, селскостопанските производители трябва да заложат на отглеждането на еспарзета. Важно е да се знае, че в сухото вещество от еспарзетата се съдържат 18% суров протеин. Най-богати с протеин са листата и съцветията.


Важно и ценно качество на тази култура е, че тя не предизвиква подуване на животните и е подходяща и за пасищно използване.


Еспарзетата (Onobrychis sativa) използва и извлича от дълбоките почвени хоризонти големи количества хранителни вещества, като калций и фосфор, които след разораването и остават в орния слой.

Обогатяването на почвата с важни хранителни вещества от  еспарзетата е отдавна известен факт, който не бива да се пренебрегва. Още през XIX в. земеделците от някои области в Англия са включвали в договорите за аренда клауза , , според която наемателят се е задължавал за определено време да отглежда еспарзета на наетата от него земя. В много области на Франция (главно Бургуния) на площите, които били освобождавани след изкореняването на лозята се отглеждала еспарзета, като култура възстановяваща почвеното плодородие преди повторното им засаждане.

 


Еспарзетата (Onobrychis sativa) е ценно медоносно растение, което не се напада от кускута.


От един декар се получават 10-12 кг. висококачествен пчелен мед. Еспарзетата обича калция и се развива най-добре на по-леки почви, образувани върху варовити скали. Добивите й са задоволителни, когато съдържанието на  калций в почвата е най-малко 0,5%, като с увеличаване на процента на този елемент до 12% добивите от еспарзета също нарастват.


Еспарзетата не понася тежките, уплътнени и студени почви с високо ниво на подпочвените води, както и горските и други почви с кисела реакция.

Еспарзетата (Onobrychis sativa) е растение на по-топлия климат. Тя понася сравнително добре по-ниските температури. Напролет започва да прораства при температура 7-9 0C. Младите растения издържат до -5, -6 °С, а растенията от старите посеви - до -20°С. Зимоустойчивостта й се увеличава при отглеждане в смес с други треви. Еспарзетата  не е чувствителна към високите температури, изисква добро осветяване и не е подходяща за подкровно отглеждане.

Еспарзетата (Onobrychis sativa) не е много взискателна към влагата.


Тя е сухоустойчиво растение. През лятото листната й маса се запазва свежа и зелена. Еспарзетата  (Onobrychis sativa) притежава по-силно развитата и дълбока коренова система, с която извлича вода и хранителни вещества отдолните почвени слоеве. Листата и са така устроени, че да транспират по-малко вода.