Обработка на почвата

IMG_5529Почвените обработки играят много голяма роля в борбата с плевелите и неприятелите, нормалното развитие на културите и влагозапасеността на почвата.

Поради тези причини фермерите трябва да направят:

  • качествена основна обработка (20-35 см) на почвата през есента или зимата - в зависимост от плевелния състав, почвената влага и предшественика;
  • през пролетта, пак в зависимост от климатичните условия и заплевелеността да се извърши качествена подготовка на почвата за сеитба, като се направят едно или повече култивирания;
  • плитка оран съчетана с едно или повече култивирания.

Основната цел е до започването на сеитбата почвата да бъде приведена в т. нар. градинско състояние (добре влагозапасена, с твърдо легло за семената, рохкав и подравнен повърхностен слой, чиста от плевели). След извършването на сеитбата в зависимост от влагата и заплевелеността при необходимост фермерите трябва да валират, брануват, култивират почвата с цел запазване на почвената влага и успешно извеждане на борбата с плевелите.

 

Сеитба

Фермерите трябва да знаят, че е изключително важно провеждането на качествена и навременна сеитба. Това означава да се подбере най-подходящия срок (нито да се закъснява, нито да се избързва прекалено). Прекалено ранната сеитба в недостатъчно затоплена почва, пречи на бързото и дружно поникване на семената и повишава риска от нападения от почвени патогени. Всички знаем, че царевицата е топлолюбива култура - семената й прорастват при 8-10 градуса почвена температура, а семената на слънчогледа покълнват и поникват при температура в почвата в 10 см. почвен слой до минимум 4-6 градуса, но много бавно. Прекалено късната сеитба, особено в сухи години, също не е желателна поради необходимостта в много случаи да се валира след сеитбата, а от тук пък риска от образуване на почвена кора, дори и при лек дъжд (особено за слънчогледа). Освен това при късна сеитба се наблюдават по-силни пораженията от хоботници, а борбата с плевелите е по-трудна.

 

Препоръчва се да се работи с изправна техника, за да можем да получим добре гарниран посев с желаната гъстота. Препоръчителна дълбочина на сеитба е 4-5 см. По отношение гъстотата на посева трябва да се има предвид групата на съответния хибрид царевица по ФАО- за групите 200 до 350-гъстотата може да достигне 6 000 до 7 000 раст на дка /при неполивни, съотв. поливни условия/. За групите – 380-500 по ФАО гъстотата може да бъде от 5 500 до 6 500 раст. на дка; над 500 по ФАО от 5 000- 6 000 раст. на дка. При слънчогледа също трябва да се има предвид ранозрелостта, препоръчвана гъстота от 5000-6000 раст. на дка. Освен ранозрелостта за определяне гъстотата на посева значение имат и агро-климатичните условия. Желателно е при по- сухи условия броят растения на дка да се намали поне с 10%.

При сухи и горещи условия, при по-голяма гъстота на царевичните посеви и при силно заплевеляване се проявява заболяването-кореново и стъблено гниене /Фузариум/.

Торене

При определяне на торовите норми да се имат предвид два основни фактора- запасеността на почвата с хранителни елементи и почвената влага. В царевични посеви за зърно при неполивни условия и при среден запас на почвата с азот (50-60 мг за 1000 гр почва) е желателно да се тори с 12 кг азот (а.в. на дка ) при черноземи и чернозем-смолници и 14 кг азот /а.в.на дка (при сиви горски, канелени горски и алувиално-ливадни почви). В царевични посеви за силаж азотните норми се завишават с 2 кг а.в. на дка. При поливни условия азотните норми на торене се завишават с 6 кг а.в. на дка. Слънчогледовите посеви при неполивни условия е желателно да се торят с 10-12 кг. азот (а.в. на дка) за различните почвени типове. При засушаване не е удачно да се тори с максимални торови норми.

Едностранчивото азотно торене намалява устойчивоста на царевичните растения към листен пригор , кореново и стъблено гниене, главня и мозайка.

Борба с плевели и неприятели


Борбата с плевелите и неприятелите е също много отговорен комплекс от мероприятия, евентуален компромис, с които може да редуцира добива с 15-100%. При опастност от нападения от телен червей, хоботници или подземни нощенки- семената задължително се третират с инсектицид  (Карбофуран, Промет, Мезурол и др.) в регистрираните дози за употреба. По-ранната сеитба на царевицата и слънчогледа облекчава борбата с хоботниците, понеже така културите изпреварват биологичното развитие на тези насекоми, но остава проблема с телените червеи и другите рискове съпътствуващи по-ранната сеитба.

 

Много важен е хербицидният екран, който позволява на културата без конкуренция да преодолее най-ранните фази от своето развитие и  да заглуши плевелния състав. Широко използувани в практиката са ацетохлорите (Гардиан, Трофи, Рилей, Ацетагард и др.). Важно е да се знае, че чистия ацетохлор (без антидот) причинява на много от отглежданите в България хибриди фитотоксичност. Срещу едногодишни житни плевели, срещу семената на житни многогодишни плевели и срещу някои широколистни плевели могат да се използуват и др. хербициди - Стомп, Фронтиер, Ласо, Ласагрин, Дуал, Агрифлан (при слънчоглед само), Афалон (при слънчоглед само) и др. Разбира се борбата срещу плевелите, при необходимост, трябва да продължи и през вегетацията на културите.

 

За успешното извеждане на борбата трябва да се реагира според конкретната ситуация (плевелен състав, фенофаза на плевелите, фенофаза на културата, почвено-климатични условия). При извеждане борбата срещу болестите и неприятелите също трябва да се има предвид плътността на вредителя (степен на нападение), фаза на културата, толерантност или устойчивост на сътветния хибрид (сорт), климатичните условия. Винаги да се следи достигнал ли е неприятеля нужния праг на вредност, за да бъде оправдана химичната интервенция. Същевременно да не се допуска достигане до каламитет на определени неприятели (напр. при монокултурно отглеждане на царевица се наблюдава висока плътност на телени червеи, хоботници,царевичен пробивач, подземни нощенки, обикновена главня, кореново и стъблено гниене и листен пригор).

 

Много важно мероприятие е и унищожаването на растителните остатъци. В сухите листа и стъбла през зимата се запазват причинителите на листния пригор и главнята, а ларвите на царевичния пробивач какавидират в основите на стъблата.

При екстремално сухи и горещи условия се наблюдава силно нападение от обикновена главня по царевицата.

Балурът се явява гостоприемник на вируса на мозайката по царевицата. Вируса зимува в коренищата на този плевел. През пролетта чрез листни въшки от пониците на балура вируса преминава върху младите царевични растения.Късното засяване благоприятствува появата на това заболяване.