Първия в България хибрид между синя слива и кайсия създадоха в Институт по овощарство (ИО) в Пловдив. Кръстоската се казва "Стендесто", на името на родителите си - синя слива сорт "Стенлей" (майка) и кайсия - сорт "Модесто" (баща).

Сортът е одобрен от Изпълнителната агенция по селекция, апробация и семеконтрол (ИАСАС) през март тази година. Новият вид се ражда след 25- годишна селекция от екип учени, с ръководител доц. д-р Аргир Живондов - директор на ИО. По думите му хибридът не е генномодифициран. Получен е по класическия метод на полова хибридизация, т.е. нанесен е прашец от кайсията върху близалцата на цветовете на сливата. Още първата година сливата е приела кайсиевия прашец, което обнадеждило учените.

"Стендесто" е взел издължената форма и тъмновиолетовия оттенък на синята слива. Кожицата е нежна и е покрита с фин мъх като при кайсията. Сливо-кайсията съчетава минералните вещества и витамините на двата плода. При добре узрелите плодове съдържанието на захари в плодовото месо е около 17 процента, което според доц. Живондов прави новия хибрид идеален за ракия. Ученият изчислява , че 18 литра огнена вода ще се получат от 100 кг материал, без добавка на захар. Според създателите вкусът на сливо-кайсията е странен, но приятен. Първата партида с фиданки за засаждане ще бъде пусната на пазара другата есен. Ражда на 3-4-ата година след засаждане. Зрее в първата десетдневка на август. Плодовете са едри, с размери 52,7 х 37,1 х 37,8 мм и средна маса 41 грама. Очакваният добив е като при синята слива - 2-3 тона от декар. Д-р Живондов допълни, че "Стенвани" е вторият кандидат-сорт - хибрид между слива "Стенлей" и кайсия "Ервани" на ИО, който наскоро е внесен за одобрение в ИАСАС. Очаква се да получи акредитация минимум след две години.

Сред най-големите предимства на "Стендесто" е, че не боледува от опасната болест шарка по сливата, която е икономически най-важна при редица овощни видове. Болестта е установена за първи път в България в годините след Първата световна война, а нейното вирусно естество е доказано от световноизвестния български фитопатолог проф. Атанасов. Той пръв описва симптомите на болестта по сливата и дава популярното и до днес име шарка по сливата. Скоро след нейното откриване болестта се разпространява във всички балкански и европейски страни, както и в Северна и Южна Америка.