Raj_hliabРъжта е житна култура, която се отглежда за добив на зърно, от което се получава хляб или концентриран фураж за животните. Ръженият хляб е по-ниско калоричен от пшеничния и притежава специфичен вкус, на цвят е по-тъмен и с по-малко белтъчини. Той се използува като диетичен хляб и се препоръчва на диабетици и хора, склонни към напълняване.

Една от най-невзискателните житни култури е ръжта. Тя образува по-дълбока, по-мощна и с по-висока усвояваща способност коренова система. Расте по-бързо от другите житни култури и се използува за паша както през есента така и рано напролет. По растеж и развитие ръжта си прилича с пшеницата.

Подходящи предшественици за отглеждане на ръж

Ръжта не е много взискателна към предшественика. Тя понася засяване след себе си, както и след ечемик , пшеница и овес. Важно изискване на ръжта към предшественика е той да се прибира рано, за да се обработи почвата, тъй като ръжта се засява рано. Най-добри предшественици за отглеждане на ръж са ранните и 1средно ранните картофи, пролетният овес и едногодишните смески за фураж. Подходящи предшественици за отглеждане на ръж са соята, грахът и граховите смески, фасулът, фият и фиевите смески, лещата и нахутът, както и торените окопни (царевица, слънчоглед, тютюн).

Обработка на почвата за отглеждане на ръж

Ръжта не понася прясно изорана и неулегнала почва, защото кълновете и са със слаба пробивна способност. Когато почвата улегне след сеитбата кълновете се изтощават, растенията отслабват след зимата и посевите остават редки. Обработката на почвата за отглеждането на ръж е същата както при пшеницата, но трябва да се извърши рано, за да улегне добре почвата.

Торене на ръж

Мощната коренова система на ръжта е с добра усвояваща способност. Този факт и дава възможност да приема трудноподвижни хранителни вещества. На леки песъчливи почви тя може да се тори с 1,5-2 тона оборски тор на декар, внесен с обработката. За нашите условия примерните торови норми за отглеждане на ръж са следните: 6-10 кг N, 5-6 кг Р2О5, а при нужда и 5-6 кг К2О на декар. Схемата на торенето за отглеждане на ръж е както при пшеницата. Пролетното подхранване трябва да се извърши рано, понеже нарастването е интензивно.

Сеитба на ръж

За сеитба на ръж трябва да се използуват семена от последната реколта, защото ръжта бързо загубва своята кълняемост. Семенният материал трябва да да бъде с чистота над 99% и кълняемост над 95%. Семената не се обеззаразяват за главни, тъй като ръжта не се напада от тях.

Ръжта брати предимно през есента, ето защо трябва да се засява преди пшеницата и ечемика (в планинските и полупланинските райони през първата половина на септември, а в полските - след 15 септември, но не по-късно от 15 октомври).

Засява се редово на 10-15 см междуредово разстояние с 400-500 кълняеми семена на 1 м2 (14-17,5 кг семена на декар). Когато се отглежда ръж за паша, сеитбената норма се завишава на 700-800 кълняеми семена на 1 м2.

Дълбочината на сеитбата на ръжта трябва да бъде около 3 см. След сеитбата и трябва да се валира.

Грижи през вегетацията на ръжта

Посевите се валират рано напролет при установяване на изтегляне. През пролетта ръжта расте бързо и се справя с плевелите. Тя оставя почвата чиста от плевели след себе си. През есента, ръжта страда от плевели. За борба с тях се използуват хербициди.

Критични по отношение на влагата са фазите вретене и особено изкласяване и наливане на зърното. При засушаване през пролетта се правят 1-2 поливки. При гравитационно напояване на ръжта поливните норми са 70-100 м3, а при дъждуване - 50-60 м3 на декар.

Прибиране на ръжта

След узряването ръжта се рони лесно, тъй като зърната не са добре обвити от цветните плеви. Краят на восъчна - начало на пълна зрелост е най-подходящ момент за прибирането на ръжта. Стъблата на ръжта са жилави и създават затруднения при жътвата с комбайн.

http://www.qtl.co.il/img/copy.pnghttp://www.google.com/favicon.icohttp://www.babylon.com/favicon.ico