В лозята за лично ползване и любителските насаждения при определянето на разстоянията на засаждане от решаващо значение имат сортът и формировката на отглеждане на лозите. Когато лозарите ще се отглеждат лозите на единични колове или на обикновена телена конструкция, подходящи са следните разстояния: от 1,50 до 1,70 м. между редовете, а в реда от 1 ,20 до 1,30 м. за винените сортове и от 1,40 до 1,50 м. за десертните. На богати почви, когато ще отглеждаме по-буйни десертни сортове, междуредовите разстояния може да се увеличат до 1,80 м.

Когато лозите ще се отглеждат без загрибване и ще се формират с високи стъбла (1,20-1,50 м. височина), разстоянията между редовете се увеличават до 3,0-3,5 м., а в реда - до 1,40-1,50 м. За промишлените високостъблени лозя в стопанствата се препоръчват междуредови разстояния 2,5, 3,0 и 3,4 м. и вътрередово 1,20 м., но за предпочитане е то да бъде 1,30-1,50 м.

При засаждане на силно растящи сортове, от които ще се формират мощни асми на скеле, разстоянието между редовете трябва да е около 3 м, а между лозите - поне 2 м. Когато се засаждат лози в отделни, изолирани редове, независимо на каква подпорна конструкция ще се отглеждат, разстоянието между тях трябва да бъде от 1,20 до 1,50 м. Силното сгъстяване на лозите в реда (разстояния под 1м) не им позволява да се развият и не трябва да се прави.

В зависимост от формата и големината на мястото, посочените разстояния за засаждане на лозя може да се изменят. По-големи разстояния трябва да се използват винаги за по-високите и по-мощните формировки.

http://www.qtl.co.il/img/copy.pnghttp://www.google.com/favicon.icohttp://www.babylon.com/favicon.icohttp://www.qtl.co.il/img/copy.pnghttp://www.google.com/favicon.icohttp://www.babylon.com/favicon.icohttp://www.qtl.co.il/img/copy.pnghttp://www.google.com/favicon.icohttp://www.babylon.com/favicon.ico