Мелиоративни мероприятия

Много често, когато изберем мястото, предназначено за ново лозе, се налага да бъдат извършени някои мелиоративни мероприятия, като изкореняване на дървета, подравняване, унищожаване на плевели и др. Когато има единични дървета, те се изкореняват на ръка или механизирано заедно с дебелите им корени. След извършването на риголване на терена става почистването и останалите корени. Когато лозето ще се сади на място, което е било заето от гора, тогава е наложително се след изкореняването на дърветата 3-4 години площта да се засява с житни култури.

Когато почвата е заплевелена с коренищни плевели, площта трябва да се третира с раундъп или друг тотален хербицид с активно вещество глифозат в съответна доза най-малко 2-3 седмици преди започването на риголването.

Когато терена на който ще се засаждат лози се намира на място с голяма подпочвена влажност, той трябва да се отводни (дренира) предварително. Това става с открити или закрити канали. Препоръчват се закритите канали. За тази цел се изкопават ровове , които са дълбоки от 1,20 до 1,50 м. На дъното им се поставят ръбести камъни или по-добре специални тръби (колектори) с които водата се отвежда извън лозето.

При засаждането на малък брой лози в дворни места с тежки почви при запълването на ямките или рововете към пръстта се прибавя пясък или чакъл. Така се подобряват физичните свойства на почвата в ямката и се улеснява прихващането. Когато мястото е с излишна влага, маже да се изкопаят по-дълбоки ямки и ровове, на чието дъно се нарежда пласт от ъглести камъни с дебелина 15-20 см.

Когато почвата е кисела се препоръчва варуване. То може да се извърши с пепелина от варниците или с пепелта от изгорели лигнитни въглища в топлоелектрическите централи или със сатурачна вар, която се получава като отпадък в захарните заводи. В зависимост от типа и киселинността на почвата се определя количеството на всеки от тези материали. Необходимо е да се потърси съдействието на специалист агроном. Определеното количество сатурачна вар или пепелина се разхвърля върху мястото преди риголването, за да се размеси добре с почвата при извършването му.

Възможно ли е да се засади ново лозе, веднага след като изкореним старото?

Това е интересен въпрос, който е задаван често от лозарите, особено в райони, където подходящите за лозя терени са по-ограничени. Практиката до сега показва, че след като изкореним старото лозе освободеното място трябва да остане няколко години в почивка за възстановяване на почвеното плодородие и за да можем да проведем по-ефикасна борба с болестите и неприятелите в лозовите масиви. За възстановяване на почвеното плодородие след направен почвен анализ, почивката не е необходима, тъй като е възможно, чрез обилно торене с органични и минерални торове при риголването съдържанието на хранителните елементи в почвата да се доведе до желаното равнище.

В много от старите лозови насаждения лозите са болни от вирусни болести, които чрез корените могат да се предадат на младите новозасадени лози, а почвата е заразена с нематоди и други неприятели. Затова е добре след изкореняването на старото лозе да се направи дълбока обработка на почвата,  почистване на корените, след което освободеното място се засяват житни култури или фуражни треви в продължение на 4-5 години.