Научното наименование на кивито е актинидия

kivi_5673Французите наричат кивито “полска мишка", китайците - янг-тао. Произхода и е от Китай. В Европа е пренесена през 1874 г., а у нас през 1976 година. Освен много разнообразния си биологичен и минерален състав, кивито съдържа и ензима актидин, който допринася за пълното усвояване на месото от организма. Плодовете се наричат „плод на здравето”.

Кивито е многогодишна лиана, която достига до 20 метра, с много едри (15-20 см) красиви листа. Кивито(актинидия) е двудомно еднополово растение - има мъжки и женски, които се опрашват от пчелите и вятъра. Цветовете на кивито се оформят върху едногодишните леторасти, които са покарали от двегодишна дървесина. Цъфтежът е през юни, плодовете зреят в края на октомври, а са готови са за ядене през декември. Те имат цилиндрично - закръглена форма, теглото им е около 50 г, само тези от сорта "Хейуърд" достигат до 100 грама.

Кивито е претенциозно и взискателно растение

Може да се отглежда и у нас, но трябва да му се осигури редовно напояване и висока влажност на въздуха. Кивито предпочита западно изложение. Лекото засенчване му се отразява добре. Изисква почва с лек механичен състав, без варовик.

Издържа до минус 30 градуса през зимата, когато е в покой, но неблагоприятно му се отразяват повратни студове рано напролет. Поради това е необходимо да не се засажда в котловини. Кивито(актинидия) се размножава най-лесно и най-бързо, чрез вкореняване на зелени и зрели резници. В началото могат да се закупят готови мъжки и женски растения от Института по овощарство.

При отглеждането на кивито на редове се засажда на 2.2-2.5 м, а вътре в реда на 3-3.5 метра. При асмовидно отглеждане - на 2-2.5 метра. На 4-5 женски се поставя едно мъжко растение.

kivi_5672Най-доброто време за засаждане на кивито е през есента или рано напролет. Познати са сортовете „Монти", „Абот . „Бруно" и "Хейдуърд"(Чико). Последният е най-едър, най-късен и най-разпространен. Плодовете му са овални.

При отглеждане на Кивито(актинидия) на редове, подпорната конструкция се прави още през първата година. Коловете са високи 2.7 м и се поставят през 6 метра. Първият тел е на 0.7-0.8 м от почвата, вторият - на 1.2-1.3 м и последният на 1.7-1.8 метра. Образува се здраво стебло с три етажа и с по две рамена.

През първата година ново засаденото растение-киви се реже на две пъпки. Най-хубавият летораст се привързва, за да се развива прав, останалите се премахват или съкращават.

През втората година леторастът се съкращава с 1/4 (ако е много слаб , се реже отново на две пъпки). Новият прираст се подпомага да стигне горния тел, страничните леторасти се премахват.

През третата година се съкращава с 1/4 и оставащата над тела част от летораста се превива по горния тел. Новият летораст, покарал от прегънката, се привързва в обратна посока по тела. По стъблото покарват нови леторасти, от които се формират раменете по долните два тела.

През четвъртата година се завършва формирането на раменете и внимателно се правят летните филизения, прекършване и привързване.

Кивито(актинидия) започва да плододава през 4-ата - 5-ата година

От раменете покарват леторасти, като в пазвите на първите 6-7 листа има плодове. През следващата година тези клонки се съкращават на две пъпки над горния плод. Получава се вилообразно разклонение, върху което след даването на плод се прави същата резитба. Тези плодни звена се оформят през 25-30 сантиметра. В рамките на няколко години се оголват в основата и се удължават. Тогава се подменят с нова клонка, която избива от основното рамо. Другият начин на резитба на кивито е с плодна пръчка, която се отстранява след плододаването и се заменя с нова - както системата „Гюйо" при лозата. Особено важни за формирането и поддържането на актинидията са летните резитби. Освен филизенето през юни-юли, покаралите леторасти се намаляват на 70-80 см.

При асмовидно отглеждане на кивито(актинидия), резитбата е пак с плодни звена през 25-30 см, но се налага по-честа намеса (5-6 пъти) през го­дината, за да се предотврати прекаленото сгъстяване и увиването на клоните.

Освен от редовно по­ливане, на кивито му се отразява много добре и мулчирането с оборски тор и слама

С калий и фосфор, кивито се тори наесен, с азот - през пролетта и юли. Кивито е устойчиво е на болести и неприятели, с изключение на хлороза при на­личие на варовик. От едно развито растение киви се полу­чават около 35 кг плодове, а от декар - 2500 килогра­ма. Набраните плодове се поставят в щайги, в помеще­ния с температура 10-15 градуса. След 40-45 дни доузряват и са готови за ядене и пазар. След това могат да се съхраняват още 2-3 месеца при температура 2-4 градуса.