Научното наименование на кивито е актинидия

kivi_5673Французите наричат кивито “полска мишка", китайците - янг-тао. Произхода и е от Китай. В Европа е пренесена през 1874 г., а у нас през 1976 година. Освен много разнообразния си биологичен и минерален състав, кивито съдържа и ензима актидин, който допринася за пълното усвояване на месото от организма. Плодовете се наричат „плод на здравето”.

Кивито е многогодишна лиана, която достига до 20 метра, с много едри (15-20 см) красиви листа. Кивито(актинидия) е двудомно еднополово растение - има мъжки и женски, които се опрашват от пчелите и вятъра. Цветовете на кивито се оформят върху едногодишните леторасти, които са покарали от двегодишна дървесина. Цъфтежът е през юни, плодовете зреят в края на октомври, а са готови са за ядене през декември. Те имат цилиндрично - закръглена форма, теглото им е около 50 г, само тези от сорта "Хейуърд" достигат до 100 грама.

Кивито е претенциозно и взискателно растение

Може да се отглежда и у нас, но трябва да му се осигури редовно напояване и висока влажност на въздуха. Кивито предпочита западно изложение. Лекото засенчване му се отразява добре. Изисква почва с лек механичен състав, без варовик.

Издържа до минус 30 градуса през зимата, когато е в покой, но неблагоприятно му се отразяват повратни студове рано напролет. Поради това е необходимо да не се засажда в котловини. Кивито(актинидия) се размножава най-лесно и най-бързо, чрез вкореняване на зелени и зрели резници. В началото могат да се закупят готови мъжки и женски растения от Института по овощарство.

При отглеждането на кивито на редове се засажда на 2.2-2.5 м, а вътре в реда на 3-3.5 метра. При асмовидно отглеждане - на 2-2.5 метра. На 4-5 женски се поставя едно мъжко растение.

kivi_5672Най-доброто време за засаждане на кивито е през есента или рано напролет. Познати са сортовете „Монти", „Абот . „Бруно" и "Хейдуърд"(Чико). Последният е най-едър, най-късен и най-разпространен. Плодовете му са овални.

При отглеждане на Кивито(актинидия) на редове, подпорната конструкция се прави още през първата година. Коловете са високи 2.7 м и се поставят през 6 метра. Първият тел е на 0.7-0.8 м от почвата, вторият - на 1.2-1.3 м и последният на 1.7-1.8 метра. Образува се здраво стебло с три етажа и с по две рамена.

През първата година ново засаденото растение-киви се реже на две пъпки. Най-хубавият летораст се привързва, за да се развива прав, останалите се премахват или съкращават.

През втората година леторастът се съкращава с 1/4 (ако е много слаб, се реже отново на две пъпки). Новият прираст се подпомага да стигне горния тел, страничните леторасти се премахват.

През третата година се съкращава с 1/4 и оставащата над тела част от летораста се превива по горния тел. Новият летораст, покарал от прегънката, се привързва в обратна посока по тела. По стъблото покарват нови леторасти, от които се формират раменете по долните два тела.

През четвъртата година се завършва формирането на раменете и внимателно се правят летните филизения, прекършване и привързване.

Кивито(актинидия) започва да плододава през 4-ата - 5-ата година

От раменете покарват леторасти, като в пазвите на първите 6-7 листа има плодове. През следващата година тези клонки се съкращават на две пъпки над горния плод. Получава се вилообразно разклонение , върху което след даването на плод се прави същата резитба. Тези плодни звена се оформят през 25-30 сантиметра. В рамките на няколко години се оголват в основата и се удължават. Тогава се подменят с нова клонка, която избива от основното рамо. Другият начин на резитба на кивито е с плодна пръчка, която се отстранява след плододаването и се заменя с нова - както системата „Гюйо" при лозата. Особено важни за формирането и поддържането на актинидията са летните резитби. Освен филизенето през юни-юли, покаралите леторасти се намаляват на 70-80 см.

При асмовидно отглеждане на кивито(актинидия), резитбата е пак с плодни звена през 25-30 см, но се налага по-честа намеса (5-6 пъти) през го­дината, за да се предотврати прекаленото сгъстяване и увиването на клоните.

Освен от редовно по­ливане, на кивито му се отразява много добре и мулчирането с оборски тор и слама

С калий и фосфор, кивито се тори наесен, с азот - през пролетта и юли. Кивито е устойчиво е на болести и неприятели, с изключение на хлороза при на­личие на варовик. От едно развито растение киви се полу­чават около 35 кг плодове, а от декар - 2500 килогра­ма. Набраните плодове се поставят в щайги, в помеще­ния с температура 10-15 градуса. След 40-45 дни доузряват и са готови за ядене и пазар. След това могат да се съхраняват още 2-3 месеца при температура 2-4 градуса.