Полезна информация за земеделските култури.

Освен ботаническа зрелост пшениченото зърно преминава и през фаза на физиологично дозряване. След жътвата за известно време то

не е в състояние да пониква, тъй като прекарва период на първичен покой. В някои случаи физиологичната зрелост настъпва по-рано от ботаническата, като изолирани зародиши могат да покълнат още 10-15 дни след оплождането. По-късно настъпват такива изменения в зародиша, а също в ендосперма и обвивката, които стават причина зърното да изпадне в покой. След това то става способно да пониква като единен организъм и да възпроизвежда нормално вида и сорта.

Следжътвеният покой при отделните сортове пшеница трае различно време, за което влияят и външните условия. При по-хладен и по-влажен климат сортовете имат по-дълъг период на покой; при по-горещ и сух климат той е по-кратък. Когато покоят при сортовете трае много кратко време (7-10 дни) или почти липсва, при влажни условия може да се получи прорастване на зърната още в класовете на полето или след вършитбата на площадките за почистване и сушене, ако се допусне да се намокрят от дъжд.

Има сортове зимна пшеница с дълъг период на следжътвен покой (до три месеца или повече), поради което до есенната сеитба семената им не достигат до нормална кълняемост. Това също е нежелателно, тъй като никненето в почвата протича по-неравномерно и посевът може да остане порядък. Ако кълняемостта на даден сорт се определи през лятото, когато семената му още дозряват физиологически, тя ще бъде по-ниска и те се смятат неподходящи за посев. Известно е също, че от зърното скоро след жътвата не се получава доброкачествен хляб и то трябва да „отлежи”, когато всъщност завършва периодът на следжътвеното му дозряване.

При нашите условия сортовете мека и твърда пшеница завършват напълно периода на следжътвеното си дозряване преди есенната сеитба (до средата на септември) и семената им притежават нормална кълняемост. Малко по-забавеният темп на дозряване на сортове като Садово 1 трябва да се разглежда като положително качество, тъй като ги предпазва от силно прораствай при влажно време още на корен или при намокряне след овършаване на зърното. Освен в първичен (естествен) покой зърното на пшеницата изпада понякога и във вторичен, или индуциран, покой под влияние на някои неблагоприятни външни условия. Той може да се предизвика и по изкуствен начин чрез затопляне на зърното до 50°С за четири денонощия или като се навлажнява и поставя пак при същата температура за едно денонощие без достъп на въздух. При съхраняване в по-влажни складове и при по-ниска температура също може да се предизвика вторичен покой на семена, които преди това са имали нормална кълняемост.

Все още не са добре изяснени причините, поради които семената изпадат за известно време в състояние на покой. Това е проява на биологично приспособяване, изработено в еволюцията на растенията, за да се предпазват от преждевременно поникване през неблагоприятни за тях сезони (студ, суша и др.). Установено е, че през периода на следжътвеното дозряване настъпват сложни биохимични изменения , които засягат както вътрешността, така и обвивката на зърното. По-простите азотни съединения се превръщат в по-сложни, разтворимите захари намаляват, а се увеличава скорбялата, завършва синтезата на белтъчините. В хода на това дозряване свободните аминокиселини постепенно намаляват, тъй като се свързват в сложни белтъчни съединения. При някои сортове пшеница се наблюдава и постепенно повишаване на кълняемостта.

Обвивката също може да бъде причина за покоя на пшениченото зърно поради слабата й пропускливост за въздуха и влагата или от съдържанието на някои подтискащи вещества в нея (инхибитори). По време на следжътвеното дозряване лигнинът в обвивката се намалява и тя става по-тънка. Смята се, че покоят на семената се контролира от полимерни гени, които определят специално цвета на зърното - когато червеният цвят се обуславя от три гена, покоят трае по-дълго време. Лесното прорастване на зърното на някои сортове зимна пшеница се обяснява с рецесивни гени с прост характер на наследяване.

Процесите на следжътвеното дозряване може да се направляват, като се ускоряват или забавят чрез начина на съхраняване на зърното. Когато то се постави след жътвата в сухи и топли складове, процесите на дозряване протичат по-бързо. Ако зърното се съхранява сухо, създават се условия да преобладават синтетичните над хидролитичните процеси, което е желателно. Ако обаче то съдържа само 2-3% по-висока влажност от критичната (14-15%), дишането му протича 10-20 пъти по-бързо. При липса на добра вентилация кислородът е в недостатъчно количество, а се отделят и натрупват повече въглероден двуокис и други разпадни продукти (особено етилов спирт), които забавят дозряването и повреждат зародишите на зърната. При по-активното дишане се отделят и повече вода и топлина, които допринасят да се повиши температурата на зърнената маса, активизират се силно микроорганизмите и особено плесените, които също понижават кълняемостта.

При нормални условия на съхранение в хода на следжътвеното дозряване интензивността на дишането постепенно намалява, а кълнителната способност рязко се увеличава.


Още за растениевъдството: