Технологии за отглеждане на овощни дървета.

Плодовете на дряна и редица ценни качества на самото растение са привличали вниманието на хората от незапомнени времена. Влязъл

дълбоко в бита на народа, той е възпят в песните му, а много селища, махали, местности и реки са получили неговото име. Разказват се чудновати легенди за лечебните му свойства.

Значението на плодовете като храна и лекарство се определя от хармоничното съчетание на вода, захари, киселини, пектин, белтъчини, дъбилни, багрилни и ароматни вещества, целулоза, витамини, минерални соли и др. По калорична стойност те надминават сливите, черешите и крушите. Добре известно е затягащото им действие при стомашно-чревни разстройства и кръвоспиращото при стомашно-чревни кръвоизливи (в тези случаи се пие по 1-2 чаши на ден чай, приготвен от 5-10 г сухи плодове). Соковете и сиропите освежават при висока температура.

Тъй като в плодовете има много калиеви соли, те са особено подходящи за приготвянето на храни, които се препоръчват при анемия , сърдечносъдови, чернодробни, бъбречни и други заболявания. Голямото съдържание на витамин С (от 50- 60 до 120 мг %) и неговата стабилност при преработката на плодовете позволява да се приготвят висококачествени витаминизирани хранителни продукти. Отвара от листата и кората на дряна се използва при заболявания на жлъчката и черния дроб.

Обикновеният дрян е първият предвестник на пролетта. Неговите жълти цветове напомнят, че иде краят на зимата. Изключителната здравина на дървото е забелязана твърде отдавна от хората. В далечното минало от него са изработвани колела за часовникови механизми, дръжки за мечове и др. А сега се правят прочутите „медени” кавали, различни сувенири и украшения. Дрянът се цени много като декоративно и медоносно растение.

Културният дрян е представен с едроплодни форми с различен срок на зреене. Разпространен е главно в домашните градини, където намира по-добри условия за нормалното развитие и плододаване.

Дрянът се размножава чрез семена, отводи и чрез присаждане. Семенното размножаване се използва за създаване на горски насаждения и за получаване на подложки, на които ще се присаждат културни сортове (за подложки могат да се вземат растения и издънки от естествените находища). Плодовете за получаване на костилки се събират, когато започват да почервеняват, но преди да са достигнали пълна зрялост. После се изчаква да омекнат, смачкват се и се промиват с вода. Кълняемостта на семената се запазва 2-3 години. Но те изискват продължителна стратификация - около 20 месеца. Препоръчва се отначало да се поставят във влажен пясък при 21-29°С в продължение на два месеца, а после температурата да се понижи от 0 до минус 4-5°С. За предпочитане е да се засяват през есента на дълбочина 3-4 см, а при по-леки песъкливи почви - на 5 сантиметра.

Подложките се присаждат обикновено на „спяща” пъпка през юли-август. За да е обилно сокодвижението, което е задължително условие, трябва около 10 дни преди окулирането да се полее. По време на присаждането се налага да се осигури вода само ако лятото е много сухо. Когато температурите са изключително високи (40°С до почвената повърхност), по-добре е това мероприятие да се отложи за септември (на „спяща” пъпка) или за май и юни следващата година (на пъпка).

Летораслите за калеми се събират сутрин рано, защото тогава са запасени най-добре с влага. Листата веднага се почистват, като се оставя около половин сантиметър от дръжката им. Пъпката се изрязва с тънък слой дървесина с дължина 1,5-2 см. Когато се прави Т-образният разрез, необходимо е кората да се отлепва много внимателно - толкова, колкото да позволи щитчето с пъпката да се постави. Чрез леко натискане то се намества добре. На следващата пролет преди вегетацията се изрязва подложката над присадените пъпки. От тези които са се прихванали, израсти стъблото на културния сорт, което достига нормални размери (над 1,5 м) до края на вегетационния период.

Младите растения имат плитко разположена коренова система, съставена от тънки, брадести коренчета. Това е причината да понасят трудно презасаждането и да се развиват по-бавно през първата година от вегетацията - до късно през есента. Така те не успяват да се запасят с достатъчно хранителни вещества, дървесината им не узрява, поради което не могат да презимуват успешно. Затова е необходимо почвата да се подготви добре, да се засажда правилно и да се полагат изключително големи грижи през първата година на вегетацията. Особено внимание трябва да се отдели на поливането на дряна.


Още за овощарството: