Технологии за отглеждане на лозя.

Лозата е сухоустойчива култура. Благодарение на дълбоко разположената са коренова система и на редица особености за приспособяване тя

може да се развява на бедни и сухи почви и да се получава от нея задоволителна реколта, без да се напоява. Но това съвсем не значи, че можем да я отглеждаме, където искаме, и да не долагаме грижи за подобряване на водния и хранителния режим. Надценявайки сухоустойчивостта й, много често я засаждаме по хълмове, на плитки почви и в засушливи райони или я оформяме асмовидно. И във всичките тези случаи изпускаме обстоятелството, че нямаме възможност да осигурим вода. Резултатът е ясен - малко и некачествено грозде.

Искаме ли да получим по-голям добив от лозата, а при десертните сортове зърната и гроздовете да са по-едри и с по-привлекателен външен вид, желателно е да я напояваме. От началото на вегетацията до гроздобера едно растение средно изразходва 450-500 л/м2 вода. Най-голяма е потребността му от нея в края на юли и в първите дни на август. В началото на вегетационния период и след като зърната започнат да си прошарват, тя е по-малка. Непосредствено преди цъфтежа и по време на него не бива да поливаме лозите, защото те изресяват. И още нещо. Закъснеем ли с поливките (след прошарването на зърната), устойчивостта към сиво гниене намалява, транспортабилността и съхраняемостта се влошават, а захарното съдържание на винените сортове се понижава.

Как можем да определим срока за напояване? Външният вид на растенията ще ни помогне. Разбира се, това не е съвсем точен ориентир. Но при липса на възможност да се определи почвената влага и той ще ни е от полза. Ако в началото на вегетацията върховете на летораслите се изправят, а връхните листенца не са така силно накъдрени, значи, че лозата изпитва голяма нужда от вода. По-късно като сигнал за поливане може да ни послужи промяната в цвета на листата. Те стават по-тъмни от нормалното, а краищата на най-долните пожълтяват и прегарят.

Дълбочината, на която почвата трябва да се навлажни чрез вегетационни поливни, в около 1 м. В този слой е съсредоточена главната маса от корени и от него лозата си осигурява почти цялото количество вода. Но дълбоките слоеве на почвата (до 2 м), в които също има корени, трябва да се навлажняват през есенно-зимния период чрез влагозапасяващи поливки. Поливната норма при тях е 140-200 л/м2, а при вегетационните - 70-100 л/м2. Тя зависи от водно-физичните свойства на почвата. При асмовидно отглеждане лозите се нуждаят от повече вода. Не е желателно да напояваме с намалена поливна норма. Излишно се губят вода, труд и средства, а кореновата система на лозата се развива повърхностно и сухоустойчивостта й намалява.

Лозите може да се поливат повърхностно, подпочвено , чрез капково напояване и чрез дъждуване. Най-разпространен е повърхностният начин. Напояването по бразди се препоръчва за площи с надлъжен наклон над 2‰ (оптимално от 5 до 15‰) и с добър релеф. Обикновено при междуредово разстояние 1,50-1,60 м трябва да има 1 бразда, а при 2 м - 2 бразди (разстоянието помежду им да е 1 м). В дворните места, където сме засадили лозите в 1 ред, от двете му страни на 50-60 см се прокарва по една бразда. Дълбочината на тези бразди трябва де е 15-20 см. А след като полеем, задължително ги заравяме, за да ограничим изпаряването на водата.


Още за лозарството: