Отглеждане на череши (вишни)

Черешата (Cerasus) е подрод овощни дървета, принадлежащ към рода Prunus, семейство Розоцветни. Черешовите дървета се отглеждат на едно и също място над 30 години, което налага да се спазват всички изисквания при технологията на създаване на насаждението.

Обърнете внимание на:

  • избор на мястото;
  • предпосадъчна подготовка на площта;
  • системи и разстояния на засаждане;
  • избор на подходящи сорто-подложкови комбинации;
  • схема за разполагане на сортовете и засаждане.

Черешата е един от най-желаните овощни видове. Може да се отглеждат череши успешно в цялата страна, включително и на пресечени местности до 800-900 м над морското равнище. Черешата не е особено взискателна към изложението и почвата , затова се развива добре и на почви, примесени със скален материал - камъни, трошляк, пясък и др. Неподходящи за много тежките глинести и варовитите почви. Тя се развива най-добре на леките и проветриви почви.

Разстояние на засаждане при череши и вишни.

За подложки махалебка и дива череша между редовете 5 - 6 метра а в реда 4 - 5 метра.За по слаби подложки (гизела 5,гизела 6,максма) 4 х 3 ,4 х 2 метра. За вишните разстоянията на засаждане са по малки от тези на черешите.

При избора на място за нова градина се преценяват климатичните, теренните, почвените и други условия, съобразно биологичните изисквания на черешата. Подбират се места с добър въздушен дренаж по хълмовете и планинските склонове с наклон до 16-18°, както и прилежащи към склоновете равнинни участъци. Не се изисква специално изложение на мястото, но то трябва да бъде добре защитено от силни ветрове, да е в близост до удобни пътища и постоянен водоизточник за осигуряване на поливки при нужда. Не се препоръчват ниските равнини и особено затворените котловинни полета, защото в тях дърветата са изложени на опасност от измръзване през зимата и зимно-пролетния сезон.

Критични за черешата са абсолютни минимални температури под минус 25-26°С по време на дълбокия покой, повратни студове /минус 10-12°С / в края на зимата, предшествани от затопляне на атмосферата и късни пролетни мразове /под минус 1-1,5°С/ по време на цъфтежа и непосредствено след него.При преценка на почвените условия се имат предвид изискванията на подложките, върху които са присадени сортовете. За да не се допуснат грешки в това отношение, за по-големи градини е желателно да се направи агрохимичен и механичен анализ на почвата и прецени нивото на подпочвените води и дълбочината на корено-обитаемия почвен слой.

Засаждане на череши

Извършва се есента - от края на октомври до началото или средата на декември, т.е. до настъпването на големи студове. Когато се пропусне този срок, се засажда и рано напролет, но всички предшестващи мероприятия се извършват есента.

Есенното засаждане осигурява по-добро прихващане и развитие на фиданките през следващата година. Преди самото засаждане в посадъчните дупки се внася по 10 кг угнил оборски тор, 300 г двоен суперфосфат и 150 г калиев сулфат, които се смесват добре с почва. На дръвчетата за засаждане се прави основен преглед. Ако е допуснато подсушаване на корените, те се потапят във вода за едно денонощие. През първите няколко години след засаждане в междуредията може да се отглеждат само бобови или тиквови растения, като пристволните ивици задължително се поддържат в черна угар чрез ръчна или машинна обработка, неколкократни плитки почво-обработки през вегетационния период и есенна оран на дълбочина 18-20 см.

Междуредията на плододаващите градини се подържат в черна угар с периодично засяване на покривни култури (фацелия, бяла лупина, синап, фий) или внасяне на оборски тор. Културите се засяват през август-септември, а се заорават преди цъфтежа. През вегетацията междуредията се обработват 4-5 пъти до август, а избуялите плевели се заорават в края на октомври на дълбочина 16-18 см.До петата година след засаждането дърветата се торят само с азотни торове в пристъблени кръгове с размери с 1 метър по голям диаметър от хоризонталната проекция на съответната корона, а след 5-ата година се тори цялото междуредие.Болести и неприятели: Най-често черешата се напада от болестите бяла ръжда,ранно кафяво гниене,съчмянка,кафяви листни петна. От неприятелите най-опасни са черешовата муха,листни и щитоносни въшки,вишнев хоботник,вишнева листна оса и др.